“Най-мъдрият сред елините”, така бащата на историята Херодот определя Питагор и създадената от него философска школа. 

Името

Питагор – Името, Πυθαγόρας, идва от гръцкото πεἰθω = убеждавам + ἀγορά = площад, или името има значение на „онзи който убеждава площада“, т.е. убеждава тълпата. Легендите свързани с неговото раждане и живот са многобройни. Научаваме ги векове след като Питагор е починал. Най-вече от трудовете на негови последователи и ученици, от Питагор няма останали ръкописи. Предполага се, че е роден около 570 г. пр. Н. е. , т.е. 6 в. пр. Н. е. Живее около 95 г.

Негови родители са финикиецът Мнесарх, собственик на краби, с които превозва товари и майка Питаис, родом от остров Самос, където се ражда Питагор. Една от легендите твърди, че бременната Питас и мъжът ѝ отиват приДелфийския оракул за да се интересуват за съдбата на товари, които все още са в морето и не се знае дали ще пристигнат, тъй като се е разчуло, че голяма морска буря край островите е потопила много кораби. Вместо това Пития им каза, че ще имат син, чиято слава ще го надживее. Това определя и избора на името, което му дават неговите родители. Освен него семейството има още двама сина, но никой от тях не е останал с постижения в историята и техният живот е неизвестен. Още след раждането си Питагор е много красиво дете, израства строен, той е синеок и русокос. Не остава незабелязан. На 17-годишна възраст участва в  Олимпийските игри. Спортните занимания са му любими. Той отбива и военната си служба, която е била задължителна за младежите от остров Сомос и на 22-годишна възраст решава да се посвети на изучаването на житейските мъдрости. По това време на остров Самос управлява тиранинът  който непрекъснато води войни, а Питагор не е съгласен с този метод на управление и смята, че споровете могат да се решават и по мирен път.

Египет, Вавилон, Самотраки

Пътува много с корабите на баща си и най-напред се обучава във финикийските храмове, които посещава по време на пътешествията си. Но установява, че това знание не е достатъчно за да разбере устройството на света. Така един от корабите на баща му го отвежда до Египет.

Запленен е от тайнствеността на храмовете там и започва да изучава сам египетски език. Усвоява го много бързо и започва да общува с жреците. Преминава през пълното обучение на всички храмове и получава знания, които трудно биват предавани на чужденци. Обогатява знанията си по аритметика, геометрия, астрономия и музика. Научава се да свири на лира, както и да рецитира Илияда и Одисея на Омир, в които намира лечебен ефект.

След Египет се отправя към Вавилон и там получава допълнително обучение, преминава и през остров Самотраки, където е посветен в учението на Кабирите. Така “въоръжен” с много познания решава да се установи някъде и да създаде своя собствена школа, в която да просвещава всички, които искат да занаят истината за света.

Установява се в Кротон

 В Самос все още управлява тиранът, от когото той бяга на младини и заради това избира да отиде в Кротоне, град, който в наше време се намира в областта Калбрия, на Южна Италия. По това време е около 40-годишен. С разумни доводи той успява да покори градските първенци и ги убеждава да създадат огромен парк по брега на морето.

В него издгат Храм на Музите, храм на Аполон и храм на Церера. В този парк е и скромното му жилище. В парка се помещава и гимназиумът, с обширен салон за спортни заимания, зали за лекции и вътрешен двор.

Питагорейската школа

„Атинската школа“, стенопис на Рафаело Санти в сградата на Музеите на Ватикана.

В неговото училище могат да се обучават представители на всички раси, без значение на социалното им положение. Възрастта също нямала никакво значение и в школата имало както деца, така и старци. За разлика от другите школи той приема и жени, които смята за пълноценни човешки същества. Но преди да прекрачат прага на училището всички желаещи трябвало да докажат жаждата си за знания.

Какви са изпитанията през които трябва да премине желаещият да се учи?

Най-напред той бива допускан само и единствено до физкултурния салон в гимназиума. Там се научавал на мъжество и спортсментство. Грубото блъскане и търкаляне по пода били забранени. Младежите трябвало да се отнасят вежливо помежду си и д не унижават по никакъв начин противника си, дори и да го победят. Често се водили и свободни разговори с новодошлите, задавани им били въпроси, а отговорите  слушал Питагор, когото новите не познавали.

Той наблюдавал жестовете, израженията на лицата им и обръщал най-голямо внимание на смеха. Казвал: “Никаква преструвка не може да украси смеха на злия човек.” Следващото изпитание било да се прекара нощта в пещера, която се обитава от зли духове и демони. На сутринта след това зловещо преживяване следвало третото изпитание: ученикът да прекара следващите дванадесет часа в килия с дъска, на която е нарисувана окръжност и в нея е вграден триъгълник, като е задължен да отговори на въпроса: какво означава това? Четвъртото: след нощта в пещерата и изпитанието с дъската, почти немигнал 24 часа, той влиза в залата за лекции, а останалите били длъжни да го обсипят с подигравки и присмех. Ако кандидатът можел да запази самообладание оставал в школата. Онези, които не понасяли смирено и това, си тръгвали завинаги.

Но това пак не било всичко. Новоприетите имали право да слушат лекциите, но не и да задават въпроси. Те спазвали пълно мълчание от две до пет години по време на тези занятия. Основната цел на Питагор била да се развива интуицията на слушателите, прочистването на душата им, развиването на вътрешните им добродетели да потуши егото и гнева им.

Сутрин питагорейците посрещали изрева с пълно мълчание, като събуждане за нов живот. Храната в училището обикновено е хляб, мед и маслини. Денят бил посветен на задълбочени лекции по аритметика, геометрия, астрономия, а през следобедите – музика, танци и спортни упражнения. Това продължавало толкова дълго, колкото преценявал Питагор. Всички с нетърпение очаквали “златния ден”, в когото ще придобият право да влязат в скромния му дом и да могат да му задава колкото искат на брой въпроси. Ако учителят ги допускал във вътрешния двор на дома си това означавало, че те имат право да бъдат обучавани в езотеризъм.

Те вече са ученици от втора степен и имат право да посещаат Храма на Музите заедно с учителя си. Третата степен на обучението посвещава в тайните на числата и вселената, а в четвъртата ученикът е със степен адепт. Адептите могат да общуват с природата, растенията и животните така, както общуват и с хората. Те също имат право и да преподават усвоените знания.

 Какво са изучавали в Питагорейската шола?

Питагор смята, че човешкото обучение има пет стълба – аритметика, геометрия, астрономия, които като цяло нарича математика, музика и танц, религия и реторика и спортни занимания. Всички тези науки той обобщава с името философия. Философия означава “обичам мъдростта”. Като обичам е в смисъл на “нуждая се”. Разбира се, най-важна според Питагор е аритметиката. Защото без нея не би съществувало нищо. Тя е в основата на мирозданието. Питагор е употребява думата Космос в смисъла когото познаваме и днес. Космосът е сбор от всички Вселени, той се приема от питагорейците и като синоним на Бога. Математическият подход се прилага като всеобщ и абсолютно необходим за всички области на научното познание. Питагорейците отнасят определенията на геометрията към анализа на природните явления. На физическите стихии се приписват определени геометрически форми. В тяхната математическа физика земята се състои от частици (елементи), които имат формата на куб, огънят притежава формата на пирамида, въздухът отговаря на октаедъра, водата – на икосаедъра (който има 20 страни), етерът – на додекаедъра (на който са присъщи 12 страни).

Питагор смята, че всеки човек сам прави избор за живота си. Една от най-важните букви за него е Y ипсилон, тъй като тя символизира двата пътя. Този свързан само със земния живот и вторият – пътят на познанието, който дава много повече на всяка душа. Характерно за школата на Питгор е, че в нея се говори предимно със символи и алегории. Това е и причината много от нещата, които той говори да бъдат неразбираеми за обикновената публика.  По този начин той създава собствен код или понятиен апарат, който е ясен единствено на посветените. Важно е да се знае, че Питагор пръв казва, че земята е кълбо, както и останалите планети в Космоса. Той доказва, че Зорницата и Вечерницата са едно и също космическо тяло – планетата Венера. Според питагорейците космосът има следният вид: светът е краен, в центъра му е огънят (като по-съвършена от земята природа, олицетворяван от тетраедъра); земята (куб) е едно от небесните тела, което се „върти“ около този център в кръг. Елементите вода и въздух пък са асоциирани с икосаедър и октаедър. Петият елемент е етерът, ефирът, той е невидим и най-добре бихме го обяснили с индуската акаша.

Центърът на космоса питагорейците наричат още домашното огнище на Зевс, майка и олтар на боговете, връзка и мярка на природата. Положителна е хипотезата за положението на Земята в космическата система. Земята не е централно тяло, а е едно периферно небесно тяло, движещо се около централния огън. А това е първият първообраз на идеята за хелиоцентричното устройство на вселената. Същевременно възгледът на питагорейството се основава върху един принцип: понеже числото десет е съвършено число, а космосът е абсолютна и прекрасна хармония, то оттук се допуска, че подобно състояние на вселената се базира на десет небесни тела. Оттук и хипотезата за т.нар. антихтон – космическо тяло, намиращо се в противоположна страна на нашата (видима) Земя. Според питагорейците положението и движението на небесните тела предизвикват абсолютната хармония. Движението на небесните тела зависи от разстоянието им от центъра – колкото са по-близо до центъра, толкова по – бързо се движат, и обратно. Те произвеждат звуци, съставляващи космическата хармония, достъпна единствено на основоположника на съюза. Поради причината, че в небесните тела преобладава топлина и са източникът на живот, те често биват определяни от питагорейците като божествени природи. Мистично изглежда мнението, че земетресенията се дължат на онези „форуми“, които душите провеждат в подземния свят и т.н.Древните автори отбелязват големите заслуги на питагорейството в областта на математиката изобщо те сочат, че Питагор преобразява геометрията, разглеждайки нейните положения в чисто абстрактно-дедуктивен план. Знаменита теорема за отношението между страните на триъгълника а2 + в2 = с2 е използвана в отделни страни на Изтока, където се прилага за решаването на отделни случаи и при строежа на пирамидите в Египет например. Питагор я формулира като аксиома на геометрията. Предава се, че за ознаменуването на това свое постижение Питагор организира т.нар. хекатомба – заклал сто вола като жертвоприношение на боговете.

Към натурфилософията на питагорейците спадат и техните схващания в областта на теорията на музиката.

И тук се прилага количественият принцип. Така на питагорейството принадлежи идеята за отношението между тона и дължината на струната, което е обратно пропорционално. Така ако се скъси дължината на струната два пъти, тонът се повишава два пъти и т.н. Тоновете в музиката се дефинират като количествени различия. Тонът зависи от дължината и дебелината на струните и степента на нейния тонус (напрежение). До известна степен именно в тази връзка се разработват въпросите за характера на тоновете и техните отношения, основните тонове в хармонията. Музиката има значение и на особена психотерапия. Тя се отнася към вътрешния свят на личността така, както медицината към тялото. Музиката е своего рода медицина на човешката душа.

Питагорейската община

Hе по-малко отличителен е Питагорейският съюз и като религиозна община, животът в която е строго регламентиран. Платон подчертава онази практика в съюза, която трябва да доведе до култивирането на мъдростта (Бог е подобен с душата си на истината), прекрасното (като израз на симетрията и хармонията) и справедливостта (като резултат от спазването на законите и нравствени норми). Според свидетелствата питагорейците имат общо имущество, живеят заедно, носят бели дрехи, стават преди изгрев слънце и посрещат деня на морския бряг. Изхождайки от представата за живота, свързана с мита за душата, питагорейците се въздържат от консумирането на животински храни. Дневната им програма включва обща трапеза, разходки, слушане на беседи, обреди, вечеря или т.нар. симпозиуми. Отчет за извършеното пред деня маркира главно отговора на три въпроса: Какво свърших? Какво сбърках? Какво не изпълних и какво предстои? Те следват определена методика в обучението, която придава внимание главно на усвояването на математиката, музиката и физическите упражнения. Тяхната мнемоника предлага правила за поддържането и обогатяването на паметта: мълчанието като средство за задълбочено размишление и вътрешно вглъбяване; припомняне на прекрасни и съвършени неща и постъпки; разкриване на принципиалното и най-същественото в беседата; възпроизвеждане в пълна последователност на слушана беседа и т.н.

Спазването на тайната (т.нар. езотеричност) на преподаваните знания е задължение на учениците на философа. Питагорейците се стремят към умереност по отношение на физическите удоволствия. Техният възглед за икономията изисква укротяване на онези афекти, които нарушават душевното равновесие. Отричането на т.нар монархизъм в живота на индивида е елемент от техния морален кодекс. Тяхната религиозно-магическа програма отрича по принцип култа на Дионис, свързан с провеждането на разпространените тогава празненства – фалическите обреди, факелните шествия, телесната разюзданост и вакханалиите изобщо, макар че не е абсолютно чужда и на орфизма, доколкото отделни нейни привърженици сближават нравствено-етическите си норми с мистерията (тайнството), мъдростта и култа. Питагорейците култивират аполоновското начало на древногръцката култура, отричат стихийността и необуздаността на страстите, уравновесеността и разумността на Олимп. Оттук едно от главните изисквания в съюза – нравственото самоусъвършенстване и развитие на интелектуалните способности на човека, които осъществяват радикален катарзис в душата.

Източници:

Радев, Ради. „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.

Арабаджиева, Мария. „Питагорейското учение“, И. „Мария Арабаджиева“, София, 2018 г.