Пазарджик е сред градовете в България където фотографията се появава малко след като набира популярност в Европа. През 1842 -1843 година е направена първата запазена фотографска снимка на българи. Тя запечатва образите на Тодор Минков и неговата майка, портретирани във Виена. Предполага се, че фотографията е на българина Анастас Йованович.
Изпращането на пощенски картички и тяхното събиране като хоби е добре познато на българската общественост още от края на XIX век.
Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив, организирано през 1892 г., става повод за издаването на първата българска пощенска картичка. За по-малко от десетилетие от това събитие печатането на пощенски картички в България се масовизира благодарение на приетия през 1897 г. Закон за пощите, който дава разрешение държавни институции и частни лица да издават свои картички за разнообразни цели.
Татар Пазарджик не прави изключение. До наши дни са достигнали оскъдни данни за фотографите, които са работили в Татар Пазарджик, но разполагаме със снимки от онова време. Един от първите фотографи в града е Ч.Мезан.

Фотография Ч. Мезан Т. Пазарджик
Името му фигурира в алманаха на професионаните фотографи в началото на ХХ в. в Пазарджик, но по-късно той се преселва в Плевен. Запазени са фотографии на Мезан в Пазарджик.
В 1901 г. в града снимат Стефан Ц. Коларов и Ар. Я. Кожухаров, първоначално те имат общо ателие, но през 1911 г. вече фигурират в алманаха като самостоятелни майстори на обектива. Ето една от фотографиите продукт от общото им ателие.
Стефан Коларов е бил желан съдружник, защото го откриваме и в съдружие с друг признат майстор на фотообектива.
Друг известен фотограф от Пазарджик е Костадин Тачев, който също е работил в съдружие с Коларов в ателие „Напредък“, но пост фактум започва да снима сам и се счита за един от големите майстори в занаята, защото е търсен и като учител. За този факт научаваме от историята на казанлъшките фотографи, където се споменава, че тамошният фотограф Стефан Апостолов се е учил в ателието на Тачев в Пазарджик преди Балканската война.
Лице и гръб на снимка на Тачев, около 1936 г.
Костадин Тачев прави и пощенски картички. Той е автор на една от първите фотографии правени на храма „Успение Богородично“ в Пазарджик.
ДА – Пазарджик, фонд 42К, опис 1, а.е. 3, л. 1
През 1908 г. Коларов, Тачев и Кожухаров създават съдружие в „Нова фотография „Напредък“. Те остават заедно до 1911 г. Кожухаров се отделя в собствено ателие. Това е щемпелът, който той поставя на своите снимки.
Възможно е Александър Кожухаров да е и човекът направил първите цветни фотографии в Пазарджик като тази на ул. „Венеция“ край Канала.
През 1917 и 1919 г. в съдружието фигурират само Коларов и Тачев, а две години по-късно те отново работят поединично.
Костадин Тачев продължава да снима и по време на социализма. последната запазена снимка от него е от 1953 г.
Стефан Коларов е един от известните фотографи, които снимат не само в Пазарджик, а и в селата около него.
Снимката на Стефан Коларов е правена през 1934 г. , а жената и детето са от Бошуля.
През 1924 г. в алманаха на фотографите фигурира Георги Крайчев.
Гръб и лице на снимка направена от Георги Крайчев.
През двадесетте години на ХХ в. започват да се предлагат и колажи от картички. Два от тях са издадени от Алберт Сиди.
От името на града отпада „Татар“ през 1934 г. и остава само Пазарджик. През тридесетте години известен фотограф е Спас К. Тотев. Запазени са негови снимки от времето преди и след 1934 г. Кариерата на Тотев започва през 1929 г. и продължава до 1941 г. Като той е автор и на документални филми, един от тях бе излъчен във Велинград през 2001 г. по повод годишнина от създаването на градския минерален плаж. Спас тотев е снимал конкурса за избора на Царица на лъдженския плаж през 1940 година.
Старата лента е дело на фото “Спас Тотев” – Пазарджик и е запечатила 19-годишната Мария Русева от Пловдив като Царица на плажа и 4-годишната Светла Пешева от София като най-красивото дете на конкурса. Освен това Спас Тотев прави и комедията „Любовта на семкаря“, през 1941 г. Той е автор на сценария, режисурата и заснемането на лентата. Филмът е заснет изцяло в Пазарджик, а ролите са поверени на Георги Дживелеков, Димитър Даскалов, Иван Бижев и Жана Байгънова. Премиерата е в кино „Модерен театър“ в Пазарджик.
Кадър от „Любовта на семкаря“
За какво става дума в лентата?
Градският семкар е влюбен в младо момиче. Разхождат се заедно по острова на Марица, правят си признание. Но строгият баща не е съгласен да даде дъщеря си на мъж, който не е служил в армията. Серенадите, които семкарят и приятелите му правят под прозореца на девойката, не трогват бащата. Той подгонва музикантите с дебело дърво. Младежът отива войник, проявява се и бива награден. Той се завръща с отличията. Посрещат го девойката и баща и́, който най-после благославя двамата влюбени.
След време на младото семейство се раждат много деца. Семкарят, съпругата му и многобройната челяд, придружени от бащата на момичето, се разхождат из града. „Велика България има нужда от войници“ – гласи финалният надпис.
Тотев е автор и на първия български рекламен клип
Клипът на „Шуменско пиво“ от 1940 г. е най-старият запазен рекламен клип на роден продукт. В началото на 40-те години на миналия век 17-минутната реклама се излъчва по кината в България. Ролите на феновете на бирата в клипа са поверени на аматьорски театрален състав от Пазарджик. Филмът представя модернизациите в производството и преминаването от ръчно към автоматично миене на бутилките. Клипът със заглавие „Пийте само „Шуменско пиво“ съдържа и поредица от хумористични рекламни стихове като:
„Знайте шуменската бира, в целий град се тя намира.
Някой халба щом изпие непрестанно веч я пие“.
Татар Пазарджик/Тотевъ
Камерата на Тотев се пази в Националния политехнически музей

Най-голямо количество фотографии от този период има Григор Пасков, роден през 1870 г. в Хасково. Отваря първото фотоателие и книжарница в родния си град, след което се установява в София през 1911 г. В столицата работи с проф. Асен Златаров и с първия български модерен книгоиздател Александър Паскалев. Фотоиздателство „Григор Пасков“ е създадено през 1920 г.
Снимка на Григор Пасков.
С годините се утвърждава и сътрудничи на американското списание National Geographic, а френското издателство Hachette илюстрира с негова снимки свое издание за България. Заедно със своя син Георги Пасков (1903 – 1975) издават пощенски картички със снимки от почти всички градове, туристически обекти и забележителности в България. Георги Пасков учи две години в Германия, след което се включва във фотографската дейност на баща си. В продължение на повече от двадесет години те обикалят цялата страна.
Всичко е заснето на стъклени плаки с размер 9х13 см, с камера, прилично прибрана в малък куфар. Смята се, че са заснети над 4000 стъклени плаки, от които са правени пощенските картички на издателство „Григоръ Пасков“.
Картичките са лесно разпознаваеми, тъй като са маркирани с отличителното лого на издателството – ромб с инициалите Г.П. в него. Такива има и от Пещера, Батак, Брацигово, Велинград. Вероятно са правени по едно и също време, когато фотографът е минал през нашия край.
Снимката е собственост на сайта „Фенер“
Издател на следващата снимка е А. Георгиев и Сие, тя се появява през 1912 г.
Анатомия на фотографията
На 19 август се навършват 184 години, откакто фотографията е призната от Френската академия на науките и изящните изкуства. На 19 август 1839 год. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер, наречен дагеротипия, пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние.
Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат „Лайка“ (Leica) с 35 мм черно-бял филм, какъвто се използва и до днес. Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината. Думата фотография произлиза от гръцките думи фос (светлина) и графис („писец“, „четка“) и означава буквално „рисуване със светлина“.
Опитите за „фотографиране“ датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна фотографска снимка е от 1826 година и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс – той експонирал 8 часа при силна слънчева светлина, а за фотографска плака използвал полирана калаено-оловна плочка. В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 година. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография.
Първата съхранена снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович, смятат специалистите. Пионерите фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Атанас Стоянов, Тома Хитров, Георги Данчов и Георги Ст. Георгиев.
От 1993 г. фотографията започва да се изучава като отделна специалност в катедрата „Филмово и телевизионно операторство и фотография“ на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). В наши дни, с високотехнологичните новости в тази област, фотографията е и наука.