Ако отворите тълковния речник и потърсите думата „награда“ срещу нея пише:“Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от благодарност.“ В този смисъл наградата е нещо, което отразява именно това – особена заслуга или благодарност. Всяка година преди празника на града се събира комисия, която трябва да реши кому да връчи званието „Почетен гражданин на Пазарджик“.
Обикновено номинациите започват да постъпват в последния момент, повечето са добре аргументирани и е доста трудно да се вземе решение кой от всички предложени е най-достоен. Не ми е ясно защо в повечето от случаите тези звания имат стойността на награди за прослужено време и старост. Не ми е ясно защо младите хора, в името на които всички заедно работим, трябва да станат на по сто години, за да им бъде присъдено подобно звание. Смисълът на наградите е в тяхната адекватност и да отличат конкретно постижение в съответния момент.
Съгласете се, че е нелепо да награждаваш хора, за неща, които те са извършили преди половин век. Защо половин век никой не е забелязал заслугите им? Нелепо е и когато ти присъждат звание да се откажеш от него с мотива, че някой друг с по-малко заслуги, според теб самият, е взел по-високо звание.
Наградите изискват дълбоко познаване на личността на наградените от страна на комисията. Наградата се превръща в инструмент за манипулация и в същото време конюнктурно понятие, а това обезпредметява наградите.
Ето защо смятам, че трябва да бъде преработена базата, по която се прави избор на Почетни граждани. В комисията трябва задължително да бъдат включени представители на различни професионални групи. Така всеки може да посочи кои са най-заслужили в неговата сфера. Всеки знае кой е постигнал нови успехи през съответната година. Понякога без номинация остават хора, които действително са направили трудни неща. Какъвто беше случаят с младия пианист Емануил Иванов, който е първият българин спечелил наградата „Бузони“. Не преди петдесет, а миналата година.
Няма безгрешни и идеални хора, освен в романите. Ето защо трябва да се отличават личности, които най-малкото – не предизвикват раздразнение у други, които орат в същата нива. Има хора, които имат само една заслуга, а тя е толкова огромна, че нищо повече да не свършат в живота си е напълно достатъчна. Има хора, които са извършили стотици неща през последните шестдесет години, но целият им принос е колкото един аспирин, от малките. Но ги даряваме с едни и същи ленти.
И ако не се научим да живеем тук и сега, да се радваме и оценяваме настоящето, със сигурност нямаме бъдеще, защото ще продължим да чоплим само и единствено в миналото.
Няма коментари!
Все още няма коментари.