Православната църква почита днес покровителя на Неапол – Свети Дженаро (Януарий)

Православната църква днес чества паметта на свещеномъченик Януарий, който е живял в края на III и началото на IV век. Бил учен и добродетелен християнин, затова в зряла възраст бил избран за епископ на италийската област Кампания с главен град Неапол. Той развил много успешна дейност и в църквата му постъпили редица достойни и образовани хора. Числото на вярващите се умножавало, а животът им бил ярък пример за всички останали жители на областта. Това било и най-добрата проповед за истинността на християнското учение и за неговата висока нравственост.

За мъченическата смърт на св. Януарий е известно от „Деяния на мъчениците“ (Acta Martyrum), сборници от разкази за края на живота и смъртта на християнските мъченици, които имат за основа протоколите от съдилищата, преработени във формата на назидателни четения. Освен тях за съставянето на деянията и житията на светците се използват свидетелства на съвременници или по-късни разкази и легенди, преработени от църковните писатели и апологети. Сведения за св. Януарий съдържа и Легендата за Йоан Дякон (Деяния на св. Сосий), ок. 900 г.

Свети Дженаро

Той е осъден на смърт през 305 г. малко преди император Константин Велики да превърне християнството в имперска религия. Благочестива жена, малко след екзекуцията му, събрала кръвта на Сан Дженаро в стъкленица. Тя била скрита в катакомбите на града, заедно с тялото му, а години по-късно един от свещениците установил, че кръвта вътре се втечнява преди страшни събития като войни, природни катаклизми и епидемии. Падрето прибрал странната вещ и след дългогодишни наблюдения установил, че знамението се случва и на фиксирани дати три пъти в годината – на 19 септември – деня на гибелта на светеца, на 16 декември – годишнината от страшното изригване на вулкана Везувий (от 1631 г.) и в първата събота на май, когато са пренесени мощите му от селцето Агро Марчано в неаполитанските катакомби. Денят на празника на Сан Дженаро е най-важният религиозен празник в Неапол. Разказва се още, че едно от другите чудеса на светеца е, че именно той е спрял лавата от вулкана пред вратите на Неапол. Светецът е бил епископ на Беневенто, а по-късно се счита за покровител на Неапол.

1389 г.

Първото официално споменаване на чудото на свети Дженаро е регистрирано през 1389 година. Готическата катедрала от XIII век в града е посветена на него. В нея се пазят двата запечатани флакона от коагулираната му кръв, поместена в сребърен реликварий. Според легендата част от кръвта му е събрана от жена на име Евсевия. Тя разказала, че кръвта на мъченика се е съсирила едва на осмия ден след екзекуцията му. Тогава изсъхналата маса кръв от едната страна на реликвария се превърнала в плътна маса, която покрила почти целия съд.

Втечнената кръв на Сан Дженаро – https://www.facebook.com/watch/?v=527697005435240

Според професора по културна антропология Марино Ниола от Университета в Неапол Сан Дженаро е „народен светец“, а култът към него е основан на неаполитански легенди и митове. Чудото е изключително популярно и се смята за добра поличба за Неапол и неговия регион Кампания. А когато то не стане, се счита за поличба, вещаеща война, глад, болест или друго бедствие, разказват местните хора.

Чудесата на Сан Дженаро

За това свидетелстват многобройните случаи, при които, след като чудото на Сан Дженаро не се случило големи бедствия са връхлитали града, цяла Италия и въобще Европа. Така например през 1527 г. Неапол бил опустошен от чума, отнела живота на 40 000 души. Чудото с втечняването на кръвта на светията не се е случило на 19 септември 1939 г. Именно тогава започва ужасът на Втората световна война. Кръвта на Сан Дженаро останала съсирена и през май на следващата година, когато Италия влиза във войната. Същата поличба се свързва и с бомбардировките на Неапол от англо-американската авиация. Три години по-късно, точно след примирието, което страната сключва със съюзниците от 8 септември 1943, кръвта също остава в нормалната си форма. Именно тогава Неапол е окупиран от нацистите.

През 1973 г. градът е изправен срещу нещо, което изглежда като кошмар от Средновековието – епидемия от холера се разпространява като горски пожар. Хоспитализирани и изолирани са над 1000 заболели, но починалите са само 11. Всички вярват, че тогава благоволението на Сан Дженаро, чиято кръв се втечнила и на трите дати през годината, е спасило гражданите от масовия мор.

Засъхналата кръв от стъкленицата не се втечнява на 16 декември 2016 година. През нея Централна Италия е разтресена от серия земетресения. Тогава се наблюдава голяма сеизмична активност в целия свят – Испания, Индия, Гърция. В Еквадор (17 април) магнитудът достига 7,8 по скалата на Рихтер.

За ужас на вярващите кръвта на Свети Дженаро остава в обичайната си твърда форма през 2020. Несъстоялото се чудо бе свързано с пришествието на коронавируса COVID-19, който отнема живота на 2500 от местните хора и на милиони по целия свят.

Ето защо, когато на 19 септември 2021 г. архиепископът на Неапол, монсеньор Доменико Баталия, съобщи на присъстващите в катедралата, че кръвта на светеца покровител се е втечнила с традиционното размахване на бяла кърпичка, събитието бе посрещнато с ликуване и дълги аплодисменти като знак, че епидемията вече отминава.

Самият реликварий е направен от сребро, емайл и скъпоценни камъни. Той има формата на миниатюрна готическа катедрала от злато и сребро, на чийто връх блести един от най-едрите изумруди в света, в който се съхранява кръвта на светеца.

Кръвта на Сан Дженаро не се втечнява през 1979 г., въпреки че за чудото се моли най- обичаният папа през миналия век – Йоан-Павел II. И нещастието не закъснява. На 23 ноември 1980 г. град Неапол е събуден от земетресение с магнитуд 6,9. Загиналите и щетите са неизброими. Трагедията намира израз в произведение на прочутия американски художник Анди Уорхол.

Мъченическата смърт на Св. Дженаро