Постите са изпитание за тялото и духа, но още по-голямо изпитание са за домакинята, която трябва да приготви питателна трапеза без месо. В раздела за десертите нещата изглеждат неособено трудни, но ако всеки ден трябва да измисляте какво да готвите, май изборът наистина е сложен. Но само на пръв поглед.
Постите
Традицията изисква да се лишаваме от месо,мляко и млечни продукти, яйца, риба, алкохол, както и въздържание от плътски удоволствия от 15 ноември до 25 декември. Важно е да се знае и това, че постите имат няколко разновидности, те се определят от степента на вашето желание да ги спазвате. При всички положения постът включва въздържание от месо; Или както казва пророк Данаил – без „приятна храна, без месо “. Това означава без никакви животински продукти (месо, яйца, масло, сирене, кашкавал) и без сладки или други „любими храни“. Това е най-масово прилагания пост, но и доста труден за хора, които не са достатъчно мотивирани да го спазват.
Най-голямата крайност при постенете е присъща най-вече за монасите, които практикуват пълно въздържание от храна. От там иддва и изразът:“На пост и молитва“. Този вид пъст е бил практикуван в миналото от нашите баби, които са „говеели“ по седмица в началоти и седмица преди края на поста. Този ритуал е известен и като „тримирене“. Смята се, че тримеренето е за спасение на душата и тримерникът ще има „хаир на оня свят“, нещо повече това е нещо като задушница за живите. Човекът, който го праткикува, на практика измолва здраве и благоденствие за своето семейство, превръща се в жива жертва. Постите са забранени за децата и бременните жени.
Постенето действа имуностимулиращо, подобрява съня, дейността на сетивата, подобрява паметта. Неслучайно се препоръчва ядене на постна храна при много сърдечно-съдови и белодробни здравословни проблеми. Типичната за постите по-безсолна храна влияе отлично на бъбреците и отделителната система. Напълно възможно е по време на пости да се редуцира теглото, но това зависи от хранителния и двигателния режим. Приемът на достатъчно количество вода, поне по 1,5-2 литра на ден, също е от значение. Полезно е да се пие и чай, например шипков, който съдържа големи количества витамин С.
В миналото нашите баби разчитали на лещата, фасула, зелето, ориза и картофите.
Днес нещата не са много по-различни, но можем да приготвим основното ядене по модерен начин. Постната храна е вкусна, но небива да прекаляваме, за да не натрупаме излишни килограми до Рождество Христово. Все пак постът е за да се смирим – не само духовно, но и телесно. И все пак да не се опитваме да я караме на вода и сух хляб, ако преди това не сме го правили никога.
За да ви бъде по-лесно можете да си направите календар с дните на постите, а в него срещу всеки делник и празник да посочите примерно ястие. Така няма да ви се налага в три поредни дни да готвите само ориз или само картофи. Диетолозите съветват да хапваме повече бобови култури, тъй като те съдържат по-малко въглехидрати в сравнение с ориза и картофите. Това означава, че поне три пъти седмично е добре да готвим чорба от леща, фасул или грах.
Основен компонент – бобови култури.
В миналото нашите баби приготвяли супа от басул, леща или грах. Днес ние правим същото, но ако искате да модернизирате вашата трапеза, поднесете крем – супа. Освен това, в лещата например, можете да добавите ситно нарязан и един картоф. Той ще придаде плътност на крем-супата. Картоф можете да добавите и в крем-супата от грах. Но и в двата случая само по един неголям картоф. Не се скъпете на подправки.
Абсолютен фаворит в приготвянето на зрял фасул е „Боб с кисело зеле“
Постна супа от спанак
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Брашното се запържва леко. Прибавят се около 2 литра вода подсолена да кипне и се пуска замразеният спанак. Ако спанакът е пресен, е добре предварително да се задуши или поне попари. След като поври и омекне, се прибавят оризът и малко чесън. Поднася се с лимонов сок или оцет на вкус.
(Рецептата е от сайта на Архирейско наместничество – Пазарджик)
Ето какви са и нашите предложения при основен компонент – картофи.
С картофи можете да приготвите множество ястия – постен гювеч, постна мусака, картофени кюфтета, картофени кюфтета с плънка от зеленчуци, картофена яхния, картофена салата, пържени картофи, картофи на фурна. Най-големият приятел на картофите е доматът. Той придава много приятен вкус на всяко едно от ястията, които изреждаме по-горе, с изключение на салатата и пържените картофи. В същност трябва да е ясно и, че от картофите също може да се приготви крем супа. Достатъчно е да оставите да къкрят в достатъчно вода два – три вида зеленчуци и след това да ги пасирате.
Картофената супа или картофена яхния са лесни идеи за вкусен обяд. Ключови за приготвянето им са подправките.
Когато става въпрос за ястия с картофи, няма как да пропуснем традиционната българска мусака. Въпреки че в повечето случаи се консумира с месо, този тип ястие може да бъде приготвено с повече зеленчуци в своя вегетариански вариант. Сред традиционните български ястия с картофи едно от челните места заема още пататникът. В различните краища на България вариациите за приготвянето му са различни. Съществуват Родопски пататник, Кърджалийски пататник и други.
Картофите се комбинират добре и с тиквички. Необходимите продукти за четири порции на това ястие са: 6 картофа, 1 тиквичка, 2 супени лъжици зехтин, сол. Сварете картофите, без да ги белите, нарежете ги на шайбички и запържете в олиото. Тиквичката се обелва, нарязва се на шайбички и са запържва. Тиквичката и картофите се смесват, заливат се с чаша топла вода, посоляват се, добавяте им копър и се пекат до омекване. Можете да ги гарнирате със зелена салата, в която да нарежете лимон или прясна краставица. Печените червени чушки също са добра гарнитура.
Освен класическата българска мусака с картофи, можете да приготвите и
Зеленчукова мусака
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Слагаме да се варят обелените картофи. През това време измиваме елдата, да се отпени сапунената й вода, и я варим отделно – в повечко вода за около 10 минути, след което я оставяме похлупена за кратко и накрая отцеждаме, ако е останала излишна вода.
Ситно нарязаният спанак и карфиола посоляваме и задушаваме за кратко в олиото и малко вода, след което ги прибавяме към елдата. Това ще бъде постната ни „кайма“. Добавяме ситно нарязания кромид, лъжичка сода бикарбонат, джоден и черен пипер и разбъркваме добре.
Добре сварените картофи отцеждаме, натрошаваме с вилица и разбъркваме с „каймата“. Полученото изсипваме в намазнена тавичка и запичаме до златиста коричка в добре загрята фурна.
(Рецептата е от сайта на Архирейско наместничество – Пазарджик)
Картофена яхния със соева кайма
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Соевата кайма се накисва в подсолена вода за около час.
Ситно нарязаният лук се задушава в олиото. Прибавя се добре отцедената соева кайма и леко се запържва. Накрая се добавя и червеният пипер, като се внимава да не загори. Обелените картофи се режат на ситни кубчета и се объркват със соята. Добавяме две-три чаши вода, според желаната гъстота и оставаме да поври на слаб огън.
Когато картофът омекне, слагаме доматеното пюре, сол на вкус и щипка джоджен и оставяме за още десетина минути.
(Рецептата е от сайта на Архирейско наместничество – Пазарджик)
Картофена торта „Дида“
Необходими продукти:
Постна баница с праз и ориз
Рецептата е с ръчно точени кори, което е по-трудно за изпълнение, но става по-вкусно. Същата може да се изпълни с готови фини кори. Единствено трябва да се съобрази, че тогава баницата се изпича по-бързо – за около 30 минути.
Необходими продукти:
За тестото:
500 гр. брашно
1 чаена лъжица оцет
1 супена лъжица олио
щипка сол
250-300 гр. хладка вода
За плънката:
2-3 стръка праз
1 чаена чаша ориз
сол
маслини
1 супена лъжица олио
Начин на приготвяне:
Брашното се пресява, поставя се в дълбока купа и в средата се оформя кладенче. Сипва се оцетът, водата, олиото и солта. Замесва се меко тесто. Разделя се на топчета, колкото ще бъдат корите – 6 или 7, и се покрива с кърпа да престои 10 минути. След това от всяко топче се разточва кора, като първата винаги е малко по-голяма от размера на тавата, за да се затиснат краищата на останалите кори.
Празът се нарязва и се задушава с олиото и солта, докато омекне. Оризът се сварява в около 2 чаена чаши подсолена вода. Накрая се измива няколко пъти със студена вода. Разбърква се с праза и се добавят нарязаните маслини. Добавя се сол на вкус.
Вместо с праз, плънката може да се направи със спанак, лапад или коприва.
Тавата, в която ще се пече баницата, се подмазва с олио. Слага се първата кора, поръсва се с олио и се разпределя плънка равномерно навсякъде. По същия начин се редят и останалите кори, като последната отгоре се намазва с олио и по краищата се застъпва хубаво с долните кори. Върху наредената баница може по желание да се наръси сусам.
Пече се около 40 минути на 180-200 градуса в загрята фурна. Когато се извади, се напръсква с малко вода и се покрива с друга тава или кърпа.
Същата рецепта, може да се изпълни с кисело зеле, вместо праз.
(Рецептата е от сайта на Архирейско наместничество – Пазарджик)
Няма коментари!
Все още няма коментари.