Стара снимка от тридесетте години на миналия век ни показва как е изглуждало едно от пазарджишките заведения. За съжаление фотографията не е запазила информация за местоположението му. Вероятно е било някъде в крайните квартали, ако съдим по постройката и семплото обзавеждане. По това време в града са познати кварталите – „Вароша“, „Костадински“, „Петковски“ и „Ени махала“.
По-интересно е това, че заведението обхваща широк спектър от услуги. То е едновременно „Сладкарница и кебапчийница“ . Вдясно табелата гласи:“Скара, прясно и квасено мляко.“ В днешен превод това звучи като „Бира, риба и застраховки“, но в миналото си е било съвсем на мястото.
Ето какво четем в книгата на Константин Кантарев – „Пролетта на един град“.“В Пазарджик имаше няколко сладкарници – на Славето във Вароша, „Червен рак“ и някои други. Не бяха гоеми те и просторни като днешните, а скромно наредени – дървени столове и маси, бели покривки. Който и да влезеше в тях, поднасяха му чиния с десет пасти. Изяждаше една – две , плащаше и останалите – връщаше. Сладкарниците бяха слабо посетени. Пазарджиклии нямаха навик да ходят по сладкарници. Имаха си „сладко“ вкъщи. Лете – плодове, зиме петмез и рачел, сутляш. И ако някога седнеха на масата, оглеждаха се наоколо или през прозорците на улицата, като че искаха да кажат: Да, ние сме в сладкарница…А за децата влизането в сладкарница беше истински празник – толкова много и разнообразни сладкиши! – пасти, торти, кадаиф, шоколад… Жените с гордост разказваха: „Иван ни води на сладкарница!“
По-популярни и близки до народа бяха бозаджийниците. И в тях имаше баклава, кадаиф и пасти, и тригуни. Но докато в сладкарниците влизаха хората от голямото „доброутро“ – кибар, облечени, издокарани, жените с шапки с пера, в бозаджийниците свободно, като у дома си, се разполагаха хората от народа. Сядаха на масите, поръчваха кило боза и пет чаши и пиеха. Децата се споглеждаха – бащата разбираше: не задоволява чаша боза. И поръчваше още кило и по едно сусамче или таханхалва.“
Но пазарджиклии освен на благите работи са наблягали и на кебабчетата, както личи от нашата снимка. Те определено не се допълват от боза или квасено мляко, това повече подхожда на децата. Ето защо една стара фотография ни казва истината за това, какво и колко са пиели пазарджиклии.
Свидетелство за най-доброто вино е друга реклама, публикувана от пивница ресторант „Хладна почивка“.
Няма коментари!
Все още няма коментари.