Маршрути: Случаят Помпей

Едва ли има човек, който да не е чувал за трагедията, която преживяват преди близо две хиляди години градовете Помпей и Херкулан. Те са буквално погребани от тонове пепел и лава, отровни серни изпарения и жестока жега. Повечето от жителите им умират в адски мъки, опитвайки се да избегнат бедствието. Не са успели да се спасят дори тези, които са пробвали да напуснат градовете си на лодка или кораб, защото морската вода също буквално завряла от отломките, които бълвал безпощадният Везувий.

В интерес на истината природата се опитала да предупреди хората, но никой не обърнал внимание на сигналите, които подавали пойните птици и домашните животни. Те били крайно неспокойни, а леки земетресения полюлявали гражданите седмици преди избухването на вулкана. Точната дата на това гигантско бедствие, погромът над Херкулан, Стабия, Оплонтис, Тора, Коза, Сора и Помпей е настъпил на 24 август през 79 година от новата ера. За него научаваме от Плиний Млади, който описва случилото се в писмо до Тацит, а причината за писмото е смъртта на Плиний Стари, загинал при опит да помага на пострадал приятел, който по това време бил във вилата си в Стабия.

Помпей е любим град на консула Луций Корнелий Сула, който го завладява през 89 г. пр. Хр. и го нарича колония на Корнелиите в чест на Венера. Втората съпруга на Нерон – Попай Сабина притежавала вила в Помпей. Поради благословения си климат и изключително благоприятното природно съчетание на планина и море, градът се превръща в любимо място за отдих и срещи на римската аристокрация. Това започва по времето на Октавиан Август /27г. пр. Хр- 14 г./.

Предполага се, че градът е основан около VII век пр. Хр.

Нека заедно да си проследимм как се е случило всичко на 24 август 79 година. Представете си, че е рано сутринта и слънцето едва огрява върхарите на дърветата. В града можете да дойдете по море, тъй като той е разположен в красив залив и в миналото е имал огромно, за мащабите си, пристанище. В него освен кораби натоварени със стоки акостирали и десетки лодки на видни римляни, които обичали да лентяйсват сред красивата природа и да пият виното на местните производители. В града можете да дойдете и по суша, ако живеете на Апенинския полуостров.

Помпей е разположен в областта Катания, на около седем километра от планината Везувий, а почвите му са плодородни, жителите му отглеждат предимно маслини и лозя. В малки градини се произвеждат и множество зеленчуци, а в покрайнините на града има частни домове на скотовъдци, които обезпечават жителите с прясно месо. През първи век преди Христа градът става колония на Рим.

Нека да изберем морето за мястото от което идваме в Помпей.

Представете си голяма палуба, на която нетърпеливите пасажери вече са приготвили багажа си и с радост се взират в очертанията на градските стени предвкусвайки удоволствията от своята почивка. Деца махат с шапките си на хората от пристанището, които също така нетърпеливо чакат туристите, за да ги отведат в града. Рибарите се прибират след улова си и вече стоварват рибата, за да я откарат в Помпей. Някои от морските обитатели все още поглъщат въздух с хрилете си и се мятат в предсмъртна агония, но никой от рибарите не предугажда, че ще изпитат болките на точно такъв край още по обед.

Тълпата от прибиращи се помпейци и пристигащите най-вече римски туристи се смесва с пъстрата неразбория на пристанището и поема по пътя към Помпей. Богатите са успели да си уредят превоз с колесница, а робите им ще вървят пеша. Бедните са метнали бохчите си с багаж на гърба и весело си бъбрят докато наближават най-близката градска врата – Порта Марина.

Плочникът е широк и протрит от човешки стъпки, колела на колесници и впрегатни животни.

В ляво от нас, малко преди да преминем през градската врата е първата баня от подградието, която била ползвана от простолюдието и робите. От някогашната пищност са останали много фрески и късчета от богатата ѝ украса.

Представете си, че дворът на термите е празен, но от басейна се издига топла пара, тъй като още преди часове са запалени пещите, които са затоплили помещенията и чакат първите си посетители. Част от пътниците се отправят направо нататък, защото термите са част от удоволствията, които предоставя Помпей. Привилегия да ползват богато украсените терми имат само мъжете. Жените се къпят в специални женски бани, снабдени само с душове и вани, липсват красивите мозайки и цветните стенописи.

Но ние продължаваме навътре към града, бързаме, защото жегата започва да загатва за себе си и час по-скоро трябва да открием място, където да се скрием от нея.

В ляво от нас се появява един от многобройните храмове на града. Храмът на Аполон, това е най-старата постройка в Помпей. Оригиналният дизайн на етруските е допълнен от стила на гърците, а римляните добавят колоните, до него е къщата на Ромул и Рем. Но в дъното на улицата се вижда разнолика тълпа, защото там е градският форум. Централният пазар на форума обслужва предимно местното селячество. Търговците често се отбиват директно пред портите на заможните хора с по-големи имения, за да им предлагат стоките си.

По това време на годината Помпей е пренаселен, тъй като множество римски граждани имат вили в града и се наслаждават на всички удоволствия, които може да им предложи крайбежието.

Под сенките на пиниите и зреещите маслини са се събирали пазаруващи домакини и децата им, приятели от града или роби, които мъкнат покупките на своите стопанки.

В източната част на форума започва Улицата на изобилието, Via dell’Abbondanza.

Сградите с таберните обикновено са двуетажни, но често има и на по три или четири етажа, което е нещо като днешен мол.

„Улична сцена на Помпей“ от Луиджи Базани, рисувана е през 1927 г.

Графити красят стените на много от къщите, а на други има надписи, все едно хората са си комуникирали като си оставяли бележки на стените.

Докато се промъкваме между тълпите от минувачи виждаме отворената пътна врата на дома на Корнелий Руф. Във вътрешните градини на богаташкия дом се сервира обилна закуска, която често преминавала и в обяд.

Снимка: Giorgio Sommer (1834-1914), „Pompeii. House of Cornelius Rufus„. Catalogue #: 1237.

Роби премитат улицата, а стар ключар превърта ключа на централната обществена баня и след това с тътрещи се стъпки отива за да запали огъня, да загрее водата в басейните и помещенията на къпалнята. Тя разчита на градското население и отваря доста по-късно.

В същност тя не била една, а общо девет в Помпей. Баните се превръщали и в място за удоволствие, сочат фреските запазени в музея на Неапол. Днешните СПА процедури не са непознати на древните, в античността съществуват парните бани, сауните, масажите, калолечението, къпането във вани със соли и почти целият спектър на съвременните услуги.

Един по един отварят и таберните (магазините), които били наредени като в днешната римска Виа Кондоти – един до друг на главната улица, а почти на всеки кръстопът има и заведения за бързо хранене, които предлагат готова храна за вкъщи или за консумация на място.

Градът е доста богат, освен туристическа дестинация е бил и важен търговски център. Имал е около 30 хлебарници.

Може би се чудите какви са тези камъни в средата на пътя? Забелязвате ли, че между тях има пролуки?

Пътят има дренажна система, всички домакински води от домовете се изливат в канализация, но дъждовните води се изливат върху него. Хората се разхождат предимно по тротоарите, а тези големи камъни служат като мост между двата тротоара. Процепите между тях са оставени, за да могат да преминават колесниците и теглещите ги коне или роби.

В наши дни мостчетата са си мостчета.

Но да се върнем в древния Помпей на всеки кръстопът има поставени огромни делви или каменни корита, в които мъжете пикаят необезпокоявани от минувачите. Но това не е толкова от загриженост за хигиената на града, а защото местните производители на платове се нуждаят от урината, за да избелват платното си.

Множество градски чешми пък утоляват жаждата на всички, които са тръгнали да пазаруват в жегата и нямат собствен превоз. Най-често големите пазари се правили през делничните дни на форума. Но магазините наречени таберни, били много по-добър вариант, защото межели да се ползват и в пек, и в дъжд.

Икономиката през първи век е построена на използването на робски труд и търговията с роби, което било нормално и необходимо явление за тогавашното общество. Римските закони третират робите като одушевени предмети без никакви права, техният собственик може да се разпорежда с живота им както намери за добре.

Снимка: Стая обитавана от роби, открита при разкопки през 2021 г.

РОБИТЕ

С разрастването на Републиката и потребността от евтина работна ръка се увеличила. Когато робите били в изобилие, цената им била невероятно ниска (римляните имали поговорка – „евтин като сардинец“, защото след завладяването на този остров били
пленени много роби). Стигало се даже до парадокса, че чифт сандали струвал по-скъпо от изготвящия ги роб. Особено много се използвали робите в мините и земеделието, където огромните латифундии се обслужвали основно от роби. Броят им достигал до 10 000 в едно имение. Според изчисленията в Италия, във времената на могъществото на Римската империя броят на робите достигал милион и половина, което било около 25% от тогавашната популация на полуострова. Повсеместното използване на робите в ежедневието за вършене на черната работа прави търговията с тях изключително доходоносен бизнес. Тя била добре организирана и добре развита на територията на цялата държава. Какъв бил етническият състав на робите? Германци, траки, сирийци, египтяни, нумидийци и малоазийци. След победоносните армии на римската войска вървели каравани от роботърговци, които на място купували пленените.

Както във всички антични градове и в Помпей имало пазар на роби. На стенопис в къщата на Юлия Феликс е изобразена жена, водеща малко дете с плочка в дясната му ръка, на която трябва да са написани името и възрастта му. Робите били основна движеща сила за римското благосъстояние, което не бива да ни кара да правим задължително асоциации с експлоатация и тежък труд. В градските домове робите били приемани за част от семействата.

Когато проявявали интелигентност и амбиция робите получавали добро образование, което им позволявало да управляват имуществото на господаря си. Още по-добро било положението на роби изпълняващи службата на общински секретари като Секунд например. Тази служба обикновено завършвала с освобождението им. Императорските роби стояли най-високо в йерархията и често заемали висши чиновнически длъжности. При тези условия е разбираемо положението, че тези роби лесно се примирявали с подвластното си юридическо положение и дори забравяли за него. Жреците на някои култове ги приемали като Fortuna Augusta Mercurius Augustги – „свободни граждани“.

Различна била съдбата обаче за робите във familia rusticate. Извън градовете, в земевладелските имения те често биват принуждавани да извършват непосилен труд при тежки условия за живот, за което свидетелстват помещенията, където живеели и често нощем спели оковани, за да не избягат или наказвани, за да бъдат накарани да работят.

Предприемчивата Юлия

Имението на Юлия Феликс е едно от най-големите в Помпей. То е получено по наследство и поради тази причина предприемчивата жена решила да препечелва от него, за да може да го поддържа.

Така в дома и се появили първите стаи под наем в града, те се ползвали от пътуващите търговци.

Построена била баня, която поддържа екстрите на съвременен СПА – център, а тъй като лицето от едната страна на имението е на Улицата на изобилието, там Юлия построила заведение за бързо хранене.

Изходът от градината ѝ пък е точно срещу сградата на колизеума. Целият първи етаж би отдаван под наем, а собственичката ползвала втория етаж.

Помпей разполага със собствен колизеум, в който има 20 000 седящи места. В него са се водели гладиаторски битки.

През 59 г. по време на гладиаторските борби в колизеумът се стига до кървави стълкновения и много жертви. Това е и причината Нерон /54-68г/ да забрани за 10 г. гладиаторските борби в Помпей.

Сред множеството храмове в близост до колизеума е този на Изида.

Непосредствено до него са разположени два градски амфитеатъра и място за обучение на гладиатори.

Според надписа на гробницата на починал жител на Помпей, той е бил освободен роб на име Марк Венериус Секунд. Приживе той помага за организирането на представления на гръцки в Помпей. Според експерти това е първото потвърждение, че гръцкият език е бил използван тук заедно с латинския. Експертите смятат, че бившият роб, след като е бил свободен, е станал свещеник и е бил много успешен в това: предвид впечатляващите размери на гроба му, той определено е достигнал значително ниво на богатство. А в статута си на роб, той е бил пазач на храма на Венера.

Помпей разполага със седем входни порти и единадесет отбранителни кули, които били свързани с крепостната му стена, спомен от времето, когато градовете не рядко враждуват помежду си. Самият град е разделен на девет големи квартала, които са свързани помежду си с големи прави улици.

Това обяснява и огромният брой вили на римляни в самия град и неговите околности. Една от тях е вилата с фавна. В тази огромна сграда археолозите намират невероятни находки на изкуството. Името си тя дължи на статуята на Фавн пред входа, а вътре в къщата има голяма мозайка, изобразяваща Александър Велики в битка срещу последния персийски владетел Дарий III. Мозайката и статуята днес са изложени в Националния археологически Музей на Неапол.

Не по-малко популярна е вилата на мистериите, която е изпълнена с фрески, даващи ясна представа за живота на Помпей.

Сградата е посторена през 2 век пр. н.е. но през 80 години на 1 в. пр. н.е., след като Помпей се превръща в колония, тя бива напълно обновена. На по-късен етап се дострояват нови части, със стопански характер, за преработка и производство на селскостопанска продукция, преди всичко на вино.

Намира се на няколкостотин метра извън стените на древния град Помпей. Открита е при разкопки през 1909г. Вилата на мистериите е една от най-посещаваните сгради на Помпей. Голям интерес предизвикват поредицата от добре запазени стенописи, представляващи мистериозни ритуали.

Любими заведения за развлечение на местните и гостуващите мъже са бордеите.

По стените на много от термите и лупанариите са открити фрески, които говорят ясно за „специфичната“ дейност в тях. Само в Помпей са открити останки от 35 лупанария (публични домове).

Именно публичните домове са причината градът да бъде сравняван със Содом, както и случилото се на 24 август 79 г. се възприемало като Божие наказание, заради разгула на местните жители.

В Музея на Неапол има отделно помещение, което се нарича „Тайната стая“, там са съхранени вещи и фрески свалени от стените на публичните домове в Помпей.

Археолозите продължават да откриват и любопитни предмети, свидетелстващи за бурния интерес на помпейци към еротиката.

По запазените по стените на лупанариите надписи, може да се направи заключението, че жителите на Помпей са били едни от най-разюзданите в морално отношение граждани на римската империя.

Това са „секс талисмани“, които били продавани на уличните сергии в Помпей и Херкулан.

Но да се върнем към събитията по обед на 24 август 79 г.

Везувий, който от хилядолетия дарявал областта с плодородна почва и изобилие от богати реколти, изригва точно на обяд. Вулканът се събудил внезапно. Предшестващите трусове предвещавали ново земетресение, така смятали местните хора. Спомените от 62-ра, когато имало силно земетресение били още живи, но за първи път и последен път в живота си те видели истинското лице на ужаса.

Изригването започнало с невъобразим тътен – изскочила тапата от втвърдена лава. През отпушения комин със силен взрив изригнала лавата, наситена с отровни газове под високо налягане. Стълбът се издигнал на около 20 км височина.

Карл Брюлов създава през 1883 г. шедьовъра си „Последният ден на Помпей”.

Така за много кратко време били изстреляни във въздуха, на няколко хиляди метра височина, частици лава, които при взаимодействие с въздуха са се превръщали в силно шуплеста пемза.

Когато силата на първоначалният взрив намаляла, късовете пемза започнали да падат около върха, особено в северните и южни части, затрупвайки Помпей, още повече,че според разкази на очевидци вятърът тласкал облаците от пепел, съставена от стъкловидни магмени продукти, примесена с водни пари и солна киселина на югоизток.

На снимката: Хората, които не са успели да избягат от града, останали завинаги погребани по дебелия слой пепел. През 1870 година Джузепе Фиорели използва техника, с която запълва с гипс местата, където са останали телата, а когато гипсът се е втвърдил, горният слой е премахнат и остават само отливките на хората.

На 26 август, два дни след началото, обвивката на вулкана рухнала под собствената си тежест и потоците от лава от недрата на планината залели отдалечени от Везувий местности като Кастело ди Чистерна, но в Помпей вече нямало никой..

Изригването от 79 г. е описано от Плиний Млади. Чичо му Плиний Стари по това време командва римската флота в Мизенум и когато планината започва да бълва дим, решава да провери какво става.

От археологическите разкопки и от писанията на Плиний Млади, който подробно описва изригването на Везувий и последствията за града, историците имат доста добра представа за най-трагичния период от историята на Помпей. „Девет дни преди септемврийските календи, около седем часа, майка ми посочи облак, необикновен по големина и по вид … по подобие и форма той можеше да се оприличи само на пиния.“ – пише Плиний Млади.“Ето пепелта падала вече и по корабите, все по-топла и гъста, пемза и черни, обгорени и разтрошени от огъня камъни също падали, пред кораба се озовала плитчина препречена от срутени от брега скали.“ – допълва той.

Изригването на пепел, газ, камъни и лава продължава около 19 часа и през това време вулканът изхвърля около 4 кубически километра материал южно и югоизточно от кратера. Голяма част от хората, неуспели да избягат навреме, са били убити от отровните газове, други са били задушени от пепелта и изхвърлените камъни. Помпей е бил затрупан под 3 м земна маса, а Херкулан, който е по-близо до кратера – под 23. Смята се, че изригването е взело около 10 000 жертви. Тези, които успели да се спасят никога вече не се върнали по тези места, прокудени от жестокия спомен. Постепенно мястото потънало в забрава. Двата града никога не са възстановени и постепенно потъват в забрава, за да бъдат открити чак през XVIII век.

Но това не е единственото изригване на вулкана, направените проучвания сочат, че вулканът е бил активен за първи път през 6940 г. пр. Хр. След като унищожил Помпей и Херкулан, Везувий периодично припомня за себе си. Но едва през 1631 г. вулканът наистина разтърсва Италия с мощно изригване, което обаче е десет пъти по-слабо от предишното. Друго голямо изригване е записано на 18 март 1944 година. Потокът от лава унищожил селата Сан Себастиано, Маса и Оттавиано.

Днес в полите на високия 1 277 метра вулкан живеят 700 хиляди жители. Вулканичната почва е плодородна и населението няма намерение да напусне мястото. По склоновете растат лозя и местен сорт домати, от които се печели добре. Много малко видими знаци напомнят за опасността. Везувий не бълва лава.

Властите са се отказали от извършването на повсеместно преселение и днес се съсредоточават върху планирането на безпроблемна евакуация при евентуално изригване. В наши дни Везувий е национален парк и природен резерват на ЮНЕСКО. Малцина обаче от близо 400 хиляди посетители, които изкачват планината до нейния връх и се вглеждат в дълбините на кратера й, остават за дълго са се насладят на по-дивата част от вулкана.

АРХЕОЛОГИЯ В ДЕЙСТВИЕ

През 1738 г. кралят на двете Сицилии Карл III Борбонски, наема антикваристът Марсело Винити да изследва погребаните в района на Неапол два антични града – Помпей и Херкулан. Макар и хаотично започват разкопки, които дават уникална информация за всекидневният живот в Римската империя, за различните социални слоеве на населението, за характера и особеностите на римската култура и въобще на античното общество.

Пощенска картичка от 1900 г.

На 6-и април 1748 г. археолози откриват руините на античния град Помпей.

Пощенска картичка от 1927 г.

От 18-и век насам, до наши дни, постоянно там се извършват археологически разкопки, които целят да разкрият тайните на този развит древен град и причините за неговата гибел.

Открити са полумумифицирани тела на хора, застинали в положението, в което ги е застигнала смъртта. Предсмъртните им пози са запазени с реконструкция с гипс и могат да бъдат видяни в Националния археологически музей на Неапол.