Д-р Стоил Томов е роден на 8 март 1991 г. в град Пловдив. Възпитаник е на френската езикова гимназия „ Антоан дьо Сент Екзюпери“. Завършва МУ-Пловдив през 2016г. Същата година постъпва в Клиниката по урология на УМБАЛ“ Свети Георги“ в Пловдив и е зачислен като лекар-специализант по Урология, а от следващата година е и докторант към катедра „Урология и Обща медицина“ на Медицинския факултет на МУ-Пловдив. Владее отлично английски и френски език. От студентските си години проявява повишен интерес към урологията и областта й андрология. Едва на 30 години придобива образователната и научната степен “Доктор“, след като защитава успешно своята дисертация, след това взима и специалност „Урология“. Доц. д-р Петя Цветкова го определя като млад, енергичен, добре подготвен и креативен бъдещ член на академичната общност. От 1 ноември е назначен за началник на Урологично отделение на МБАЛ-Пазарджик.
Голямо предизвикателство за вас ли е да поемете поста на началник на „Урологично отделение“ на МБАЛ-Пазарджик?
С. Томов: Да стана началник на Урологично отделение е голяма отговорност. Разбира се, че е и предизвикателство, защото това е нещо ново за мен. Всяко ново начало е трудно, но аз съм благодарен, че ръководството на МБАЛ-Пазарджик ми дава този шанс да се докажа. Трябва да се поемат рискове, независимо на каква възраст си. Имах един колега, който казваше, че от страха полза няма, защото ако се страхуваш, никога няма да станеш по-добър. Мислех много дали да приема предложението, но понякога е добре да излезе човек от комфортната си зона, за да може по някакъв начин да подобрява себе си.
На какво разчитате във вашата работа, за да успеете ?
С. Томов: Не ме е страх от работа. Избрал съм тази професия, защото я харесвам. Ако нещо не ми допада, просто не го правя. Ако има работа за вършене ще я свърша по възможно най-добрия начин.
Какви цели си поставяте като началник на Урологично отделение?
С. Томов: Целите, които си поставям са много, започват от малко и завършват към нещо много голямо. Надявам се с времето това да се случи. Като за начало искам да се увеличи броят на медицинските специалисти, които работят в отделението, защото имаме нужда от още лекари и медицински сестри. Много ми се иска да са повече и леглата за пациентите в самото отделение. Имаме желание да отворим и специализиран кабинет, за да може да привличаме още пациенти. Искам отделението да се оборудва с още модерна апаратура, за да може да правим по-голям обем от операции.
Идвате от по-големия град в по-малкия. Обикновено хората правят обратно. Вие как предприехте такава стъпка?
С. Томов: Аз не съм спрял да работя и в УМБАЛ“Свети Георги“ в Пловдив, тъй като там имам пациенти. Да съм в Урологичното отделение в Пазарджик за мен е още една възможност да помагам на хора от друг регион. Тук имаше нужда от някой, който да застане начело на отделението и да го развива, което за мен е голям стимул.
Колко амбициозен човек сте?
С. Томов: Не се смятам за прекалено амбициозен. Амбициозен съм до толкова, доколкото да съм полезен на болните, които имат нужда от моята лекарска помощ. Това е и причината, поради която съм станал лекар. Дори и някой да не ми благодари затова, че съм му помогнал, самият факт, че той ще се почувства по-добре, излекувал съм го или съм го консултирал , това ми е достатъчно и ме тласка напред.
Съвсем скоро взимате специалност“Урология“. Какво ви насочи точно към нея?
С. Томов: Към Урологията ме насочиха много фактори, най-вече това, че много обичам да работя с ръцете си. Имаше един период в студентските ми години, в които не исках да се занимавам с Хирургия, но в един момент беше неизбежно. Когато видиш какво се случва в едно Хирургично отделение разбираш, че искаш да правиш нещо подобно. Хирургичната работа много ми допада и много ми харесва, а Урологията е ангажирана с много видове оперативни намеси. Ендоскопската хирургия много ме привлича, както и лапароскопската. Много е застъпена този вид хирургия в Урологията, което мен повече ми допада, отколкото общата хирургия и големите операции.
Подготвяте се за докторантура и за специализация горе-долу по едно и също време. Как съчетавахте работата и ученето?
С. Томов: За докторантурата направих проучване с близо 120 пациенти, което ми отне повече от 4 години. Моята амбиция беше да преподавам. Моята майка е преподавател по биология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и може би покрай нея преподаването ме привлича. Повлияла ми е без да е участвала пряко в моя избор. Не мога да кажа, че едното е пречело на другото. Като направиш проучването след това е по-лесно да напишеш дисертацията.
Рецензиите на журито, което ви оценява са отлични и доста ласкави за положения от вас труд. Повече интересно или повече трудно ви беше?
С. Томов: По-скоро трудно ми беше, но много ми помогна моя научен ръководител проф. д-р Иван Дечев, който ме взе на работа и е невероятен в това, което прави. От него съм научил много. Той е изключително начетен човек. Много ми помогна при подготовката и владеенето на два чужди езика. Българската научна литература е много полезна, но трябва да можеш да ползваш най-малко поне и английските научни издания. Почти цялата информация е от чужди автори, а това ти увеличава стократно кръгозора.
Определят ви като „търсещ дух“. Какво още искате да откриете в живота и професията?
С. Томов: Искам да се развивам като лекар, но засега не съм решил да запиша втора специалност. В Урологията има страшно много неща, които може да се научат и тепърва ще имам възможност да се уча.
Ще продължите ли да правите научни проучвания?
С. Томов: Имам желание да провеждам такива проучвания, когато имам повече време, бих започнал нещо ново в тази насока. Имам доста публикации в български научни списания, в списанието на МУ-Пловдив имам статия, както и в доста чуждестранни издания.
Кои тенденции в съвременната урология смятате да приложите в Урологично отделение на МБАЛ-Пазарджик?
С. Томов: Надявам се да започнем да оборудваме операционната на Урологично отделение с повече нова апаратура. На първо място трансуретралната хирургия, отворените операции по-скоро се бяга от тях, но имам опит с такива операции. Надявам се в бъдеще да се мисли най-вече за минимално инвазивна хирургия, лапароскопска, ако има възможност. Това са моите амбиции. С модернизирането на Урологията мисля, че ще привлечем и нови кадри. Трябва да надграждаме.
Кои са лекарите, от които вие се учите и са вашите учители в професията?
С. Томов: Израснал съм в професията в екип, в който има страхотни лекари. Свикнал съм с обема на работа в Клиниката по урология на УМБАЛ “Свети Георги“. Благодарен съм на първо място на проф. Дечев, който ме взе на работа, както и на сегашния началник доц. д-р Маджид Кадим, който ме е научил на изключително много неща заедно с д-р Жан Читалов, д-р Стефан Здравчев, доц. д-р Петър Антонов. Това са невероятни хора, които много помагат и обясняват на младите лекари като мен. Д-р Керим Апти и д-р Атанас Иванов са страхотни уролози, от които също съм се учил. Мисля, че съм научил от всеки различни неща. Д-р Апти ми беше казал още първата седмица като започнах при тях да наблюдавам и да взимам от всеки това, което ще ми бъде най-много от полза. Всеки лекар има собствен начин на работа и аз се опитвам да изградя своя, учейки се от най-добрите.
Има ли особен случай, за който само сте чел и на който ви се иска да попаднете и операция, която искате да направите?
Д-р С. Томов: Пластичните операции в урологията са много интересни. Те са огромен обем от операции. Наскоро участвах като асистент в една операция по метода на Боари, но рядко има такива пациенти, на които да се приложи. Аз съм виждал веднъж и определено бих искал да извърша такава интервенция. Лапароскопските операции също са ми много интересни. Те са доста пипкави, което мен ме привлича.
Спомняте ли си първият ви пациент и първата операция, която направихте?
С. Томов: За мен моята първа операция беше сравнително елементарна. Трябваше да взема биопсия от пикочен мехур, което смятам, че не е кой знае какво.
Редовните профилактични прегледи при мъжете колко са важни за предотвратяването на репродуктивните им проблеми и тежки заболявания?
С. Томов: За мен профилактичните прегледи са изключително важни и това е много голям проблем в медицинската култура на българина. Много от пациентите не са наясно какво трябва да се следи. За мен всеки мъж трябва да си наблюдава собственото здраве и да ходи на профилактични прегледи. След 50-годишна възраст мъжете трябва всяка година да си пускат изследване за туморен маркер на простатата. При младите хора поне на 2-3 години да се правят изследвания. Хората, които правят бъбречни кризи са склонни да формират бързо камъни в бъбреците. Те са предразположени към формирането на конкременти и също трябва да се следят.
Трябва ли според вас да има задължителен скрийнинг за момчетата, каквато система е въведена примерно във Франция?
С. Томов: Голяма част от европейските държави, както и САЩ имат много силна политика относно профилактиката. Във Франция мъже с големи простати не се оперират почти, защото когато човек си прави прегледи, се хваща заболяването още в начална фаза. А вече, когато простата, е много голяма, нямаш много избор и няма как да я правиш трансуретралната операция. Затова подкрепям задължителния скрийнинг за момчетата и мъжете.
Като ученик учите във френска езикова гимназия, пеете и в детски хор, но следвате медицина. Кога избрахте да станете лекар?
С. Томов: Може би бях ученик в 8 или 9 клас, когато реших, че ще уча медицина. Харесва ми да помагам на хората, това ми доставя удоволствие и затова избрах лекарската професия. Пял съм в детски хор 10 години, което ме научи на голяма дисциплина, но не съм искал да ставам певец, а да знам езици ми помага и сега в професията.
Какво искате да постигнете в лекарската професия?
С. Томов: Аз съм човек, който си поставя цели и ги изпълнява. Искам да продължа да изучавам Урологията и да се развивам в тази област, колкото може повече. Но не обичам да казвам нещата предварително.
Как виждате бъдещето на урологията?
С. Томов: Доста се осъвремени в последните няколко години, специалността „Урология“ се развива изключително бързо. Смея да твърдя, че в България сме на добро ниво и може да се конкурираме с европейските специалисти.
Влече ли ви столицата и развитие там?
С. Томов: Засега не мисля за софийски болници, много обичам Пловдив. Оставам да живея в родния си град и да работя в него, а вече и в Пазарджик, но искам да се обучавам и да участвам в конгреси в страната и чужбина.
Какъв е д-р Томов извън лекарския кабинет?
С. Томов: Имам своите занимания, които са ми интересни. Обичам да поправям развалени електроуреди и да майсторя различни неща от дърво. Баща ми беше майстор ковач, но мен ме привлече дърводелството. Разпускам с фитнес и народни танци, но не намирам много време за тях. Не смятам, че водя някакъв лъскав живот. Избрал съм си хобита, които са и полезни за моето здраве.
Искате ли да работите в чужбина?
С. Томов: Обичам си родината, не че не съм се замислял, но за постоянно да отида да работя в друга държава не планирам.
Какво ще си пожелаете?
С. Томов: Вече съм част от екипа на Урологично отделение на МБАЛ-Пазарджик. Имам по-големи отговорности и искам да не съм само началник, а и да лекувам хората. Искам да съм пример за моите колеги. Искам да създам екип, който да си върши добре работата. За мен това е изключително важно. За себе си пожелавам здраве, не съм мечтател.