Вероятно сте чували, че на мястото на днешната сграда на ДКТ „Константин Величков“ е имало затвор. Градската мълва твърди, че той съществувал още от турско време, но фактите говорят, че това не е така. След Освобождението градът започнал да се променя с бързи темпове. Той попада в рамките на Източна Румелия, а това насърчава хората да започнат да разрушават символите на доскорошното подтисничество. Първата сграда порутена от българските граждани е Куршум хан.

Той бил подпален от отстъпващите турски войски в януарските дни на 1878 г., когато руските войски настъпвали към Татар Пазарджик. Величественото здание просъществувало още десетилетия наред, но се превърнало в основен източник на камъни за нови къщи в града и в началото на ХХ в. вече било огромна руина.

Но именно заради това, че главният вход на Куршум хан бил насочен към днешния площад „Константин Величков“ се считало, че там е централната част на града. По неясни подбуди точно на този празен терен по руски образец бил изграден първият български затвор в Пазарджик. Рождената му година е 1884 – 85 г. , малко преди Съединението. Сградата е двуетажна, с просторен двор, в когото стърчи бесилка. Килиите се различават от тези в турските зандани. Това е една от първите ако не и първата обществена сграда построена в града след Освобождението. Пазарджиклии ласкаво го наричат „тюрмето“. По данни на д-р Константин Кантарев сградата и двора ѝ имат излаз на четирите околни улици, но входът на затвора е на централния площад. До вратата се сгига след каменно стълбище, на което ежедневно чакали роднини на арестантите, за да измолят свиждане с тях.

Снимка: Държавен архив – Пазарджик, вляво е сградата на затвора

В четирите края на сградата имало дъ рвени караулки и часови. Имотът върху когото била съградена мрачната сграда бил турски и през 1882 г. бил откупен от местната община. Стените и оградата на затвора били масивни, а покривът му е направен от Марсилски керемиди. До началото на двадесетте години на ХХ в. бесилката била ползвана рядко. Първите, които увиснали на въжето били разбойниците от аферата Биндер и Линдер.

Става дума за т.нар. банда на Касъров, която след като отвлякла служителите на Барон Хиршовата железница ги завлякла в Родопите и се сдобила със златни наполеони, но не за дълго. Заради многобройните отвличания се наложило да бъдат направени и промени в законодателството. Така всеки, който спомагал за откриването на банда получавал парична награда от 50 до 500 лв. Може би и това помогнало за залавянето на бандитите на Касъров, които първи разлюляли въжето в пазарджишката тюрма.

„След тях в 1897 г. били обесени двама души, замесени в убийството на Алеко Константинов. Има още един – два случая на обесване и това е всичко. Много повече са случаите на смърт от изтезания и убийства без присъда в каушите на Околийското управление. След построяването на новия затвор, старите кауши се ползвали за предварителен разпит. В тях се води следствие, придружавано често с жестоки мъчения. Затова арестуваните са гледали на затвора като на „спасителен дом“.

Сградата на Старата поща е била издигната в отсрещния край на площада едва през 1907 – 10 г. върху имот на храма „Успение Богородично“. Ето как изглежда обликът на тази част на града през 1916 г. Това е пощенска картичка, която ни показва, че все още на мястото на днешния площад „Константин Величков“ (Тортата) е имало къщи.

Ето как изглежда градоустройствения план на Пазарджик от 1878 – 1925 г., под номер 13 в този отрязък от картата е затворът. №15 е Старата поща. Ясно се вижда и къде е бил Куршум хан.

 

Затворът се е киприл в центъра до 1956 г. През 1936 г. е взето решение той да се премести в северо-източната част на града, където се намира и до днес. Имотът е общински, а парите за потройката са осигурени от държавата и по-точно от фонд „Затворническо дело“. Строежът продължава до 1939 г., а строителите са затворниците. Новата тюрма получава и 140 дка земеделска земя, за да се отглеждат плодове и зеленчуци за изхранване на осъдените. С течение на времето затворниците с по лек режим започват да работят в цехове към затвора – дърводелски, за плетени кошове и мебели и др. В новия затвор е прекарал последните дни от живота си банкерът Атанас Буров. Именно там той умира на 15 май 1954 година. Погребан е в края на старите арменски гробища. Точното място не е известно, но преди години в предполагаемия район бе поставена паметната плоча с барелеф. Като реверанс към неговата личност Сдружението на частните предприемачи в Пазарджик инициира през 2013 г. създаването на скулптура на Буров, която бе позиционирана пред сградата на ОББ. Автор на скулптурата е Леон Бабачев.

В по ново време затворът е специализиран за рецидивисти, а в отделно крило са „настанени“ и дочакват демократичните промени през 1989 г. политически затворници. Сред тях са проф. Янко Янков и Ахмед Доган.

Проф. Янков през 1982 г. е уволнен по политически причини. През 1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. От „Амнести интернешънал“ е обявен за затворник № 1 на България и № 3 на Европа. По неясни причини той се самоуби през юни тази година, обезверен от „демократичните промени“ в България. След като напуска затвора в Пазарджик събратът му по затворническа съдба Ахмед Доган създаде Движението за права и свободи през 1990 г. и до днес държи юздите на партията си.

Но, както вече стана ясно появата на нова сграда на затвора не отменя употребата на старата, тя функционира до 1956 г., като там са настанени следствени и арестанти, които все още нямат влязла в сила присъда.

Едва през 1960 г. сградата е съборена, а на нейно място девет години по-късно се издига сградата на ДКТ „Константин Величков“, ето как е изглеждала тя малко след като отваря врати. Неин архитект е Ст. Хаджистоянов. В сградата има близо 500 седящи места. Тя е изключително модерна за времето си и предава нова визия на градския център.

Вижте колко малки са днешните чинари и обърнете внимание на къщите, които се виждат в ляво. Днес там има павилион, а до него огромна сграда, в която се помещава киното. Също така скулптурата на Орфий на Величко Минеков не присъства до стълбището. Впрочем тя е пребивавала дълго време пред новопостроения през 80-те години на миналия век Младежки дом.

Следващата картичка е от 1975 г.

Но да се върнем на темата за затвора.

Новата база е проектирана под формата на буквата „Т” и се изгражда на 1280 м2, а оградената около него площ е 6000 м2, без да е включена площта на промишлената зона.

До 1942 г., когато са настанени първите затворници, сградата е ползвана като тютюнев склад. Официалното откриване става през пролетта на 1944 г., в присъствието на регента принц Кирил Преславски.

Принц Кирил Преславски

В последствие затворът е разширяван няколко пъти. През 1955 г. в него е изграден и киносалон с 250 седящи места, на мястото на бившия салон с олтар.

В началото на 70-те години на мястото на едноетажната постройка е изградена нова административна сграда.

През 1977 г. е изградено триетажно допълнение към южното крило, през 1978 г. – изцяло новo четириетажно западно крило, а през 1981 г. – триетажно допълнение към северното крило.

От 1978 г. до 1991 г. два етажа от западното крило са използвани за Вечерно средно професионално-техническо училище по машиностроене за ученици от 1 до 11 клас.

Основният корпус на затвора е с капацитет 335 лишени от свобода, при спазване на нормативните изисквания от минимум 4 м2 за едно лице.

В него, освен спалните помещения, се намират медицински център, пералня, столова за хранене на лишените от свобода, спортна зала и параклис, а от месец февруари 2017 тодина и арест с капацитет 35 задържани лица.

В самостоятелен коридор е изграден медицински център със самостоятелни лекарски кабинети, манипулационна, два стационара, изолатор и столова.

Към затвора функционират две общежития – ЗО „Пазарджик” (1985) и ЗО „Средна гора” (1997). След влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража на 01.06.2009 г. двете затворнически общежития са заведения от открит тип. Капацитетът им позволява в тях да изтърпяват наказание общо 122 лишени от свобода. В затвора в Пазарджик се настаняват лишени от свобода от области Пазарджик,  Пловдив и Кърджали.

Лишените от свобода в корпуса на затвора са разпределени в 9 групи и след преминаване през приемно отделение се настаняват в осем битови зони, като една от тях е за обвиняеми и подсъдими и една с повишена сигурност. Лишените от свобода имат достъп до библиотека с 10 200 тома литература. В киносалона със собствени сили се реализират художествени програми, както и такива на гостуващи театрални и музикални постановки, ежеседмично се прожектират видеофилми.