На 24 декември се събираме на Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго, но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“.

Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището.

Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число.

Бройката им е: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината.

Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др.

Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида – посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

Рецептите на баба: Да приготвим содената питка за Бъдни вечер

Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве.

Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята обаче, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома.

Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора.

Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома. Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа.

Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.

Без какво не може на Бъдни вечер?