Предисторията
За първи път селата Лъджене, Чепино и Каменица се обединяват в община през 1934 г. когато едновременно избират за свой кмет Йосиф Шнитер. Той полага здравите основи на бъдещия национален и международен балнеологичен курорт и на бъдещата СПА столица на България и на Балканите.
Йосиф Йосифов Шнитер е роден през 1893 в Пловдив. В дома на Йосиф и Елизабет Шнитер. Бащата е участник в руско-турската война. След края ѝ той се установява в Пловдив и работи там като градски архитект. Бил е и кмет на града под тепетата, освен сгради в него, той е автор и на проектите на няколко църкви като „Успение Богородично“ във втория по големина български град и новата църква в Батак.
Заради това не е странно, че дава отлично образование на своя син. Младият Йосиф е и участник във всички войни, които води България от 1912 до 1919 г. За кратко време е бил преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно боравел с няколко романски езика от които немски, чешки и френски. Естет по душа и той обичал изкуството на фотографията.
С уловените от него кадри – той е участвал в няколко фотоконкурса Чехословакия, Полша, Швейцария дори отвъд океана в Бостън, Щатите. Не е ясно какво го е подтикнало да се кандидатира за кмет, но е ясно, че е имал много ясна идея как да промени съдбата на хората в Чепинското корито. Преди да поеме кметският пост Шнитер работи като юрисконсулт в София.
След избирането си на кмет на трите села Чепино, Лъджене и Каменица през 1934г. Шнитер влага целия си интелект и креативност в развитието на района като курорт.
По време на неговото управление е открита първата ски-шанца в Чепино, създаден е първият съвет по курортно дело, каптирани са изворите за водоснабдяване от местността Легоринец.
Той изготвя първите рекламни материали за курорта и го популяризира с фотоизложби в страната и чужбина. По негова идея на 25 юли 1937 г. в Лъджене е открит първият по рода си в Европа минерален плаж с 50-метров басейн.
Животът на всички се променя завинаги, през лятото в трите села ври и кипи от туристи, които прииждат от цялата страна.
Ето защо няма нищо странно в това, че след смяната на властта през 1944 г. трите села се превръщат в град. Това става с Постановление №4 от 28 януари 1948г. на Министерски съвет. За патрон на новия български град е избрана партизанката Вела Пеева, която губи живота си на 3 май 1944 г. в гората край града, в престрелка с изпратени да я преследват жандармеристи. Главата ѝ била отсечена и заровена под дърво, което се намира в близост до днешния хотел „Бор“, защото за убийството ѝ била обявена и изплатена награда.
След демократичните промени се чуха и гласове за промяна на името на града, но местните хора категорично се противопоставиха.
Те имат и обща жп-гара още от двадесетте години, когато е прекарана теснолинейката. Селата Лъджене, Каменица и Чепино вече са квартали на Велинград, но гарада продължава да е един от обединителите им.
С постановление на Министерски съвет №549/06 март 1950г. Велинград е обявен за курорт с национално значение. Тогава в града започват да никнат санаториуми и почивни станции, които виждаме и днес.
С Указ № 2295 от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в Народна Република България е създадена Велинградска община със седалище Велинград. По този указ в състава се включват: гр. Велинград, с. Драгиново, с. Грашево, с. Света Петка, с. Кандови, с. Всемирци, с. Долна Дъбева, с. Алендарова, с. Пашови, с. Цветино, с. Кръстава, с. Абланица, с. Горна Дъбева, с. Рохлева, с. Биркова, с. Враненци, с. Чолакова, с. Горна Биркова, с. Бутрева, с. Бозьова.
С Решение №641/12.09.2003 г. на Министерски съвет населено място Сърница е обявено за град.
Кметове на кметство Велинград и община Велинград |
Тодор Иванов Ямаков
12.IV.1948-01.III.1949 |
Васил Василев Гилин
01.III.1949-13.IX.1950 |
Васил Димитров Шулев
13.IX.1950-01.I.1952 |
Асен Александров Бозаджиев
01.I.1952-31.XII.1952 |
Тодор Пеев Пеев
31.XII.1952-19.II.1959 |
Никола Спасов Кондев
01.IV.1959-20.I.1964 |
Георги Димитров Шулев
20.I.1964-31.XII.1970 |
Георги Петров Шуманов
27.I.1971-01.IV.1979 |
Михаил Иванов Алексиев
14.XII.1983-01.VI.1987 |
Филип Иванов Филипов
01.VII.1987-02.XI.1990 |
Владо Костадинов Стоенчев
26.XI.1991-11.VIII.1995 |
Георги Велев Аврамов
02.XI.1990-26.XI.1994 |
Георги Велев Аврамов 29.X.1995-31.X.1999 |
д-р Цветан Илиев Дафов
01.XI.1999-10.XI.2003 |
Ангел Николов Топорчев
ВРИД 10.11.2003-28.1.2004 |
Фидел Диимитров Беев
27.I.2004-18.VI.2004 |
Стоян Атанасов Дулев
ВРИД 28.VI.2004-27.XII.2004 |
Атанас Петров Водев
ВРИД 28.12.2004-17.01.2005 |
Таня Ангелова Гончева
ВРИД 17.01.2005-21.02.2005 |
Атанас Петров Водев
ВРИД 22.02.2005-03.10.2005 |
Стоян Атанасов Дулев 04.X.2005-28.X.2007 |
Иван Георгиев Лебанов
2007 -2015 д-р Костадин Тодоров Коев 12 ноември 2015 |
Велинград е хубав курорт, само имам едно питане- няма ли кмет, който да оправи Кклептуза – срам и позор- прилича на бунище.