• Снимки: Исторически музей – Брацигово

На 17 декември жителите на Брацигово ще отбележат 130-тата годишнина от обявяването на града. Това се случва с решение на VI-ото народно събрание от 26 ноември 1892 г. Вестта е разнесена от глашатай в населеното място и предизвиква голяма радост у хората. Това дава тласък на целия стопански живот на Брацигово, като допринася и за развитието на образованието, читалищната дейност и благоустройството на града.

Предложението за обявяването на Брацигово за град е внесено в Народното събрание от Стефан Стамболов, в качеството му на премиер и вътрешен министър, тъй като има постъпило „заявление на Брациговския селско-общински съвет и постановление на Татар Пазарджишката Окръжна постоянна комисия“.

Всъщност брациговци започват да пращат „просби“ много по-рано. Още през 1880 г. „в едно заседание на старейшинския съвет, в присъствието на няколко почетни селяни се разисква и одобри да се упълномощи кмета ни да даде прошение на почитаемото Областно събрание за въздигането на общината ни от селска в градска“, това прошение е било публикувано на 26 януари 1882 г. във вестник „Марица“. По това време Брацигово се намира на територията на Източна Румелия.

В 1892 г. Брацигово наброява 3500 жители, поддържа първоначално и трикласно училище, които струват на държавата 10 000 лева годишно, а селската община е плащала по 2000 лв. на година за улично осветление. Брацигово е било и мирови съдебен участък, а в него са се гледали делата на единадесет села.

Това са и част от причините да се иска погражданяване, тъй като с него щял да дойде и по-голям бюджет от държавата. Най-големият приход за общината по онова време са били общинските налози, които се вдигали непрекъснато и това се отразявало зле на населението.

И така – с Указ 677 от 26 ноември 1892 г. Брациговската община става градска, с цел данъчно облагодетелстване. Вижте цялата програма за тържествата.

Месец преди датата на събитието местните самодейци започнаха подготовка за възстановка на събитията от 1892 г.

Брацигово отбеляза стогодишнината на своя градски часовник