Приказки от пощенските картички: Разходка на острова и край читалище „Виделина“

На 25 март 1892 г. у нас се появяват първите пощенски картички. Изпращането на пощенски картички и тяхното събиране като хоби е добре познато на българската общественост още от края на XIX век. Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив, организирано през 1892 г. става повод за издаването на първата българска пощенска картичка. За по-малко от десетилетие от това събитие, печатането на пощенски картички в България се масовизира, благодарение на приетия през 1897 г. Закон за пощите, който дава разрешение държавни институции и частни лица да издават свои картички за разнообразни цели.

През следващите години употребата им се превръща в ежедневие. Произвеждат се различни по вид и съдържание картички, някои от тях са украсени с рисунки на ангелчета, други на влюбени двойки, а трети са изгледи от различни места в страната. почти всеки град от онова време има пощенски картички с изгледи от емблематични места или улици, центъра или пазара. Пазарджик не прави изключение. Още преди години започнах да събирам картички и така до мен достигна тази.

Тя е снимана от Григор пасков през 1929 г., а на гърба ѝ някой е написал:“Ловната алея в острова. Летовище на онези пазарджиклии, които нямат пари за курорти.“ Картичката е пътувала през 1930 г. Ако сте любопитни как е изглеждал тогава острова. Отговор ни дава следващата картичка. Тя е пътувала от Пазарджик до Горна Оряховица на 22 юли 1929 г.

На нейния гръб четем: „Днеска се намирам в Пазарджик и ще замина за Чепино баня. Днес в осем часа сутринта. Безброй привети изпращам. Целува те – Еленка.“ Коя е Еленка няма как да разберем, но научаваме, че получателят в Горна Оряховица е манифактуристът Борис Петров. Той е получил известието два дни след като картичката е попаднала в пазарджишката поща.

Как е изглеждал входът на острова? Ето така.

Картичката е създадена от Григор Пасков, през 1940 г. Тръгнала е от Пазарджик и е стигнала в Ямбол. „Скъпа Доре, благодаря за писмото. Много поздрави от Пазарджик. Целува те: Яница.“

Въпреки че днес почти никой не праща традиционните пощенски картички, любовта към тях все още жива. Дори и днес пощенската картичка е най-продаваният музеен сувенир в световен мащаб. Въведена в активна употреба след 1869 г. като бърз и надежден начин за изпращане на кратки съобщения, пощенската картичка бързо се развива отвъд практическото й предназначение, за да се превърне в универсалния сувенир, който озарява пощенските кутии и лични колекции.

И още една картичка от входа на острова, но няколко години по-късно.

Ето и една от моста на Марица. Тя е от 1925 г. , когато Надя Ботева от Пазарджик пише на Петранка Черноземска от Пловдив следното: Миличка Петранче, честит имен ден от мен, желая весело и щастливо да прекараш сред радост и веселия. Щом като получиш картичката веднага да ми отговориш, получи ли онова затворено писмо? Приеми поздрави от леля Славка, от Данчето, от кака Сребра и от мен. Намерих този пазарджишки изглед от мои познати момчета, кога дойдеш ще те запозная с тях, те са от 6-ти клас. Приеми моите поздрави. Надя Ботева“.

Как изглежда централната част на града през 1912 г. Отговор ни дава следващата картичка. Тя е пътувала до Жеребец, в Русия.

Преди 111 г. някой е написал следното:

Историята на пощенските картички е свързана с пощенските съобщения и фотографията. Родно място на картичките се смята Австро-Унгария, а годината е 1869. Измислени са тридесет години след изобретяването на фотографската снимка от Дагер.Тази нова за времето си пощенска услуга започнала бързо да се разпространява най-напред в Англия, Германия и Швейцария.

Ето как е изглеждало пазарджишкото читалище „Виделина“ през 1910 г.