Председателят на фондация „Илия Минев“ – политикът и политически анализатор Панайот Ляков, отправи призив към местните институции да се самосезират и разкрият извършителя на поругаването на Паметника на жертвите на комунизма в Пазарджик, което бе извършено от неизвестни засега лица точно в навечерието на Нова година.

Според потребители в социалната мрежа това е станало най-вероятно през нощта на 31 декември срещу 1 януари. Анонимните посегатели са нарисували свастики върху паметника и са изписали „Слава на Украйна“ на украински език.

Има изкъртени и мраморни плочки от постамента на мемориала. Това е поредният вандалски акт върху паметника на жертвите на комунизма, след като преди години злосторници бяха изсипали кошче с боклуци върху обелиска- топчета тоалетна хартия, огризки от плодове и други отпадъци, с което неизвестните преидзвикаха възмущението на местната общественост.

Позицията на Ляков, в това отношение, е последователна като се има предвид, че той отправи подобен призив преди шест години за възстановяването на паметника в Оборище.

Тогава той написа: “ Магнетичното въздействие на природата, където се е провело първото Велико Народно събрание, не може да заличи усещането за запуснатост. Скромният паметник с имената на делегатите, избрани от революционните комитети, отдавна не е почистван и от натрупаната мръсотия последните имена едва се четат. Единственият знак на почит бе отдавна изсъхнал малък букет. Тук там видяхме захвърлени фасове и  разпръсната шума. Липсата на човешка грижа е очевидна.

А святото място трябва да свети и да бъде в хармония със свещените вековни дървета, за да не изглежда изоставено до следващото възпоминание, когато нещо ще постегнем, нещо ще почистим, нещо ще направим, нещо като …нищо. Толкова ли сме увредени, цинични, обладани от сребролюбие, та сме скъсали с паметта и преклонението пред трагичната ни история? Без тази жизнена връзка с корените сме като отбрулени листи –  безродници, измекяри на чужди интереси и фалшиви родолюбци.

Затова никой  не възприема това срамно състояние на парламентарното светилище като обида към паметта на оборищенските депутати, тези „най-чисти ангели”, както ги нарича летописецът Захари Стоянов. Слепи ли са наследниците им, които по задължение се стичат тук всяка година ? Народни представители, министри, кметове, областни управители, партийни „водачи” и прочие парадни „патриоти”, които произнасят стандартните си речи, поднасят неизбежните венци и не осъзнават колко са далечни и чужди на онези добри българи, сложили главите си на бесилото и дръвника, за да освободят милата си родина. Не очаквайте тук да се намесят русолюбивите „войни” от „Атака”, „Воля”, ВМРО и НФСБ – за тях „Оборище” е част от пейзажа и слугинският им дълг вменява да бранят любимата си матушка като жалки матросовци. Както и червените „кхмери”, препочитащи поклонението пред бюста на националния предател Тодор Живков.

Мнозинството българи няма страх от Бога, но няма и срам за своя юбилеен псевдопатриотизъм, който проявява само на определени дати и се изразява чрез платени възстановки, постановки на исторически събития с бутафорни сценки и неадекватни участници. Следвани от здрави народни трапези и банкети за избрани, където под алкохолното въздействие се подвизават днешните герои … на маса.

„Оборище” е светиня, нестихваща рана в българската душевност и велик държавнически акт на храбри революционери демократи, достойни за вечно преклонение. Немарата към него показва, че сме забравили най-важната поука от съдбовните превратности: народ, който не цени и не осмисля миналото си, няма бъдеще.

Бог да пази България, а ние да пазим светините си, защото са много малко и заслужават непрекъсната почит, за да въздигат българския дух!“

В писмото му до медиите днес се казва: „СТРАХ И РАВНОДУШИЕ посрещат оскверняването на Паметника на жертвите на комунизма в Пазарджик – мълчат политическите партии, Кмета на общината, Областният управител, полицията. А това е престъпление, което трябва да се разкрие и извършителите – наказани. 

 Ако полицейското управление не започне разследване и не сезира прокуратурата ще смятаме неговият началник за съучастник, който прикрива престъпниците. Призоваваме гражданското общество в Пазарджик да осъди тази гавра и провокация със символичния гроб на честни българи, избити от комунистите без съд и присъда.  Позор за всеки замесен в кощунството с паметта на невинните жертви!
 Д-р Панайот Ляков,
Председател на УС на фондация „Илия Минев“