ОКТОМВРИ
Събира късната си зестра
от огън лято уморено,
и сменя птичият оркестър
солиста в оредяла сцена.
По утрини-мъгливи трели
в прозореца напява вятър,
и пита слънцето-къде ли
ще паднат за покой листата.
Тревогата-и тя хладнее
в слана от есенни килими,
и тръгват си-далеч от нея
последните зелени рими.
Скъсен денят по тротоара
намята топлите си чувства,
дълбоко някак разговарят
врабци за чистото изкуство.
Какво остава-само глътка
от стар копнеж да ферментира,
и два сезона-за прегръдка
със знак, че нищо не умира.
А само сменя облеклото
душа, очакваща пороя,
събрала толкова животи,
че вече им изгубих броя.
Борислав ПЕТРОВ