Необичайна за местните нрави изложба можете да видите в художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“ в Пещера. Тя носи името „Любов ON/ OFF“ и отразява творческите търсения на местния художник Никола Руков. Голяма част от експонираните линогравюри са и илюстрации на стихосбирката „Нищо, че е тъмно“, която по време на откриването на изложбата, бе представена от художника.

Книгата проследява историята на една започнала, несвършваща, но в същото време, несподелена любов. Стихосбирката започва с епилог и завършва с послеслов. Човешките чувства са „диктували“ сюжетите на произведенията публикувани на хартия, чийто картинен еквивалент ще видите в галерията.

Картините бих разделила на две. Като цяло темата е: Любов. Но в същност  това са два напълно различни смисъла на това облагородяващо душата чувство. Черно – белите линогравюри са илюстрации на стиховете в книгата, а всички останали произведения, които носят цвят са изображение на съвременността ни.

Удавена в алиенация.

Настоящето се изчерпва в няколко думи и като цяло страда от липса на дълбочина на усещанията. Чувството на самотност и изоставеност е по-силно от усещането за любов. Или любовта ту се включва, ту се изключва и създава усещането за две паралелни реалности. С любов и без нея. Така двата цикъла картини се подредиха от самосебе си.

В онези, които илюстрират любовта и онези, които са крещящ символ за нелюбов.

Обикновени сюжети, добро изпълнение и голота, която казва:“каквото е вътре в това тяло, това е и отвън“ – пустош.

„2 минути и

35 секунди.

Толкова трае …

днес любовта!“

Това е, най-кратко казано, онази част от вернисажа, която ме озадачи. Тя е пълна с голи женски и мъжки тела, сякаш ребуси на опразнените мъртви души, които срещаме на всяка крачка, в успешната им комбинация с доминиращо влияние на „първа чакра“. Всеки от сюжетите се опитва да провокират сетивата и в същото време показва не само външната, но и вътрешната голотата и липсата на изчерпателност в отношенията на съвременното ни общество. Нелюбовта която показваме към другите или към битието си.

Художникът и поетът Никола Руков е направил опит да прекрои настроенията на посетителите чрез дръзка провокация, която голяма част от жителите на града няма да осъзнаят. Авторът сякаш се надсмива над еснафщината, която се спотайва някъде в глухите пещерски улички. Голотата в неговите персонажи е директен анонс за първичност във възприятията. Но именно това е основният белег на изкуството, то влиза в съприкосновение със зрителя и създава една съвсем независима от всичко останало връзка.

Тя може да остави белег, да отрече, да отхвърли, но не и да забрави видяното.

Изложбата можете да разгледате до 24 ноември.

  • Линогравюрата е вид високопечатна техника, при която с помощта на резци, в линолеум се издълбават участъци от изображението. При отпечатването се отличават само изпъкналите части, а тези които са издълбани остават бели или в цвета на хартията, която сме избрали за основа.