Вергина се намира на 75 км западно от Солун. Това прави селото привлекателно място за разходка ако отмаряте наблизо.  До гробниците на царската династия се стига по пешеходна зона, която започва в центъра на селото.    

Местността в днешния район на Вергина е била заселена още през XI – VIII в. пр. н.е. В този вид регионът се запазва до появата на римляните по тези земи. В подножието на Пиреон, столицата Еге е мястото, от което се контролира тази част на Македония. Преданието сочи, че тук първият македонски цар е Каран, който избрал мястото следвайки дива коза (ega – на гръцки означава коза), това определило и името на престолния град. Той се остава такъв до 400 г. пр. н. е. , когато цар Архелай пренася столицата в Пела.

Въпреки това старата столица продължила да играе важна роля в обществения и политически живот на страната. Пикът в разцвета на Еге е четвъртото столетие преди новата ера, когато градът се сдобива с огромен дворец, театър и храм на Евклий.

По-късно Пир превзема града за около шест месеца, а галските му наемници успяват да го разрушат и разграбят. През 168 г. градът е завладян от римляните, те започват постепенното му възстановяване, но никога не връщат предишния му блясък.

Постепенно жителите го напускат е се преселват в северо-източна посока, където днес са открити останки от старохристиянска базилика.

Топонимът Еге изчезва от тези места. Византийските паметници пазят името на селце, което се казва Палатица, което съществува до 16 в. вероятно в района на античния дворец от времето на Еге. Съвременното селище Вергина се появява на картата през 1922 г. при сливането на двете села Кутлеш и Барбес. Селището носи името на митичната покровителка на тези места…

Археолозите

Първите разкопки във Вергина са проведени през 1861 г. от французина Леон Езе. Той научава за останките в този район от свещеника на село Палатица, което се намира на час път от днешна Вергина. Мисията му е покровителствана от император Наполеон III, който му осигурява кораб и работна ръка, за да проведе изследванията си. Заедно с археолога в Гърция пристига и архитект Дом. Започват да разкопават около руините, които им е показал свещеника. Така откриват за света могила и фрагмент от двореца на античния град. Десетилетия след това градът не е в полезерението на учените. Едва през 1937 – 40 г. Константин Ромеу продължава търсенето на митичния Еге. Разкопките са прекратени по време на Втората световна война.

Едва след края на Втората световна война изследванията са подновени от Манолис Андроникос и в продължение на десет години той разкрива стъпка след стъпка нови и нови находки. Паралелно с него проучвания правят и историците от отдел „Археология“ на Солунския университет. Великият момент настъпва през 1977 г. когато Андроникос разкрива голямата могила, в която са разположени четири гробници и хаоорон. Едната от гробниците принадлежи на Филип II Македонски (359 – 336 г. пр. н. е.). Неговото откритие попада сред най-важните от ХХ век.

Звездата на Вергина

Значението на Звездата от Вергина е неясно. Археолозите не са единни в това дали звездата е символ на антична Макдония, на Филиповата Аридейска династия, дали е религиозен символ, или просто е декоративен елемент.

Проф. Андроникос нееднократно я интерпретира като „емблема на Македонската династия“, макар че Юджийн Борза посочва, че звездата е широко използвана в античното македонско изкуство. Осемлъчевата звезда често се среща върху античните македонски монети и щитове от този период.

Точната конфигурация на Звездата от Вергина (лъчи или други подобни ленти, изобразени около окръжност, представляваща преливаща звезда) не е откривана преди археолозите да намерят тази във Вергина, чиято конфигурация се смята за най-точната. Има образци с осем и дванадесет лъча. Според Джон Пол Адамс звездата е отдавна установен декоративен елемент в античното гръцко и близкоизточно изкуство. Това опровергава мнението, че звездата от Вергина е изключителен „царски“ или „национален македонски символ“.

Гробницата

Още в средата на XIX в. учените подозират, че хълмовете край селото са всъщност надгробни могили. В течение на годините разкопките изваждат на бял свят дори театъра, в който Филип II е убит на сватбата на дъщеря си Клеопатра с епирския цар Александър.

Филип II Македонски

е един от най-забележителните владетели на древна Македония. Царува от  359 г. пр. Хр. до смъртта си през 336 г. пр. Баща е на един друг велик владетел – Александър Македонски Велики (от съпругата му Олимпиада).

Филип Македонски е роден в Пела, Филип е най-младия син на македонския цар Аминта ІІІ  и царица Евридика. Като млад принц (368 г. пр. Хр. – 365 г. пр. Хр.) Филип Македонски е заложник в Тива, един от най-проспериращите градове в Елада по онова време. Там е възпитан като елин и изучава дипломация и военно дело под влиянието на бележития тивански стратег Епаминонд.

На снимката: Нагръдник, колчан за стрели и златни пръстенчета за стрели, както и предпазители за крака, които смятат, че са били на Филип Македонски. Открити се в гробницата.

Филип II реорганизира македонската войска и създава нов боен ред македонска фаланга, въвежда използването на дълга пика, наречена сариса, усъвършенства конницата, формира елитните отряди . През 336 г. пр. Хр. Филип II е убит от охранителя Павзаний по време на сватбата на дъщеря му Клеопатра с цар Александър от Епир в театъра на Еге.

Амфитеатърът във Вергина имал над 1500 седящи места.

Погребаният мъж в гробница II е идентифициран с Филип II Македонски и въпреки че някои учени оспорват идентификацията, последните изследвания я подкрепят.

През юни 2015 година са обявени резултатите от задълбочено остеоархеологическо проучване, проведено от Теодорос Антикас и съпругата му Лара Уин, което подкрепя идентифицирането на останките в гробница II с тези на Филип II Македонски, въпреки че не може да бъде потвърдено с помощта на ДНК тестове.

Според други учени обаче правилната идентификация е с погребания мъж в гробница I, обосновавайки се на исторически обстоятелства, като засвидетелствано в изворите нараняване на крака на Филип Македонски, което съответства на следи по останките в гробница I. Погребалният комплекс е широк 112 метра и е свисочина 12 метра и съдържа четири гробници и хеоорон.

Гробница II е открита непокътната: нейната архитектура, украса и живопис и богат погребален чеиз свидетелстват за ранното формиране на истинско елинистично изкуство.

На снимката: Стенописи от Гробница II

Общо четири са гробниците в Голямата могила. Първата от тях принадлежи на съвременница на Филип и се предполага, че е негова родственица, тъй като заедно с тялото в саркофага, край него са разположени множество погребални дарове, съответстващи на високопоставена аристократка.

Нейната гробница е открита непокътната. Благодарение на това може да се установи как са се обличали хората от времето на Филип Македонски, какви са били вещите от бита им.

Това, което също трябва да видите във Вергина е дворецът на някогашната столица Еге. В пет от разкритите помещения има мозаечни подове. Самият дворец е бил направен от камък, бил е двуетажна постройка с богата вътрешна украса.