На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Димитрий Мироточиви. Свети Димитър е православен светец. В народния календар празникът бележи началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. Много са храмовете у нас, издигнати в прослава на Солунския светец, който през IV век загива мъченически, заради отказа си да преследва и наказва вярващите християни. Още по време на Втората българска държава (1185- 1396г.) българите възприемат свети Димитър като небесен покровител и на столицата Търново.
Според историческите сведения през 1185 г. в Търново по чудодеен начин пристига икона на св. Димитър от разграбената по време на нормандското нашествие в Солун базилика с мощите на светеца. Иконата е знак за българските владетели, че св. Димитър ще покровителства възстановената наскоро българска държава. В прослава на светеца първите Асеневци издигат величествен храм в подножието на крепостта Трапезица. До третото десетилетие на XIII век църквата остава водещ храм в държавата, там архиепископ Василий I е ръкоположен начело на възстановената самостоятелна българска църква (след византийско владичество). Несъмнено в църквата „Св. Димитър“ получават знаците на царското си достойнство всички български владетели в периода 1186 до 1241г. – от основателите на Асеневата династия до цар Иван Асен II.
В нашата област най-големият храм на Свети Димитър е издигнат в Пещера. Той посреща миряни от 1836 г. В българския народен календар годината се дели на две – от Гергьовден до Димитровден е лятото, а от Димитровден до Гергьовден е зимата. На Димитровден завършва стопанската година и гурбетчиите се прибират по родните си места. Ето защо строителите са избрали светеца за свой покровител. В нашия край, преди два века на този ден първомайсторите се разплащали с калфите и чираците за строежите, на които са работили през цялото лято.
Времето от Димитровден до Никулден се нарича още и „сиромашко лято“, защото тогава хората, които цяло лято са работили по нивите на своите господари имат време да постегнат домовете си, ако времето е слънчево.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. Днес мощите на Св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а Св. Димитър се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят. На празничната трапеза се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
Настоящата базилика е построена върху основите на римска баня между 629 и 634 г., като голяма част от формата от онова време е запазена и до днес. Базиликата „Свети Димитър“ е по-важна църква за местните вярващи от главната Хаджи Софийска църква. Затова е съвсем естествено, че базиликата дели място в списъка на ЮНЕСКО заедно с други антични и византийски паметници в Солун. Най-свещеното място за вярващите обаче е подземната крипта, създадена там, където Свети Димитър умира след дълги мъчения, след като приема християнската вяра като войник в римската армия. Криптата е особено впечатляваща заради кръщелния купел с мраморни колони, но и заради разкритите основи на римските бани, върху които е построена църквата. Саркофагът с останките на свети Димитър се намира в главния кораб на църквата.
Десет вековният храм „Свети Димитър“ в Паталеница и днес крие тайни
Няма коментари!
Все още няма коментари.