Няма дете по света, което да не е чувало приказката за Снежанка и седемте джуджета. Ако не я е чувало, то ще е гледало версията на Дисни. Тази класическа, макар и малко ретро, ​​приказка за победата на доброто над злото е история за невинна млада красавица, която е прогонена от суетна, жестока и ревнива мащеха и с помощта на седем мили джуджета, в крайна сметка намира вечната истинска любов. Уолт Дисни превърна приказката в първия пълнометражен анимационен музикален игрален филм през 1937 г. Снежанка и седемте джуджета и до днес е един от топ 10 филма на всички времена, обичан от поколения деца.

Оказва се, че американският аниматор е пропуснал няколко зловещи подробности. Добре познатата Снежанка на Дисни е дезинфекцирана версия на оригиналната немска приказка на Братя Грим, която е много повече от мрачна.

Джейкъб и Вилхелм Грим всъщност не измислят историята за Снежанка или Пепеляшка, Рапунцел или която и да е друга принцеса. Семейство Грим са немски учени, изследователи и автори, които събираха народни приказки, част от богата устна традиция, предавана от поколение на поколение на жени, разказващи историите, за да прекарат по-добре времето си с децата. През 1812 г. те публикуват колекцията като Детски и домашни приказки.

В основата на приказката за Снежанка обаче лежат истински събития, които народът е разкрасил допълнително. За прототип на малкото момиче, което среща своя принц се сочат две действителни личности. Става дума за Мария фон Ертал, която е дъщеря на благородник, собственик на фабрика за огледала, чиято жена умира и той се жени повторно за зла жена, която изпраща сляпата му дъщеря в манастир, където тя умира на 71-годишна възраст. В замъка на бащата все още се пази омагьосаното огледало и днес то е туристическа атракция в замъка Лор. Огледалото било подарък от мащехата за Мария, злите езици по това време говорят, че Мария ослепяла след като се огледала в огледалото. В близост до замъка има и мина, в която по това време работели деца и джуджета.

Втората действителна история е свързана с Маргарет фон Валдек. След смъртта на майка си 16 – годишното момиче е изпратено в двора на Мария Кастилска, сестрата на император Карл V и губернаторка на Испанска Нидерландия, в Брюксел, където мащехата и баща ѝ се надявали да я омъжат подходящо. Нейното здраве обаче се влошило внезапно, когато тя била едва на 21 години. Умира на 15 март 1554 г. в Брюксел, където и е погребана. В хрониката на Валдек е отбелязано черно на бяло, че подобно на Снежанка от едноименната приказка тя е отровена. За жалост обаче нейната история не завършва щастливо. Анализаторите дори доказват факта, че Маргарета фон Валдек е отровена с арсен и обосновават твърдението си с нейният треперещ почерк на нейното завещание.

Но да се върнем на книгата на братя Грим. Въпреки заглавието си, книгата първоначално не е предназначена за деца. Текстът включва насилие, кръвосмешение, секс и може би най-смъртоносното от всичко – бележки под линия. В историята за Пепеляшка, например, доведените сестри отрязват месо от пръстите на краката и петите си, за да се поберат в стъклената пантофка.

В „Малката Снежанка“, както се казва оригиналната история, злата кралица моли ловец да заведе Снежанка в гората, за да я убие, както се случва и във филма. (В оригиналната версия детето също е само на 7 години, за разлика от Дисни на 14. ) Във версията на Грим кралицата нарежда на ловеца да върне вътрешните органи на Снежанка, като казва: „Убий я и като доказателство, че е мъртва, донеси ми нейното сърце и черен дроб“.

Вместо това той убива глиган и връща на кралицата сърцето и черния дроб на глигана – които кралицата смята, че принадлежат на Снежанка и затова веднага ги изяжда. „Готвачът трябваше да ги свари със сол и злата жена ги изяде, предполагайки, че е изяла сърцето и черния дроб на Снежанка“, както пишат братята Грим.

Кралицата мами Снежанка три отделни пъти във версията на Грим. Първият път кара Снежанка да пробва корсет, който е толкова стегнат, че Снежанка припада. (Джуджетата я спасяват, като режат връзките.) Вторият път тя продава на Снежанка отровен гребен, който младото момиче слага в косата си, което я кара да припадне. (Джуджетата го изваждат.) Третият път кралицата я мами със същата отровна ябълка, която виждаме във филма на Дисни. Припаднала и смятана за мъртва, младата Снежанка е поставена в стъклен ковчег както в книгата, така и във филма. Когато принцът идва във версията на Грим, той настоява да отведе починалата красавица, въпреки че никога не я е срещал. Джуджетата се съгласяват, но докато изнасят ковчега й от къщата си, едно от тях се спъва. Избутана от мястото си за почивка в ковчега, Снежанка изплюва ябълката, заседнала в гърлото й, и веднага се съживява. Без да чака целувката на принца.

Във филмите и във фолклора Снежанка и принцът се влюбват и се женят (няма значение, че в оригиналната приказка Снежанка е само на 7 години). Във филма седемте джуджета преследват злата кралица в гората, където тя се превръща от скала – след удар на светкавица. Във версията на книгата кралицата присъства на сватбата им, където е наложено справедливо наказание да танцува до смъртта си. Версията на Грим за смъртта на кралицата звучи така: „Те поставиха чифт железни обувки в горящи въглища. Те бяха извадени с щипци и поставени пред нея. Тя беше принудена да влезе в нагорещените обувки и да танцува, докато не падна мъртва.“