Един от най-обичаните български митрополити е Йосиф. Рядко ще го срещнете в България, защото неговото паство живее в САЩ, Австралия и Канада. Но духом той е свързан с нашия край, защото тук започва житейският му път, а няколко години преди промените през 1989 г. съдбата го отвежда отвъд океана.
Но до този момент той е чест гост в родното си село Славовица. Много са и децата, които той лично е кръстил в храма на родното място и на Александър Стамболийски. Митрополит Йосиф е единственият от съвременните български архиереи, който успя да организира и издаде своите слова, проповеди, послания и статии, за да останат като свидетелство за неговата пастирска и книжовна дейност.
В дните на Възкресение Христово миналата година излезе от печат новата книга на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, озаглавена Пазете душите си. Книгата съдържа негови проповеди за Господски, Богородични и светийски празници, за български светци, за дните на Великия пост, архипастирски послания за Пасха и Рождество Христово, както и слова по различни поводи. Текстовете в книгата са събирани от митр. Йосиф през годините на неговото служение и сега са достъпни за читателите.
Изданието е подходящо за свещеници и хора, занимаващи се с омилетика, тъй като съдържа проповеди, обхващащи цялата църковна година. Интересни са и архипастирските послания, изпращани от владиката до пасомите му в САЩ, Канада и Австралия.
Книгата е втори том от съчиненията на митр. Йосиф. Първата – Вярвам, затова и говоря – съдържа автобиографични текстове, в които владиката споделя спомени от времето на тоталитаризма и взаимоотношенията му със службите, разказва за свои събратя, за личности и събития от епархийския живот зад океана. Книгата е съвместно издание с Двери.
На 03.05. с. г. е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Максим, а на 27.12.1970 г. и за йеромонах и е назначен за протосингел на Ловчанската митрополия. След избора на Ловчанския митрополит Максим за Български патриарх и Софийски митрополит, от м. юли 1971 г. той е протосингел на Софийската митрополия. От 10.10.1971 г. йеромонах Йосиф е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 21.07.1973 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ в Московския патриаршески богоявленски събор е възведен в архимандритско достойнство от Руския патриарх Пимен.
След завръщането си в България, той отново поема задълженията си като протосингел на Софийската митрополия, която длъжност изпълнява до м. декември 1980 г. Като такъв на 07.12.1980 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
За кратко е игумен на Троянската св. обител, а от 01.06.1982 г. е първи викарий на Софийския митрополит, какъвто остава до края на м. март 1983 г. От 01.04.1983 г. епископ Йосиф е управляващ на българската Акронска епархия з САЩ, а на 17.04. 1986 г. е избран за Акронски митрополит.
По решение на Св. Синод от 18.12.1989 г. Акронска и Ню-Йоркска епархии са закрити и е възстановена съществувалата до 1969 г. единна българска Американска и Австралийска епархия. На 19.12. с. г. той е избран за Американски и Австралийски митрополит. По решение на Петия църковно-народен събор, проведен на 17.12.2001 г. в гр. София, той се титулува Американски, Канадски и Австралийски митрополит.