„Паша арк” или „Ибрям (Ибрахим) Паша арк” е голям напоителен канал, който поема води от реките Марица и Тополница. Каналът преминава през град Пазарджик, продължава на изток към Мирянци и достига до Говедаре. И всички го приемаме за даденост, защото каналът е тук от преди нас и несъмнено ще бъде след нас. Може да се каже, че е почти връстник на Пазарджик. Създаден е по времето на процъфтяването, което се случва с изграждането на Куршум хан, множеството джамии и хамами около него. Първоначално това е един от ръкавите на Марица, който бил отклонен от реката заради отглеждането на ориз.
Оризищата опасвали града и по данни от турските документи от онова време тук се произвеждали близо 60% от ориза за империята. Занаятът бил мръсен и неблагодарен, оризът се сее в огромни кални корита, които после се заливат с вода.
У нас отглеждането на ориз има дългогодишни традиции. Предполага се, че културата е пренесена на Балканския полуостров в ІV в. пр.н.е. по време на похода на Александър Македонски в Индия. Той е бил продаван като стока и е добре познат на гърците, но масовото му отглеждане започва значително по-късно.
За начало на оризопроизводството у нас някои изследователи приемат края на ХІV в., като се позовават на турския историк Саадеддин, съвременник на султан Мурад І (управлявал в периода 1362–1389 г.). За влиянието и голямата роля на турците в оризопроизводството Странски казва: „Като азиатски народ турците идват със своите навици и обичаи, които се отразяват и върху земеделието на завоюваните от тях земи. Те въвеждат редица нови култури. По този начин в България се появява и оризът. Още през първите години след нахлуването им и след установяването им по нашите земи турците започват усилено да строят канали и да уреждат оризища в Южна България, особено в районите на Пловдив и Пазарджик, и то преди завладяването на цялата страна“.
Има данни, че заради ориза е бил отделен и ръкав на Тополница, който минавал през днешното землище на града, но след голямо наводнение, когато водата буквално унищожила домовете на повечето хора останал само Паша арк.
От Ивайло към Пазарджик води друг канал – Дели арк. Днес вече не го виждаме защото той е останал под ул. „Стефан Караджа“, по-възрастните пазарджиклии познават този канал и с неособено лицеприятното име – „Гомнянка“.
Малцина са изминавали целия път на „Паша арк“, а още по-малко знаят колко са малките мостчета, които го пресичат. Някои от тях са създадени и подменяни в последствие преди близо 200 години. За мостовете от миналото можем да съдим по стари снимки и картички.
Така са изглеждали мостовете в миналото, били са разположени на днешната ул. „Мария Луиза“.
„Паша арк” служи за напоявене на около 12 000 дка земи, в миналото- както вече казахме предимно оризища. През 1937-1938г. водният синдикат „Тракия”- Пазарджик го преустроява, като прави продължение от Луда Яна до Потока, прави някой главни съоръжения по него (мост-канал на Луда Яна и вододели).
В следващите години се изгражда второстепенна канална мрежа, с което се увеличават възможностите за поливане на повече площи. След тази реконструкция каналът преминава през землищата на Пазарджик, Мирянци, Мало Конаре, Огняново, Хаджиево, Говедаре, Цалапица и Бенковски.
Днес каналът се оформя като своеобразна галерия на съвременното ззкуство, а за това допринася и неговата отминала слава, когато гражданите го сравнявали с венециански канал.
С времето по протежение му се появяват все повече скулптури, например „Цветето“ на Стефан Лютаков, художника Димитър Казаков – Нерон на Марин Кузев и веселите „Череши“ на Олег Копанаров. В посока към болницата ще откриете „Разказвачът на приказки“, „Дървото на живота“, „Плодовте на любовта“, „Златната игла“.
Ако се движите от къщата на Станислав Доспевски към Моста на Лютата няма как да не усетите пърхането в крилете на пеперудите, уловено от Леон Бабачев в скулптурата „Полъх“. Несъмнено каналът „Паша арк” се превръща в любимо място за разходка и отдих на пазарджиклии.
Къде са мостовете над канала?
Александър АЛЕКСИЕВ
Напоителният канал, който води началото си от река Тополница малко преди тя да се влее в река Марица, отдавна се е превърнал в атракция и забележителност за града ни и води до асоциация дори и с каналите във Венеция. Мостовете по този канал са също доста на брой, но ще се опитаме да ги преброим и опишем. Повечето от тях са по булевард „Княгиня Мария Луиза“.
1. Още при самото начало на канала има черен път над него и той може да се счита и за първият мост
2. Вторият мост е за автомобили малко след хотел „Атлантик“ в квартал „Писковец“, но е доста тесен и малък
3. Третият мост е реално булевард Христо Ботев след Пожарната
4. Четвъртият е почти долепен до третия и е оцветен с синьо и жълто по перилата, но е буквално неизползваем, освен за пешеходци
5. Следва малък железен пешеходен мост срещу нова сграда
6. Автомобилен мост при стара жълта къща и тръби на газта. Парапетите са боядисани в жълто и синьо.
7. Седмият мост е основен пътен възел по булевард „Цар Освободител“. Има два боядисани парапета и 4 лампи в четирите ъгъла.
8. Бял дървен пешеходен мост, направен заради заведение
9. Автомобилен основен асфалтиран мост по булевард „България“ с два боядисани парапета, светофар и будка за вестници.
11. Калдъръмен автомобилен мост на улица „Иван Войводов“ с боядисани парапети с циментови постаменти в края с железни топки отгоре.
12. Железен пешеходен мост с дървен под
13. Извит дъгообразен пешеходен мост – може би един от най-романтичните по канала, който води до улица „Орлово гнездо“.
14. Пешеходен циментов мост с боядисани парапети
15. Асфалтиран автомобилен път, който води към Острова по улица „Димитър Петков“
16. Моста на Лютата – асфалтиран автомобилен път по улица „Патриарх Евтимий“, с скултурна фигура на големия художник Димитър Казаков-Нерон, облегнат на единия парапет. Двата парапета са боядисани и са обзаведени със старинно изглеждащи фенери в четирите ъгъла – един от най-известните мостове по канала
17. Пешеходен циментов мост с два боядисани парапета
18. Извит дъгообразен циментов пешеходен мост с два боядисани парапета
19. Асфалтиран автомобилен път, който води към Острова по улица „Струма“ с два парапета и светофар
20. Циментов пешеходен мост с парапети и автобусна спирка, който води до улица „Криволак“
21. Долепен до предишния железен пешеходен мост с боядисани перила
22. Циментов пешеходен мост с боядисани перила
23. Извит дъгообразен циментов пешеходен мост с два боядисани парапета
24. Пешеходен циментов равен мост с два железни боядисани парапета
25. Широк асфалтов основен мост по улица „Болнична“ със светофар и два боядисани парапета
26. Циментов пешеходен мост при улица „Димчо Дебелянов“
27. Циментов пешеходен мост с един парапет при улица „Димчо Дебелянов“ към предприятие
28. Циментов пешеходен мост без парапет при улица „Димчо Дебелянов“ към предприятие бившето „Родопи“
29. Нов мост към ритейл парка
30. Асфалтиран автомобилен път по булевард „Стефан Стаболов“ със светофар и два боядисани парапета
31. Циментов пешеходен мост
32. Асфалтов автомобилен мост към предприятие
33. Циментов пешеходен мост
34. Асфалтов път – при излизане от града в посока Мирянци
За старите фотоателиета и снимки – ТУК
И пред къщата на Бръмбара има !