Д-р Златомира Манолова е новият началник на Второ педиатрично отделение на МБАЛ-Пазарджик. Тя заема този пост, след като в продължение на 10 години, то се ръководеше от д-р Валентин Данчев. Като дете си мечтаела да стане ветеринарен лекар и да лекува животни, защото много ги обича Не по-малка, обаче, е любовта и към децата и така, в крайна сметка, завършва Медицина и специализира Педиатрия. Родена е в Крумовград, но специализацията и я довежда в Пазарджик, и вече 5 години работи във Второ педиатрично отделение. От 1 декември, 30-годишната лекарка прие предизвикателството да е и негов ръководител.
Поемате Второ педиатрично отделение като началник, след един изключителен детски лекар като д-р Валентин Данчев, който избра да даде път на Вас. Имахте ли колебания преди да приемете това предложение?
Д-р З. Манолова: Предложението да поема Второто педиатрично отделение като началник след д-р Валентин Данчев, ме накара сериозно да се замисля и имах своите колебания дали да се съглася. Разбирам, че това е нова и изключително отговорна позиция.
Какво ви спираше и какво Ви накара да приемете?
Д-р З. Манолова: Главното, което ме спираше, беше малкият ми житейски и професионален опит. Въпреки това, реших да приема предложението, тъй като вярвам, че съм адаптивна към нови предизвикателства. Най-голямата ми мотивация е да обновим целия облик на отделението, защото виждам отдадеността на целия персонал.
Какво е най-важното, което научихте от д-р Данчев?
Д-р З. Манолова: Най-важното, което научих от д-р Данчев, е отношението към пациентите. Разбрах, че истинското лечение не включва само медицински процедури, но и грижа и внимание към болните деца, като към свои и човешкото отношение към всички. Това и бих искала- да запазя и развия като ръководител на Второ педиатрично отделение.
Кои са другите лекари, от които сте се учили и се учите?
Д-р З. Манолова: Учих и продължавам да уча от целия екип на отделението, включително и от медицинските сестри. Освен тях, преподаватели и асистенти от ДК-Пловдив, където проведох част от обучението си по време на специализацията, също са източник на ценни знания и опит.
Кога започнахте работа във Второ педиатрично отделение на МБАЛ-Пазарджик и защо избрахте тази болница?
Д.р З. Манолова: Започнах работа във Второ педиатрично отделение на МБАЛ-Пазарджик през 2018 година. Изборът за тази болница беше случаен, тъй като търсех място за специализация, а тук имаше свободно.
Работите в интензивния сектор на отделението и всеки ден се сблъсквате с най-тежките случаи. Разкажете ни повече за това, което е невидимото, което спасява тези деца?
Д-р З. Манолова: Невидимото, може би, представлява силата на вярата, която всеки от нас изпитва, когато се грижи за тежко болното дете.
Какво искате да постигнете като началник на Второ педиатрично отделение?
Д-р З. Манолова: Моето желание е да постигна значително подобрение в условията на отделението. Искам да осигуря необходимите ресурси, които да подпомагат ефективната и висококачествена грижа за децата.
Работата с деца е трудна и отговорна. Какво Ви мотивира в професията?
Д-р З. Манолова: Мотивират ме самите деца- тяхната искреност, усмивка и специфичен заряд, който носят.
Детска мечта ли беше за Вас да станете лекар?
Д-р З. Манолова: Детска мечта беше за мен да стана ветеринарен лекар, защото исках да помагам на болните животни, но в крайна сметка избрах да бъда детски лекар. Обичам животните и съм отглеждала папагали, водна костенурка, хамстери. Сега имам само рибки. А към лекарската професия ме насочи може би това, че лечението на децата е по-специфично, заболяванията им също, не са както при възрастните пациенти. Също така самата социална дейност, с която е свързано лечението на някои деца, тъй като част от тях нямат щастието, да имат пълноценно детство.
Каква е според Вас причината да са малко желаещите лекари, които специализират „Педиатрия“?
Д-р З. Манолова: Според мен, една от основните причини, е значителната отговорност, която носи грижата за малките пациенти, както и взаимодействието и общуването, не само с тях, но и с техните родители. И не на последно място, едно от най- ниските заплащания в сферата на медицината е именно в Педиатрията.
През лятото имаше доста отровени деца, които се лекуваха във вашето отделение. Това ли са най-тежките случаи?
Д-р З. Манолова: Не, токсикологичните случаи, са само една част от случаите, с които се сблъскваме в нашето отделение. Имаме и други тежки случаи, като например кърмачета с бактериални менингити, деца със Спинална мускулна атрофия, септични състояния , състояния, налагащи апаратна вентилация и други. Всички тези случаи изискват интензивни грижи и съвместна работа от страна на медицинския екип, за да се постигне най-доброто възстановяване и лечение на пациентите.
Има ли деца, към които сте създали по-силна връзка и с родителите, на които сте се сприятелили?
Д-р З. Манолова: Да. Преживяването на трудности покрай боледуванията на децата често създава тези особено близки отношения, които остават и след изписването им. В последствие се чуваме с много родители, като споделят информация за развитието им след лечението при нас.
Каква е д-р Манолова извън работата?
Д-р З. Манолова: Човек, които обича да излиза често навън, сред приятели и много, много да пътува. Обичам както планината, така и безкрайните плажове. Харесвам да спортувам, но не винаги имам тази възможност.
Спечелихте наградата „Ти си нашето бъдеще“ и бяхте наградена на церемонията “Лекар на годината „ на РК на БЛС в Пазарджик. Как приемате това отличие?
Д-р З. Манолова: Приемам това отличие с радост и благодарност към тези, които са ме номинирали, Това е оценка за моята работа като лекар.
Каква награда мечтаете да спечелите ?
Д-р З. Манолова: Относно бъдещите ми амбиции, мечтая да спечеля и наградата „Лекар на годината“.
Бихте ли отишли да работите в чужбина и какво Ви накара да останете в България?
Д-р З. Манолова: Имам възможност да работя в чужбина, но в момента предпочитам да остана в България. Мотивира ме надеждата, че и тук може да се подобрят условията на труд и като цяло нещата в държавата, макар и трудно. Вярвам в потенциала на медицината в България.
Какво Ви усмихва?
Д-р З. Манолова: Усмихват ме малките жестове, доброто отношение и времето, което прекарвам със семейството си.
Какво искате да си пожелаете да Ви се случи през следващата година?
Д-р З. Манолова: Най- вече здраве. Вярвам, че със здраве можем да постигнем всичко останало. Пожелавам си да продължавам да напредвам професионално, да имам повече възможности за лично развитие и да създавам стабилни и щастливи моменти с близките си.