Група „Анонимни алкохолици“ съществува от една година в Пазарджик, тя е част от групите за взаимопомощ в страната, но ползва базата на Сдружение „Човеколюбие“ в Къщата на д-р Лонг в Пазарджик. По понятни причини не съобщаваме колко и кои са хората, които посещават тази група, но тя функционира с идеята да се помогне на хора зависими към алкохол и други вещества вредящи на организма, разказа Анна Тилова, пиар на „Човеколюбие“. На 20 октомври, групата, която наричат и „АА“, отпразнува първата година от създаването си.

Освен в Пазарджик има такава и във Велинград. По – подробно можете да научите за дейностите, които се развиват в тези групи – ТУК

Зависимостта от алкохола

Злоупотребата с алкохол е свързана с прекомерна и неконтролируема консумация, която значително влияе върху способността на човек да извършва обичайните си дейности на работа и у дома и което може да има сериозни последици за общото му здравословно състояние. Хората с това разстройство често разбират вредата, която причинява, но въпреки това изпитват затруднения да намалят консумацията на алкохол.Приема се, че в дългосрочен план консумацията на алкохол причинява промени в мозъчните вериги, контролиращи мотивацията, паметта и самоконтрола, като  повишава желанието за прием на алкохол. Човекът с алкохолна зависимост вече не усеща приятния ефект от пиенето и въпреки това изпитва непреодолимо желание за употреба на алкохол. Следователно хората с такова разстройство пият, за да избегнат ефектите, свързани с неприемането на алкохол („отрицателна мотивация“), а не за да изпитват удоволствие („положителна мотивация“). Проблемът е характерен не само за Пазарджик и областта ни, но до скоро в Пазарджик нямаше група за взаимопомощ. Днес в нея членуват над двадесет души. Повечето от тях успяват да преустановят употребата на алкохоли други вредни вещества, които често са като съпътстваща „награда“ за препиването. Предлагаме ви два разказа, които публикуваме по-долу. От няколко месеца насам е организирана и втора група, тя пък е съставена от близки на зависимите. В нея те обсъждат проблемите, с които се сблъскват, когато трябва да помагат на обичните си хора, пристрастени към алкохол и други вредни субстанции.

Какво разказват бившите зависими? 

Разказът на Изабела

За първи път опитах алкохол на 16-17 годишна възраст, а първото ми напиване беше много скоро след това, когато не исках да приема обстоятелствата, които не отговориха на моите очаквания.

Само до 24-те си години аз вече употребявах алкохол всеки ден. Пиех дори, когато не ми се пиеше и това ме объркваше. Не разбирах защо имам нужда от алкохола и защо го правех, когато исках да остана трезва.В  повечето случаи оправдавах пиенето си, намирах си всевъзможни причини, но така и не можех да си легна трезва. В Анонимни Алкохолици разбрах, че това е коварно и прогресивно заболяване , което до голяма степен отговори на въпросите, които ме измъчваха почти 20 години. Алкохолизмът нанесе огромни щети на живота ми и близките ми. Ограби важни за мен години, в които човек се развива, израства и полага основите на бъдещето си. Подкрепата, която намерих сред останалите хора в групата беше нещото, което винаги ми е липсвало. Започнах да оставам трезва, но и свободна от обсесивните мисли и напори на болестта алкохолизъм. За първи път се чувствах приета, без да ми слагат етикети или осъждат и за първи път се чувствах част от нещо. Разбрах, че не съм сама по този път и това ми даде много вяра и надежди, които бях загубила. Бих посъветвала е леко казано, бих дала всичко от себе си, за да покажа на все още страдащите от алкохолизъм, че изход има и програмата работи, ако и ти работиш. Има спасение, за което дори не съм мечтала, получих един нов начин, нов модел на живот, който работи и се чувствам щастлива и благодарна.  Хората, които познавам от Анонимни Алкохолици са от най-различни слоеве на обществото. Сред тях има хора с висок статус, има много с високо ниво на образованост, разбира се работят и водят нормален начин на живот. Аз самата съм родител и съм благодарна, че мога да дам най-доброто от себе си за семейството,  което оцеля благодарение на това, че открих Анонимни Алкохолици.

Изабела

Адамс: Как се случи при мен

Ще започна така.  Роден съм в град Рудозем. Още докато бях много малък дойдохме в София общо взето нашите постоянно работиха. Ние със сестра ми се изгледахме сами, лятото се прибирахме към Рудозем и още не знам, мисля че бях на пет-шест годинки, нещо такова, запалих първата си цигара. Хванаха ме не беше нищо сериозно, но помня, че с нетърпение очаквах да остана сам и ходех при комшиите.

Там имаше един мотор и много обичах да се качвам на него отварях резервоара и и дишах бензина, вдишвах докато ми се завие свят и гледах към града, някак си отивах в друго измерение и се чувствах добре. В последствие спрях да ходя лятото към Рудозем, оставах си в София. До четвърти клас бях горе-долу добро дете, с нормалните неща – играех футбол и така нататък. Преместихме се в Орландовци и там ме записаха в друго училище. Средата беше малко по-лоша, но на мен ми харесваше. Беше много интересно понеже обичах да излизам с по-големите от мен, а от класа ми излизах с един -двама, които ми бяха по-близки. Първото ми напиване беше тогава.

Ще премина към употребата – пропуших трева 15 или 16 години, тогава спрях и да уча. Първият път като се напуших помня, че просто много се смях, изпаднах в еуфория и това много ми допадна, но в последствие се превърна в ежедневие, тревата стана повод за излизане и общо взето начин на живот. Обичах да играя на компютъра и да се напушвам, обичах да излизам и да се напушвам, обичах да ходя по купони да пия и да се напушвам. Ходех на училище за да се напушвам, пуших от сутринта и заспивах с трева, но тогава не го приемах за проблем. Напротив, мислех, че е нормално и дори смятах, че хората, които не го правят са задръстени.

Майка ми и баща ми вече се бяха разделили, аз обичах да пуша вкъщи и най-вече заради това, да не си развалям напушването, не обичах да излизам навън. В смисъл такъв да се скрия и после да се върна, предпочитах да го правя банята, за да мога бързо да си отида на компютъра. Майка ми често разбираше. Караше ми се, но тя беше прекалено добра с мен и знаех, че на другия ден ще ѝ мине. Пред приятелите ми винаги се правех на мъжкар, вкъщи също обичах да съчинявам някакви истории, общо взето , поддържах един имидж, че не съм страхлив, че няма проблем да се сбия или да направя някаква лудост, но истината е, че бях страхлив.

Сбивал съм се точно веднъж и то бях толкова пиян, че дори още не знам как го направих. Беше много странно понеже майка ми ме мислеше за добро момче. Пред приятелите се правих на лошо момче и Тя винаги се изненадваше, дори шокираше от нещата, които чуваше за мен. Понякога даже не вярваше, а те бяха истина, излизал съм с дилъри и с такъв тип хора, но някак си винаги съм имал късмет да се опазя от полиция и такива неща. Сега осъзнавам, че е висшата сила, но тогава си мислех, че просто съм късметлия или целунат от Господа.

Както и да е – на 18 г. се преместихме от този квартал. Заживях в друг квартал, там срещнах втората ми сериозна връзка. Това беше една много болна връзка.  По принцип аз съм много ревнив човек. Също така с ниско самочувствие, което тогава не разбирах по този начин, но не обичах да излизаме с други хора.  Аз и тя общо взето си стояхме само вкъщи рядко излизахме, когато го правихме, най-често беше по нейно желание с някакви нейни приятели и аз винаги много се напивах и се излагах на такива купони накрая.

Тя дори не искаше да излизаме където и да е само, защото ще направя някаква глупост, пиенето ми винаги ескалираше и винаги исках да покажа, че съм по-луд от всички, не съм спирал да пуша и за ден, докато съм бил с нея, но докато бях с нея, връзката ми със семейството някак си се отдалечи Аз живеех с тях, но бях по – затворен.

Не им обръщах много внимание. Работех, пуших трева и стоях вкъщи с приятелката ми. След пет години тя замина  за Щатите и още докато беше там аз усещах, че явно вече не иска да е с мен. Приемах го много тежко, бях се затворил вкъщи. И пуших трева по цял ден, напуснах работа, изхарчих всичко, което имах  спестено, излизах с проститутките на баща ми, дори се скарах с него, защото го правих зад гърба му. Малко след това отидох в Германия и мисля, че там открих любовта ми към алкохола и отключих болестта си.

Още като пристигнах в селото, в което щях да спя, хванах автобуса и отидох до съседното градче. Там търсех трева и бях решил да играя малко на казино. Намерих си трева по много странен начин, аз не знаех език, но някак си се разбрах с едни хора и те ми продадоха трева. Бях забравил откъде съм хванал автобуса, но  някак си успях да се прибера. Беше много странно. И така първите няколко дена успявах да пуша само вечер, но мисля, че това се дължи на това, че  съм човек, който в началото на каквото и да е начинание се опитва да бъда по- отговорен и да не направи впечатление. По ирония на съдбата щях да спя с един човек, който не знам дали е алкохолик или пияница, но пиеше от сутринта. В началото дори ми се гадеше като го гледах, но малко по – малко и аз започнах да пия, видях, че алкохолът ми помага да се чувствам по-уверен в работата да шофирам по-уверено, без да се притеснявам, че не знам пътя да приемам по-леко това, че съм в друга държава.

Алкохолът ми помагаше да излизам от реалността и това ми харесваше или поне така си мислех след няколко месеца, в които това, че не ме хвана полиция да карам пил или не направих нещо в работата, което да осакати мен или някой друг, беше чист късмет. Но на шестия или седмия месец карайки, естествено пиян, ударих една кола.

Опитах се да избягам, но полицията ме хвана. Шефът ме уволни и се прибрах в България. Тук, бях решил, а и майка ми също искаше да живея сам. Започнах работа като пицар, тъй като преди това бях работил като готвач  и имах  представа, какво горе-долу трябва да правя. Започнах естествено и да пия, за да съм по – уверен в работата.

Часовете ми идваха много и работата беше много динамична, а нямах самочувствие да се заявя, затова започнах да шмъркам отново, преди също бях шмъркал.  В комбинация и с двете субстанции някак се чувствах уверен смел, справящ се с живота човек. Но истината беше, че подсъзнателно разбирах, че се провалям. Но бързо след това се опиянявах и спирах да мисля. Но това усещане ме преследваше през всичките години. Опитвах се бързо да разсея мислите си от това и така изведнъж се озовах да живея при баща ми.

Бях оставил алкохола, но шмърках всеки ден.  Шмъркането беше станало неконтролируемо. Работих един, а след това шест дена шмърках.  Един ден спях, но понеже ми плащаха всеки ден това ме заблуждаваше, че изкарвам пари и се справям сам.  Гордостта и егото ми ме караха да се мисля за голяма работа. Един ден  реших да напусна работа по моя начин, най – незрелия начин. Просто не отидох. Така влезнах в един цикъл без пари. Живеех при баща ми. Постоянно ходих на интервюта за работа, но стъпвайки пред ново работно място трябваше да влезна или пиян или нашмъркан.

Ако бях трезвен просто се обръщах и си тръгвах. Но общо взето шест-седем месеца стоях без работа. Не започнах на нито едно от местата, на които отидох за интервю, а те бяха много. Постоянно се оправдавах пред баща ми. А на майка ми звънях понеже тя много ме обича и винаги ми вярва и обвинявах него за всичко, което ми се случва, че е сутеньор, че ме е поставил в лоша среда. Общо взето настройвах я против него за да оправдая себе си. Отидох да живея при нея и сестра ми.

Ттъкмо бях започнал да работя с един приятел по строежите, но с него, каквото и да изкарахме го шмъркахме. Той беше по-голям и силен от мен и често ме караше да се подтискам или ми повишаваше тон и за да имам повече самочувствие, и да не ме е толкова страх, пиех от сутринта за да се чувствам по уверен и смел. Това не продължи много време след като два месеца не виждах как ще успея. Не просто да изкарам пари, а да ги запазя  просто не му вдигнах и не отидох. Точно в тоя период пак ми се обадиха да пътувам за Германия, майка ми и сестра ми ме подкрепиха и така  просто си събрах багажа.

Те ми дадоха пари и тръгнах за Германия Взех си много алкохол за из път . Понеже щях да пътувам с микробус докато стигна до границата Вече се бях много напил и не знам, какво ми стана, нещо ми щракна, че не трябва да ходя към Германия и когато преди границата  спряхме да ядем, аз не влезнах в заведението. Направих се, че отивам до бензиностанцията, викнах такси и се върнах в София. Шофьорът на микробуса се беше обадил на майка ми, че съм избягал. Тя ми звънна и със сестра ми плачеха, бяха много разочаровани от мен. Аз им се ядосах. Казах им, че те не ме подкрепят и че ще намеря как да се оправя и без тях. Прибрах се някак си в София, нямаше къде да отида и спах във входа на блока, в който живееха те.

На последния етаж имаше таван, там прекарах една нощ И на сутринта се обадих на сестра ми и на майка ми, извиних им се и те ме приеха, с  уговорката, че повече няма да пия. Аз обещах. Даваха ми да пия по чаша-две вино вечер, но не и през деня. Винаги намирах начин или крадях пари от касичката на децата на сестра ми или като ме пращаха до магазина лъжех, че нещо е излезнало по-скъпо за да си купя акохол и така по цял ден бях пиян. Отново често се правих, че имам абстилненции и майка ми ми даваше пари за трева, защото алкохола не ми стигаше. Между другото тя още си спомня за моментите, в които ми е давала пари за трева. Дойде момент, в който сестра ми не искаше да живее вече с нас,  а майка ми щеше да заминава за Израел.

Аз отново отидох да живея с баща ми, този път в друг квартал, понеже той се беше разделил с тогавашната му жена.

Вече пиех от сутринта, ходех на работа и постоянно пиех. В предпоследната ми работа шефът и колежките ми често казваха, че имам проблем. До някъде  вярвах, донякъде мислех, че просто така си говорят и сигурно ми завиждат. Баща ми също ми казваше че съм алкохолик, но аз много му се ядосвах и го обвинявах,  че той алкохолик… Криеше ми алкохола вкъщи. Аз правих разни номерца да го намирам и доливах вода в него, обвинявах работата и начина ми на живот за това, че пия. Сестра ми отново ми подаде ръка и ме взе да работя при нея, с уговорката, че ако пия ще е само след работа. Плащаше ми добре, нямахме проблем относно работата, а с това, че не спирах да пия. Тя вече беше свидетел на това колко много изпивам, карахме се и Тя плачеше всяка вечер. Тогава и здравето ми почна да куца, често се чувствах отпаднал, нямах сили, бързо се изморявах, изглеждах ужасно.

Една вечер след поредния скандал със сестра ми, Тя ме повика да поговорим и ми предложи да ми помогне да намери начин, да се справя с алкохола. Не казвам, че с лекота го приех. Но виждах, че нямам друг избор, не исках да водя този живот. Това беше АД, дупка от която исках да излезна. Съгласих се. Тя намери центъра, в който се лекувах, майка ми се съгласи да го плаща и така влезнах да се лекувам.

Като обобщение искам да добавя, че през целия ми живот съм бил адски фалшив и лъжех за всичко, лъжех че съм роден в София, защото ме беше срам да си покажа личната карта и да кажа откъде съм. Суетата винаги ме е преследвала, комплексите, че съм нисък – също. Дори си слагах разни предмети в маратонките за да ме повдигат и да изглеждам по-висок, бях един изключително фалшив, лъжлив човек, който никога не беше себе си.

От Адамс, бивш алкохолик