На 16 декември (събота) от 11 ч., в зала „Никола Манев“,  в сградата на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик, Костадин Зяпков ще представи книгата си „Анархисти в Чепинско и Пазарджишко“. В нея той помества проучването си за известните и не много известните представители на анархизма в нашата област. Изследването е резултат от дългогодишен труд свързан със събирането на факти и документи, които касаят множество представители на това движение, което в този период от време е характерно за цяла Европа. 

Ето какво споделя и авторът на книгата: „Роден съм в Ракитово. Младежките ми години преминаха там. Като ученик в гимназията на Велинград познавах тамошните анархисти, а с някои от тях бях доста близък – братовчедите зъболекари Милош и Георги Попови, медицинският работник Петър Лозанов, Захари Ненчов, братята Георги и Борис Попгеоргиеви, Димитър Щерянов, Александър Грънчаров, Иван Кондев и др. Родителите ми също бяха анархисти. Тези идеи се споделяха и от брата и сестрата на мама – Боян и Янка Статеви. Всички споменати бяха репресирани от комунистическия режим, някои минаха през концлагери, но хората във Велинград, Ракитово и Дорково ги приемаха като стойностни хора – интелигентни, честни и смели. За тях нищо не се пишеше и говореше. Комунистите бяха решили за анархистите дори лошо да не се говори. В Пазарджик живея вече 50 години.

Не помня как се запознахме с известния пазарджишки журналист Константин Генчев.  Той ми сподели, че баща му е имал такива идеи и се познава с д-р Константин Кантарев, който освен с медицина се занимава с литература и анархизъм. Казах му за познанството ми с д-р Кантарев още от студентските години в Пловдив, че той е бил в концлагера „Богданов дол“ заедно с баща ми. Станахме близки с бай Коце Генчев. Ходили сме на литературни срещи в читалище „Виделина“ в Пазарджик и в Перущица. Веднъж го заведох при хора от Бялото братство и при един анархист в Прослав.  По-късно двамата посетихме болния д-р Кантарев, от когото взех интервю. Надявах се, че Константин Генчев ще напише за анархистите в Пазарджишко, защото имаше богата информация. Но явно вече беше доста остарял. Даде ми лист с имената на анархисти от Пазарджик с уговорка, че ще ми даде още един списък. Не успя. Почина през 2012 г. Осем години по-късно, няколко месеца преди самият той да почине, на среща ме покани проф. Тодор Балкански. Помоли ме да напиша за анархистите-бунтари от Пазарджишко. Отговорих му, че това е работа за кореняк пазарджиклия (пазарджичанин, както той казваше). Сега, убеден, че не съм подходящият човек, който трябва да напише за анархистите  от Пазарджишко, реших да направя опит, пък дано някой някога го направи по-пълно и по-достоверно.

Целта ми не е да обяснявам що е анархизъм. Искам да напиша по няколко реда или само да спомена имената на пазарджишки привърженици на безвластническите идеи.“ – пише Костадин Зяпков.

През 1907 г. в България е приет „Закон против анархистите“, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Времето от края на Първата световна война до преврата на девети юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България.

Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерация на анархистите – комунисти в България (ФАКБ). Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с комунистите. След 1944 г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. Две години по-късно властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до 1989 г. През 1990 г. ФАКБ е възстановена под името Федерация на анархистите в България (ФАБ). Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“.

Думата „анархия“ има древногръцки корени, ἀναρχία се превежда като „безвластие“. Анархизмът отрича всички форми на власт и държавата като такава. Победата на марксизма беше свързана с укрепването на държавата в лицето на диктатурата на пролетариата. Анархистките идеи се отличават със своята колоритна символика, позната от филмите за времето на Гражданската война и от репортажи за улични бунтове. Те са популярни сред посетителите на салоните за татуировки, които не винаги осъзнават какво означава този или онзи знак на анархията, нанесен върху тялото. Един от най-популярните символи е буквата „А“ в кръг: преплитане на главна „А“  и „О“ (от френския „ordre“ – ред).  „Анархията е майка на реда“ казва Прудон.

Символи на анархизма са и черното знаме и черната котка.

Анархистите смятат, че е необходимо да се премахне административният апарат. Принципът на „инициатива отдолу“ трябва да заеме мястото на принудителното властно начало, когато хората сами ще започнат да решават належащите си проблеми: обществените – колективно, личните – индивидуално. За решаване на глобалните проблеми се предлага да се създадат федеративни общности отдолу нагоре – от комуната до глобалното ниво. Тук представителството е неизбежно «представителите», просто ще бъдат делегати с императивни мандати (няма да могат да решават проблемите, вместо хората, които са ги номинирали).
Мнозина смятат, че анархистите са агресивни бандити със забрадки на лицата, призоваващи към безредици и насилие, организатори на улични бунтове под черни знамена.