Диворастящите гъби са желани на всяка трапеза, но много от тях имат двойници, а други са изключително отровни. Ето защо ако не разпознавате гъбите е най-добре да не ги берете. Ядливите в повечето от случаите могат да бъдат объркани с такива, които са отровни. Най-лесно разпознаваема е манатарката, която можете да сгрешите с Дяволската гъба. Добрата новина е, че дори и да наберете двойника, ще се отървете с диария и леко неразположение. Предлагаме ви да се запознаете с гъбите, които е по-добре да не докосвате в гората.

Фолиотина

Фолиотината (Pholiotina rugosa) е широко разпространена в Европа, Азия и Северна Америка. Съдържа аматоксини, който я прави смъртоносно отровна гъба.

Среща се в хумусни почви, в паркове и градини, край речни корита, сред гниеща шума. При поглъщане токсините бързо атакуват черния дроб. Гъбата често има навика да се смесва с други малки кафеви гъбки, които са ядливи, заради това се налага доста добре да огледате преди да я оберете. Смъртоносно е ако изядете 1-2 такива сушени гъби. Ако не сте наясно с този вид природен зеленчук по-добре изобщо не я докосвайте.

Снимка: Фрамар

Отровна галерина

Отровната галерина (Galerina marginata) е изключително отровен вид, който причинява тежко увреждане на черния дроб с повръщане и диария. Видът е смъртоносен, ако не се получи навременна медицинска помощ.

Тези гъби виреят предимно от разлагаща се иглолистна дървесина. Класическа малка кафява гъба и може лесно да бъде объркана с ядливи гъби, като кичуреста пънчушка, с която изключително много си приличат. Препоръчваме да не берете такива гъби при никакви обстоятелства.

Снимка: Фрамар

Бяла отровна орешарка

Бялата отровна орешарка (Clitocybe rivulosa) може да причини смърт, тъй като съдържа веществото мускарин във висока концентрация.Гъбата расте през лятото и есента сред пасища, ливади и други видове затревени площи. Обикновено расте на групи, образувайки “самодивски кръгове”. Можете да я намерите от юли до септември. Ако я помиришете ще забележите характерния аромат на прясно смляно брашно. Гъбата има гугла/шапка, която в младо състояние е звънчевидна, а развита – фуниевидна в редки случаи до плоска, с диаметър около 2 до 5 см, белезникава със сивкав оттенък. Ръбът е вълновиден, извит нагоре, а кожицата е гладка, гола, суха, с копринена лъскавина.

Снимка: Уикипедия

Киселка

Киселката, наричана още гладка кладница (Paxillus involutus), има кисел вкус и е силно отровна. Месестата част потъмнява бавно след откъсване.

Отровата предизвиква паксилоиден синдром, характеризиращ се с повръщане, диария, крампи, болки в стомаха, болки в гърба и остра анемия. Симптомите настъпват до няколко часа след консумация и често имат фатален изход, тъй като няма противоотрова.

Снимка: Фрамар

Оранжево-червен паяжинник

Оранжево-червеният паяжинник (Cortinarius orellanus) е една от най-отровните гъби в света.

Видът съдържа силно токсично съединение, наречено ореланин, което може да предизвика грипоподобни симптоми, преди да настъпи бъбречна недостатъчност. Месото на гъбата е жълто до жълто-кафяво на цвят, с неприятен мирис и вкус на ряпа. Расте в широколистните гори, изключително по дъб и бук, през месеците от август до октомври. Няма известен антидот.

Снимка: Фрамар

 

Отровна пънчушка

Отровната пънчушка (Hypholoma fasciculare) е не просто отровна, а смъртоносна гъба, която се среща от май до ноември в широколистни и иглолистни гори, край пътища или сред слънчеви поляни.

Расте на туфи върху гниещи пънове.

Причинява повръщане, диария, гърчове, нарушено зрение, парализа.

Снимка: Уикипедия

Бяла мухоморка

Бялата мухоморка (Amanita virosa) е една от най-отровните гъби в природата. Расте от юни до октомври в европейски широколистни, предимно дъбови гори, с богати почви.

Изключително опасна е, тъй като прилича на ядливата гъба печурка – една от най-популярните сред гъбарите. При поглъщане на бяла мухоморка обаче, увреждането на черния дроб и бъбреците, е необратимо.

Ако няма бърза медицинска намеса, смъртта е сигурна.

Снимка: Уикипедия

 

Пантерка

Пантерката или петнистата мухоморка (Amanita pantherina) е част от групата на Мухоморките. Това е красива, но смъртоносна гъба, която причинява халюцинации и силно неразположение.

Добре е ако се разхождате заедно с децата си да ги предупредите, че гъбите, които най-често виждаме в илюстрациите на детските книжки са доста опасни за консумация. Пантерката доста прилича на червената мухоморка, но е получила името си благодарение на кафявия си цвят. 

В някои случаи поглъщането ѝ е фатално. 

 

Бясна гъба

Бясната гъба или червенката (Russula emetica) е вид отровна гъба от род Гълъбки (Russula).

Има широко разпространение в Северното полукълбо, където расте в широколистни, иглолистни и смесени гори, от средата на лятото до края на есента.

Причинява сериозно стомашно-чревно неразположение.

Снимка: Уикипедия

Зелена мухоморка

Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е силно отровна гъба.

Именно тя е отговорна за повечето смъртни случаи, настъпващи след консумация на отровни гъби изобщо.

Произхожда от Европа, но заселва всички континенти, без Антарктида. Обича тъмни и влажни места. Появява се в края на пролетта и расте до късна есен.

Пет грама зелена мухоморка са достатъчни да убият възрастен човек.

Червена мухоморка

Червената мухоморка (Amanita muscaria) е известна със своята красива яркочервена шапка и вероятно е най-емблематичният вид отровна гъба.

Но всъщност тя е слабо отровна.

Разпространена е навсякъде, без Антарктида.

Освен че се използва от човека като убиец на мухи (приготвя се примамка от мляко с наквасени в него парчета от гъбата), червената мухоморка е известна със своите психоактивни и халюциногенни свойства.

Дяволска гъба

Дяволската гъба (Rubroboletus satanas), позната още като синкавица и отровна манатарка, е вид от семейство Манатаркови. Гъбата причинява диария и повръщане, но съобщенията за отравяне са редки, основно поради поразителния вид и отблъскваща миризма, които обезкуражават случайните експерименти.

Отровната манатарка харесва топли, широколистни гори с варовикова почва. Разпространена е в Европа, но всъщност се среща изключително рядко.

Вписана е в Червената книга на България като “уязвим” вид.