Предисторията  

За първи път селата Лъджене, Чепино и Каменица се обединяват в община през 1934 г. когато едновременно избират за свой кмет Йосиф Шнитер. Той полага здравите основи на бъдещия национален и международен балнеологичен курорт и на бъдещата СПА столица на България и на Балканите.

Йосиф Йосифов Шнитер е роден през 1893 в Пловдив. В дома на Йосиф и Елизабет Шнитер. Бащата е участник в руско-турската война. След края ѝ той се установява в Пловдив и работи там като градски архитект. Бил е и кмет на града под тепетата, освен сгради  в него, той е автор и на проектите на няколко църкви като „Успение Богородично“ във втория по големина български град и новата църква в Батак.

 

Заради това не е странно, че дава отлично образование на своя син. Младият Йосиф е и участник във всички войни, които води България от 1912 до 1919 г.  За кратко време е бил преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно боравел с няколко романски езика от които немски, чешки и френски. Естет по душа и той обичал изкуството на фотографията.

С уловените от него кадри – той е участвал в няколко фотоконкурса Чехословакия, Полша, Швейцария дори отвъд океана в Бостън, Щатите. Не е ясно какво го е подтикнало да се кандидатира за кмет, но е ясно, че е имал много ясна идея как да промени съдбата на хората в Чепинското корито. Преди да поеме кметският пост Шнитер работи като юрисконсулт в София.

След избирането си на кмет на трите села Чепино, Лъджене и Каменица през 1934г. Шнитер влага целия си интелект и креативност в развитието на района като курорт.

По време на неговото управление е открита първата ски-шанца в Чепино, създаден е първият съвет по курортно дело, каптирани са изворите за водоснабдяване от местността Легоринец.

Той изготвя първите рекламни материали за курорта и го популяризира с фотоизложби в страната и чужбина. По негова идея на 25 юли 1937 г. в Лъджене е открит първият по рода си в Европа минерален плаж с 50-метров басейн.

Синът и внучката на Йосиф Шнитер дойдоха във Велинград

Животът на всички се променя завинаги, през лятото в трите села ври и кипи от туристи, които прииждат от цялата страна.

По дирите на една снимка от Велинград: „Мамо, тук не се чувства, че съм отделен на стотици километри от София“

Ето защо няма нищо странно в това, че след смяната на властта през 1944 г. трите села се превръщат в град. Това става с Постановление №4 от 28 януари 1948г. на Министерски съвет. За патрон на новия български град е избрана партизанката Вела Пеева, която губи живота си на 3 май 1944 г. в гората край града, в престрелка с изпратени да я преследват жандармеристи. Главата ѝ била отсечена и заровена под дърво, което се намира в близост до днешния хотел „Бор“, защото за убийството ѝ била обявена и изплатена награда.

След демократичните промени се чуха и гласове за промяна на името на града, но местните хора категорично се противопоставиха.

Те имат и обща жп-гара още от двадесетте години, когато е прекарана теснолинейката. Селата Лъджене, Каменица и Чепино вече са квартали на Велинград, но гарада продължава да е един от обединителите им.

 

С постановление на Министерски съвет №549/06 март 1950г. Велинград е обявен за курорт с национално значение. Тогава в града започват да никнат санаториуми и почивни станции, които виждаме и днес.

С Указ № 2295 от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в Народна Република България е създадена Велинградска община със седалище Велинград. По този указ в състава се включват: гр. Велинград, с. Драгиново, с. Грашево, с. Света Петка, с. Кандови, с. Всемирци, с. Долна Дъбева, с. Алендарова, с. Пашови, с. Цветино, с. Кръстава, с. Абланица, с. Горна Дъбева, с. Рохлева, с. Биркова, с. Враненци, с. Чолакова, с. Горна Биркова, с. Бутрева, с. Бозьова.

С Решение №641/12.09.2003 г. на Министерски съвет населено място Сърница е обявено за град.

Кметове на кметство Велинград и община Велинград
Тодор Иванов Ямаков       

12.IV.1948-01.III.1949

Васил Василев Гилин         

01.III.1949-13.IX.1950

Васил Димитров Шулев       

13.IX.1950-01.I.1952

Асен Александров Бозаджиев

01.I.1952-31.XII.1952

Тодор Пеев Пеев        

31.XII.1952-19.II.1959

Никола Спасов Кондев       

01.IV.1959-20.I.1964

Георги Димитров Шулев   

20.I.1964-31.XII.1970

Георги Петров Шуманов      

27.I.1971-01.IV.1979

Михаил Иванов Алексиев    

14.XII.1983-01.VI.1987

Филип Иванов Филипов  

01.VII.1987-02.XI.1990

Владо Костадинов Стоенчев  

26.XI.1991-11.VIII.1995

Георги Велев Аврамов   

02.XI.1990-26.XI.1994

       Георги Велев Аврамов                                            29.X.1995-31.X.1999
д-р Цветан Илиев Дафов     

01.XI.1999-10.XI.2003

Ангел Николов Топорчев

ВРИД 10.11.2003-28.1.2004

Фидел Диимитров Беев      

27.I.2004-18.VI.2004

Стоян Атанасов Дулев  

ВРИД 28.VI.2004-27.XII.2004

Атанас Петров Водев   

ВРИД 28.12.2004-17.01.2005

Таня Ангелова Гончева 

ВРИД 17.01.2005-21.02.2005

Атанас Петров Водев   

  ВРИД 22.02.2005-03.10.2005

Стоян Атанасов Дулев              04.X.2005-28.X.2007
Иван Георгиев Лебанов       

     2007 -2015

д-р Костадин Тодоров Коев     

  12 ноември 2015