Карл Луис е роден в Бирмингам, Алабама, на 1 юли 1961 година. Семейството на момчето е свързано със спорта. Баща му тренира бегачи, а майка му е бегачка на къси разстояния. Затова любовта към спорта се ражда в душата на Карл още от детството. Той се занимава с лека атлетика, гмуркане и американски футбол. В допълнение към спорта, момчето обичаше танците и музиката.

На 10-годишна възраст Карл Люис се среща с Джеси Оуенс – легендарният спортист и олимпийски шампион от 1936 година. Този паметен за него момент го тласка да се съсредоточи изключително върху атлетиката. Най-добри резултати Карл показа в дългия скок и в спринта. Повечето треньори смятат, че Люис трябва да избере само една дисциплина. Но Карл не иска да избира. Той решива да стане най-добрият и в двете категории.

На 18 г. Карл Люис става член на американския отбор и заминава за участие в Панамериканските игри. Поради неправилно публикувания график, младият човек закъснява за състезанията за дълги скокове. Но грешката е отстранена. Разбира се, противниците са недоволни, защото Карл печели, като показва резултат от 8,13 метра. Люис се подготвя за Олимпийските игри през 1980 г., но политическите обстоятелства го лишават от тази възможност. САЩ просто бойкотират Олимпиадата в Москва.

През 1983 г. Карл Луис, чийто прякор е известен на всички любители на атлетиката, замивнава за Финландия (Хелзинки). Точно там се провежда първото първенство по лека атлетика. Талантливият Карл има възможността да се обяви за най-бързият атлет на планетата. В резултат на това Люис спечели само 3 златни медала: при дълъг скок (8.55), в 100м (10.07) и в щафета 4x100m.

Тези състезания са началото на олимпийските игри и кариерата на Карл. Спортистът печели наведнъж четири златни награди (200 м – 19.80 S, 100 m – 9,99, скача – 8.71 m, щафета 4×100 т). Тези победи дават на Люис славата на национален герой. Но това не е апотезата на кариерата му, а само нейният пролог. От 1982 до 1984 той е признат за най-добрия атлет на планетата.

В средата на 80-те Карл Люис влиза в конфликт с ръководството на Федерация по атлетика. Поради това той не може да участва в национални състезания. Но това не пречи на Луис да впише в кариерата си един сребърен и два златни медала на Световното първенство в Рим (1987).

В Сеул Карл получи два златни медала. Но той не ги печели веднага. На разстояние 100 метра, спортистът е изпреварен по резултат от Бен Джонсън. По-късно той е хванат в употребата на допинг, а наградата автоматично е прехвърлена на Карл. Люис спечели и златен медал от Световната купа през 1987 г.

През 1991 г. Карл заминава на Световното първенство в Япония. Отново се представя много успешно – сребърен и два златни медала. И в състезанието на 100 метра атлетът показва феноменален резултат за този период – 9.86 секунди.

През 1992 г. Карл планира да вземе участие в Олимпиадата. Но здравословните проблеми с щитовидната жлеза му влияят зле на подготовката. По тази причина Люис не се класира в спринта. Но спортистът печели златен скок и в щафетното бягане 4×100 м.

Следващите години показват, че  Люис, чиято биография е описана по-горе, все още е обикновен човек, а не робот. Показателите на зрелия спортист значително намаляват. Но 35-годишният Карл решава да направи последния си скок на Олимпиадата през 1996 г. За съжаление, той загуби в спринта, но спечели в дългия скок. Това му донесе деветия златен медал. През 1997 г. Луис обяви пенсионирането си. Сега той се занимава с политика, благотворителност и е вдъхновяващ треньор.

Още нещо за него:

  • Карл Люис е веган от средата на 1990 г.
  • Люис е изобразен върху пощенския печат на 1996 г. (Азербайджан).
  • Известният състезател на Формула 1 и световен шампион на 2008 г. Хамилтън е кръстен в чест на спортиста.
  • През 1984 г. с фланелка с номер 208 клуб „Чикаго Булс“ (НБА) почита Карл Люис. Малко по-късно, същото прави и клубът Далас Каубойс (NFL). Луис никога не е играл нито баскетбол, нито футбол (американски).