В Регионания исторически музей в Пазарджик е постъпило писмо от фирма, която се интересува от възможността да добива инертни материали в местността „Хайдушкото кладенче“, където се намира и светилището на Асклепий, по темата разговаряме със зам.-директора на РИМ – Пазарджик, археолога Валентина Танева.
Г-жо Танева, възможно ли е да се извършват добивни дейности в местност, в която са документирани археологически обекти?
Категорично е невъзможно фирма да влезе и да копае без да е получила надлежно всички разрешителни, които се изискват от закона. Ако стане така, че някой да закара багер и започне да копае, ние ще отидем и ще го спрем с полиция, имаме подобен случай. Фирма, която поставяше фотоволтаици край Белово беше спряна от нас след сигнал. Те унищожаваха могили, на секундата се обадихме в полицията и ги спряхме до изясняване на случая. Такива случаи вече имаме много, но ние няма да допуснем да се разруши светилището на Асклепий, което е най-голямото в страната. То е проучвано някога от проф. Цончев. От нас не са правени други разкопки, но там има находки. По време на проучванията на проф. Цончев са открити оброчни плочки, които са предадени в пловдивския Археологически музей и в резултат на това днес можем да видим тази изложба, която ще е отворена за посещение до 13 април в Пловдив. Надписите по плочките са разчетени от колегата Шаранков, най-добрият епиграф. Така, че направо с багера – това няма как да се случи. На този хълм това е третата концесия, която се иска. През 2016 г. , аз като директор на Археологическия музей в Септември, правихме обходи там, в землището на Паталеница, друга фирма искаше разрешение за проучване на находището за добив на инертни материали. Това вече е трета фирма, която иска да бъде открита процедура за проучване. Но когато ходехме на тези обходи, през 2016 г., регистрирахме един некропол. Тогава в границите на самата концесия нямаше археологически обекти, но имаше такива в съседство с нея, което сме го отразили тогава в доклада до Министерството на културата.
Каква е целта на тези обходи?
В резултат на такива обходи ние правим научен доклад и го предаваме на Министерство на културата. Регионалният музей няма правомощия да дава разрешения. Сега, тази фирма, иска да бъде открита процедура за проучване на находището за подземни богатства. Този хълм, който е над Ветрен дол и е известен там като местността „Голак“, отсам хълма в Паталеница го наричат по друг начин. Но това е едно и също място, хълм между Ветрен дол и Паталеница. Предишната концесия от 2016 г. искаше мястото срещу светилището на нимфите, над което се намира и храмът на Асклепий. Дели ги едно дере. Местността „Хайдушкото кладенче“ , е тази, в която е правил проучванията си проф. Димитър Цончев. Все още се виждат следите от тях. Има останки от архитектурни структури, както и следи от иманярски набези. Проучването за сегашната концесия обхваща част от земите обхванати от предишната и е разширена в друга посока. Според предварителните проучвания, без да бъдат правени обходи, влизат този могилен некропол, когото споменах при обхода през 2016 г. и може би светилището на нимфите. В случая, получихме тяхното искане и писмо от Министерството на културата, в което се казва, че в тази територия има много археологически обекти, намира се на този могилен некропол от седем могили, светилището на Асклепий и включително Баткунския манастир, зидовете на средновековната крепост Баткунион, много археология има там.
Намирани ли са артефакти на това място скоро?
Бивш кмет на Септември, ни беше сигнализирал, че там, на билото на този хълм, във Ветрендолско землище е открит един камък. Отидохме да видим с колегите и се оказа, че е една ара с надпис, а наоколо имаше следи от иманярска дейност. Отнесохме я в музея в Септември. Когато правехме обхода през 2016 г. отидохме отново на това място и видяхме, че иманярите бяха разширили своята дейност. Бяха разкрили зидове от постройки и керамика. Там има голям обект върху този хълм. Ако се разреши добив от това находище най-вероятно ще се направят обходи от колеги от Археологическия институт и след научния доклад , че тези обекти влизат в концесията , най-вероятно няма да им бъде дадено разрешение.
Какъв е вариантът фирмата да получи концесия?
Фирмата може да получи съгласуване от Министерството на културата при условие – да се направят обходи, да се представи научен доклад в Министерството, при положение, че не се представи такъв доклад, няма да им се предостави разрешение за проучване и по никакъв начин концесията не може да засяга археологически обекти. При положение, че има археологически обекти под площта на концесията, фирмата може да бъде задължена да финансира теренни археологически издирвания. Вторият вариант е да се финансират пълни проучвания. Но това е в правомощията на Министерството на културата. А това зависи и от това дали фирмата има възможност да финансира такива проучвания, защото те струват доста пари и време. И зависи какви са интересите на фирмата.
Може би е добре да се приеме хипотетично и такъв вариант, ако фирмата може да финансира разкриването на обекта е по-добре това да направят археолозите, а не иманярите?
Знаете ли имахме такъв случай в Огняново. Близо до светилището на нимфите. Там една фирма искаше да добива пясък. Според наша информация там се намира антично селище. Но и тези проучватели, които са дали данни за него пишат, че е много висок наносният пласт. Следователно обектът може да остане незасегнат, защото е на голяма дълбочина. Те бяха съгласни ние да проучим, обаче преди да проучваме се консултирахме с колегите от Археологическия институт и Министерството. Направихме проучвания и нищо не открихме. В съседство с тях регистрирахме обекти, но те бяха по-далече от това място. Написахме си доклада, Министертсвото им беше дало становище, че могат да работят. Не знам дали работят там, но условието бе да извършваме периодично наблюдения и освен това ако открият някакви находки са длъжни веднага да сигнализират. Въпросът е дали сигнализират? Същата фирма искаше да копае и в близост до една скална гробница, но там им отказаха, въпреки че гробницата не влизаше в територията на концесията, но им казаха, че като нарушат терена около нея, тя ще остане „висяща“ и им отказаха. Въпреки че тогава фирмата беше съгласна да финансира проучвания. По принцип Министерството няма право да им откаже без да има резултати от археологически проучвания, придружени със съответен доклад.
А защо до сега нищо ,не е направено превърнало се е тревясало сметище,никакви табели ,нищо обозначено !Търсехме го преди три години и в селото не ги знаят къде е ?