Никакви оправдания със сложната политическа ситуация и нуждата да бъде избегната тоталната разруха на държавата не могат да променят неоспоримият факт за необходимост от висок морал в политиката. Позволявам си да поразсъждавам и да споделя с вас някои свои мисли, виждания и тези. Целта ми е заедно с вас да си обясним какво и защо се случва с нас сега и в близкото ни минало, за да можем всички да работим така в настоящето и да планираме близкото и по-далечното си бъдеще с голяма вероятност за осъществимост и най-важното – с максимално широка подкрепа за правилността и целесъобразността на тези сегашни наши действия.

Започвам с основополагащото и предопределящото в нашата цивилизация за последните двеста – триста години, а именно политиката. За мое съжаление в последните години управляващите – министри, депутати, президенти – внесоха много лош привкус на тази категория. Омърсиха висшата политика с лесно разпознаваемата цел да ни отвратят от управлението, за да си го гарантират за себе си това управление. Непрестанно спадащата и все по-ниска наша активност по време на избори е доказателство за това ми твърдение.

В същност политиката се основава на идеология, която по своята същност е система от ценности, идеи и принципи за изграждане и функциониране на структурите на обществото. Политиката обуславя и насочва действията на управляващите, с цел максимално ефективно, бързо и пълноценно да бъдат достигнати целите на нацията и отделния индивид. Така е по дефиниция. Иделогическите ценности обаче не са ни вътрешно присъщи. Те не са ни заложени по рождение, генетично.

Ние изграждаме нашата ценностна система в процеса на нашето израстване, обучение и усъвършенстване. Обосновката на мотивацията за едно или друго наше действие е начинът, по който ние реагираме на условията на средата си. Идеологическата ни ценностна  система се състои от думи и доктрини. Тя се отразява в нашето поведение на по-високо ниво. Без идеология няма морал. Голяма част от настоящите управляващи нямат понятие за тези взаимовръзки, убеден съм в това. Но техните кукловоди са хора ерудирани и грамотни.

Заложиха в сценария на управление бягство от морала в политиката. Доста време това е печеливша стратегия, тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към лично благоденствие и да бяга от тегобите. И ще бъде такава, докато сред достатъчно голяма част от обществото не се утвърди морал, който ще възстанови природосъобразния принцип хората да не разчитат на държавата, а да изграждат сами живота си. Държавата, по презумция, трябва да създава, утвърждава и съхранява условията за развитие на личноста, семейството, групата. Личната инициатива и предприемчивостта са двигател на успеха и гарант за благосъстоянието на индивида и обществото. Положителни и отрицателни примери колкото щеш.

Една историческа ретроспекция убедително доказва, че всички коренни социално-политически смени са породени като морално отрицание на съществуващото статукво. Ярък пример, доказан от историята е френската революция от 1879 г. Тя избухва в най-цивилизованата и най-благоденстващата тогава държава в света, а не в репресивни страни като Испания, Русия или Прусия. Друг пример, познат на всеки българин, е историята на Христо Ботев и Г. С. Раковски.

Те, техните семейства и родове, пряко не са били малтретирани от османската власт. Яроста им е породена от моралната несъвместимост и нетърпимост към самото състояние на унизителното подчинение. Недоволството срещу Тодор Живков не възникна само от духовна и материална нищета, а преобладаващо от морална непоносимост. Фалитът на международния социализъм не се дължеше на масов студ и мизерия, масови бунтове и революции или продължителни войни. Той се самоунищожи от моралната си смърт и именно крахът на морала имаше повече тежест, отколкото всички други причини за изчезването му.

Радетел съм на тезата, че политиката е най-висшата човешка дейност и си позволявам да изразявам разсъждения в тази посока пред широки кръгове от хора. Много от тях възприемат тази ми позиция като идеалистична и наивна представа за политиката. Други опонират, че в съвременните общества това твърдение е неприемливо. Разговорите и споровете и с едните и с другите приемам не само за много необходими, но дори и за задължителни и жизненоважни.

Разбира се, ние не бива да объркваме и смесваме теоретичния смисъл на твърдението и фактите, които се случват у нас и по целия свят. Но на нас ни е нужно едно такова котвено схващане за базиса на политиката, за да можем да се ориентираме в хаоса от отсъждания за фактите. Необходимо ни е да осъзнаем с разума си и да приемем с емоциите си такава постановка за морала и политиката, за да ни служи като реперна точка, в объркания и променящ се свят, в който живеем.

Нека си отговорим на въпроса- какво е отличителното между политиката и другите обществени дейности? Политиката е обществената сфера, където решенията, които се вземат и реализират, са колективно обвързващи. Изтъркан шаблон е, че когато гласуваме или не гласуваме, ние овластяваме спечелилите изборите. Въпросът, който малко от нас си задават, а още по-малко си отговарят е дали съзнаваме, че решенията, които овластените от нас взимат и ще се взимат, обвързват всички членове на обществото. Лично и нас самите. Ако вникнем в съдържанието на тази истина, ще установим, че личната ни отговорност, свързана с всяко едно политическо решение, е изключителна, бих казала страховита.

Десислава Костадинова,

Водач на листата на ПК „Граждански блок” в 13-и МИР- Пазарджик

За „Граждански блок“ гласувайте с бюлетина № 17

Купуването и продаването на гласове е престъпление!