Снимки: Йордан Илиев, личен архив

Регионалният археологически музей в Пловдив открива изложбата „Богът лечител-Светилището на Асклепий край пазарджишкото село Паталеница“. Поводът е 125-ата годишнина от рождението на археолога Димитър Цончев, който преди 100 години открива светилището, в непосредствена близост до Пазарджик.

Кой е Димитър Цончев?

Димитър Цончев (1898-1962) е български учен – археолог. През 1923 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет. Климент Охридски. По това време той се интересува от антична археология, любов към която го вдъхновява проф. Г. Кацаров. През 1939 г. получава шестмесечен стаж по археология и музейно дело в Париж. От 1924 до 1934 г. е учител в с. Драганово, гара Полски Тръмбеш, Панагюрище, Горна Оряховица и Велико Търново, където прави изследвания и пише първите си трудове. Член на Българския археологически институт.

През 1935 г. става един от инициаторите за създаването на фонд за цялостно изследване на град Пловдив. С царски указ No 102 от 14 ноември 1934 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Народната библиотека и музей в Пловдив. Тук той се формира като археолог. Създава археологическа карта на района на Пловдив. Ръководи разкопките на всички антични обекти в Пловдив, прави екскурзии в Пловдивска област и Южна България – ръководител на разкопките на язовир Батак и в римския град Хисар.

Под негово ръководство се извършват първите археологически разкопки североизточно от с. Хибили (Страхилово) Свищовско, където се открива римска гробница с две надгробни плочи с латински надписи. Сред значимите средновековни обекти, които изследва, е и крепостта Цепина, Пазарджишко.

След разделянето на Народната библиотека и музей в Пловдив на две институции, на 1 март 1945 г. Димитър Цончев е назначен за директор на Пловдивския археологически музей през 1947 г., когото ръководи до 1954 г. Благодарение на него през 1948 г. излиза първият том от годишното издание „Годишник в Народния археологически музей – Пловдив”. Член на Германския археологически институт в Берлин и Австрийския археологически институт във Виена, Рим и Москва, и на археологически институти в Париж и Прага. След откриването на Панагюрското златно съкровище през 1949 г. той го внася във фонда на Националния археологически музей – Пловдив и оттогава се превръща в негов отличителен белег. Цончев е откривателят на Бесапара, той е правил проучвания и край Паталеница.

Цончев е автор на повече от 230 статии в областта на археологията, епиграфиката и нумизматиката, гласи биографията му публикувана от Руската академия на науките.

Светилището на Асклепий в Паталеница

Светилището на Асклепий в околностите на някогашното село Баткун, сега квартал на село Паталеница, е най-голямото известно към момента светилище в тракийските земи. Локализирано е още през ХІХ в., а археологическите разкопки са проведени от Димитър Цончев през 1939 г. Култовият обект се намира в местността Хайдушкото кладенче в северните поли на Родопите. В околностите има много извори, до един от които е било изградено и самото светилище. Въпреки голямата си популярност светилището при Баткун не се отличава с особено монументална и представителна архитектура. По време на разкопките са проучени останките от квадратна сграда с размери 19,5 х 19,5 м . Градежът е от ломени камъни и хоросан с пояси от по три реда тухли във височина. Поради силния наклон на терена сградата не е ориентирана по световните посоки, а югозапад – североизток. Не е ясно от коя страна е бил входът. В източния ъгъл на самата сграда е извирал един студен извор, който е протичал през цялата площ на светилището. За архитектурната декорация на комплекса няма достатъчно информация. По време на разкопките са открити отделни архитектурни фрагменти (бази, дорийски капители и един фрагмент от колона), но те са по-скоро с вотивна функция. Поради значителните размери на сградата, както и заради дебелия слой опожарена дървесина непосредствено над пода, Д. Цончев предполага, че покритието е било дървено.

Проучванията показват, че във времето – от края на I до края на IV век след Христа, светилището е било важен медико-религиозен център, един от най-големите в цяла Тракия, като неговата популярност е стигнала до Рим.

Изложбата

Според организаторите на изложбата, светилището крие много тайни, които чакат да бъдат разкрити. В самия храм са открити кости от различни животни, които вероятно са били принесени в жертва на бог Асклепий. Археологическите находки от светилището се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей. Изложбата бе открита на 21 декември, като датата не е избрана случайно, каза Екатерина Илиева, експерт „Изложби и събития“. Акцент в изложбата са откритите мраморни скулптури и оброчни плочи. Находките показват и част от личните истории на хората от онова време, които са посещавали храма. Светилището разкрива част от първообраза на медицината и тясната връзка между духа и тялото. Другото, което прави мястото специално, е изворът, който е съществувал непосредствено до храма. И днес Паталеница, освен с чистия въздух, е притегателен център заради изворните си води. Освен отдаване на почит към археолога Димитър Цончев, изложбата е и начин да се привлече вниманието на изследователите, защото преди 100 години проучванията са продължили твърде кратко, за да бъде показан целият облик на храма.

Изложбата ще бъде експонирана до 13 април 2024 г.