Според традициите на християнската православна църка през всяка календарна година има 3 многодневни (големи) поста. Те предшестват големите християнски празници – Воскресение Христово, Успение Богородично и Рождество Христово.

През 2024 година те се падат на следните дати: Великденски – 1.03 – 19.04 ,Богородични – 1-14.08, Коледни – 15.11-24.12

През 2025 година според православния  календар има пост преди Петровден. Ако в съответната каленадарна година, Великден се пада на или след 5 май, тогава не се отбелязват Петрови пости. Те винаги започват в неделя, 8 седмици след Възкресение.  Както през всяка календарна година, така и през 2025 има еднодневни пости, които се падат съответно през конкретни дни от седмицата – сряда и петък, както и в деня срещу Богоявление, на Кръстовден, в деня на обезглавяването на свети Йоан Предтеча. Първият еднодневен пост през 2025 се пада на 5 януари по нов стил или на 18 януари по стар стил – това е постът в навечерието на големия християнски празник Богоявление. По нов стил постът в чест на св. Йоан Предтеча се пада на 29 август, а по стар стил на 11 септември.

На 14 септември вярващите постят в навечерието на Кръстовден, отдавайки почит към страданията на Христос при разпъването му на кръста.

Седмични пости

Отделно от тези пости всяка сряда от седмицата се пости в чест на Христовите страдания. Петъчният пост почита страданията и смъртта Христови. Постът включва отказ от блажна храна – това включва продуктите с животински произход. Но също така постенето не предполага консумацията на големи количества от разрешената храна. Чрез пост християните очистват не само телата, но и душите си от греховете, подготвят се посрещането на големите християнски празници.

Еднодневни пости. Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

  • всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
  • всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;
  • срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;
  • в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил);
  • на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа;

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия. Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен.

Постите в Православната църква

В манастирите, по принцип, се пази по-строг пост. Но според правилото “всеки манастир си има свой устав”. В някои манастири например се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо. За миряните манастирският устав не важи. Миряните са всички християни, които не са монаси в манастири.

Степени на постите

На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели- само хляб и вода.

В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина). Също такъв строг пост има и на 5 януари, 29 август и 14 септември. В тези три дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава “ вино и елей (олио) ”

През Великия пост (освен първата и последната седмици) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Коледния пост и от 20 до 24 декември, включително, постът се състои в ядене само на растителна храна с олио.

Базгръбначни животни: охлюви, миди, октоподи, калмари, сепии и др. такива- се считат за постни храни.

През останалите дни на Коледния пост, през Петрови пости и в сряда, и петък (когато не са в постния период) се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците: Благовещение, Връбница, Преображение Господне и Никулден.

През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Разрешава се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.

Най-строги са Великденските и Богородичните пости, това означава, че тогава не може да се сключва църковен брак.

Ако планирате църковна сватба през идната година, вижте дните, в които тя не може да се състои и изберете друга дата от  календара.