Окончателно България и Румъния стават пълноправни членки на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Решението беше взето официално на днешното редовно заседание на Съветът на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи“ с единодушие. Дългоочакваното решение беше последната стъпка от успешната интеграция на двете страни към Шенгенското пространство. От 31 март тази година отпадна контрола на пътниците по въздушните и морски граници.

На редовното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“ в белгийската столица присъства и българският вътрешен министър Атанас Илков.

„Контролът по сухопътните ни граници ще бъде възстановен на българо-румънската граница. Той ще се извършва на случайни принципи – на оценка на риска. Когато има данни за определен автомобил или лица – те ще бъдат извеждани от потока и ще им бъде извършена съответната проверка“, обясни още Илков. Стана ясно още, че контролът ще бъде възстановен за срок от 6 месеца, а през този период ще бъдат направени анализи евентуално за промяната на средата за сигурност.

„Да не допуснем влошаване на средата на сигурност по границата и на Шенгенското пространство. След изтичането на този 6-месечен период сухопътният контрол ще отпадне напълно“, каза Илков.

Това е пространство, в което няма поставен ясен граничен контрол по вътрешните междудържавни граници. Това означава, че там не се извършват проверки, освен в случаи на конкретна заплаха, а по външните се налага хармонизиран контрол въз основа на ясно определени външни критерии.

Според данните на Европейската комисия близо 3,5 милиона души всеки ден пресичат вътрешните граници на страните от Шенгенското пространство, за да работят, да учат или да посетят семействата и приятелите си. Почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите в Шенген, но работят в друга страна членка.

Това фактическо падане на границите между държавите в пространството има сериозен ефект и върху туризма, тъй като ежегодно европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания в рамките на Шенген.

Най-ключов обаче е ефектът върху икономиката и бизнеса.

Според изчисленията на Института за икономически изследвания към БАН общият финансов ефект на влизането на страната ни в общността за свободно пътуване в Европа, се оценява на над 1,6 млрд. лв. допълнителни приходи за страната.

Преките и потенциалните ползи от пълното присъединяване на страната ни към Шенген възлизат общо на 1,39 млрд. лева годишно в сектор „Транспорт“.

Анализ на Виенския институт за международни икономически показва, че приемането на България и Румъния ще доведе до очакван ръст на брутния вътрешен продукт на двете страни с по около 1%. Това е около половината от очаквания от ЕС растеж през тази година в двете страни – 1,4 на сто в Румъния и 2,4 на сто в България, пише „Дойче веле“.

Това може да се окаже необходимият тласък за българската икономика, която в момента е изправена пред проблем с изтегляне на чуждестранни инвестиции на фона на политическата нестабилност.

При свое скорошно посещение на Дунав мост служебният премиер Димитър Главчев коментира какви са ползите от влизането ни в Шенген.

„За всички граждани ползите ще са много големи. А специално за бизнеса, превозвачите казват, че 240 евро на ден на камион са разходите, които плащат във връзка с това, че не сме в сухопътния Шенген. Пресметнато е за икономиката, че около 1,6 млрд. ще е плюсът за България от приемането ни в Шенген, но трябва да подчертая, че финалното решение ще бъде взето на 12 декември“, заяви той.

Ползи има и по отношение на общата сигурност.

В контекста на сътрудничеството в областта на правоприлагането Шенгенското пространство дава възможност за:

  • по-добри системи за комуникация между полицейските сили;
  • преследване на престъпници по гореща следа;
  • трансгранично наблюдение на заподозрени лица;
  • оперативна взаимопомощ;
  • директен обмен на информация между полицейските служби.

Това е огромно предимство в борбата с тероризма и с тежката и организираната престъпност, включително трафика на хора и незаконната миграция.