Ако вече няколко пъти сте посещавали Лондон, видели сте всички музеи и общоизвестни забележителности, можете да разгледате нещо, което със сигурност ще ви впечатли. Става дума за квартала около гарата Сейнт Панкрас. Ако сте на гарата – не повече от петстотин метра ви делят от място, което ще ви смае с красотата и различността си. Няма значение дали вали или е прекрасен майски, слънчев и топъл ден, какъвто се случи на нас.
Сградата на гарата е построена през 1866-1868 г. в неоготически стил по проект на Джордж Джилбърт Скот и дълги години е хотел (Мидлънд гранд хотел). От 1967 г. насам е гара.
От летище Лутън, с влак, се озовахме на гара Сейнт Панкрас, в северната част на централен Лондон и пешком стигнахме до малко площадче, зад гърба на което, започваха каналите и първата асоциация е за Венеция.
Обърнете внимание на фонтанчетата, същите са като това, което ние имаме в парк – остров „Свобода“. В сградата отсреща, бивш склад за въглища, днес се помещава училище.
Каналите са и историческа забележителност, защото са били прокопани преди над двеста години и са служили за транспортиране на газ и въглища. Такива канали е имало в голяма част от града, поради това, че се е изчерпала необходимостта от тях те са затворени. Но тези са останали, въпреки жп-линиите, които също преминават през целия град.
Около площадчето се намират и складовете, в които са били събирани въглищата. Целият пояс около площада е бил пълен със складове за съхранение на „черно злато“. Днес те са се превърнали в луксозни магазини, заведения за хранене или офиси. Но са запазени фасадите, по които още личи прахта от въглищата.
Местата където се съхранявала газта също са запазени, но тъй като това ставало в огромни хранилища, находчиви архитекти намерили начин да запазят металната им арматура, а вътре вграждат нови жилищни сгради. Ако се чудите как са разположени апартаментите, всеки един от тях има форма на резен торта. В средата се намират стълбището и асансьорите. Въпреки че на пръв поглед не изглеждат особено удобни, това е само на пръв поглед.
В едно от бившите хранилища може да се види и малък парк.
Тъй като дълбочината на каналите не е еднаква навсякъде, са направени и шлюзове, с които се регулират нивата на водата, за да може корабите и товарите им да могат да преминават по-лесно. Днес те се ползват от корабчетата, които разхождат туристи по каналите.
Много често ще видите там и цели патешки семейства, които си живеят необезпокоявани от никого. Туристите им се радват, а много често им хвърлят и храна.
Каналите са се превърнали и в място за много заведения, като този китайски ресторант, който виждате в лявата част на канала. Освен корабчетата, които разхождат туристи, в канала има и „жилищни“ корабчета. Те са оборудвани с всичко необходимо и са малки, подвижни апартаменти. В тях живеят много хора, които искат да изпитат тръпката от люлеенето под краката си.
Но и не само това, наемите в тези подвижни жилища са по-ниски, от тези за апартамент под наем в квартала. За да пребивават на определено място, жителите на корабчетата също плащат минимални такси, но те са дължими, само ако останеш повече от месец. Ето защо голяма част от наемателите започват миграция на друго място преди да изтече краят на месеца. Всяка лодка си има име, регистрационен номер, собствена украса и запазен отличителен знак.
Това е мястото, където се събират каналите на Grand Union и Regent’s, този живописен квартал предлага очарователни места, които да посетите.
Лондончани също наричат тази част от квартал Кандъм таун – „Малката Венеция”. Произходът на името се приписва на поета Робърт Браунинг, който между 1862 и 1887 година е живял край един от каналите. Лорд Кинрос оспорва това през 1966 г., като твърди, че лорд Байрон (1788–1824) е първият, който сравнява местността с Венеция.
Около каналите има много заведения, магазини, закрити и открити пазари, където ще откриете както нови, така и антикварни стоки.
В Кандъм таун се намира и къщата, в която е живяла британската певица Ейми Уайнхаус. След смъртта ѝ през 2011 г. домът е продаден, но до днес пред него се събират нейни фенове.
Това не пречи на новите обитатели, но определено им пречи фактът, че феновете продължават да пишат по стените на оградата послания към Ейми. Това ги принуждава да ги боядисат със специална боя, по която не може да се пише нито с маркер, нито със спрей. Ето защо любовта на хората се пренасочила към дърво, което е в непосредствена близост до дома на Уайнхаус.
Кварталът е предпочитан от много знаменитости. Една от тях е и режисьорката на първия мюзикъл от 2008 г. „Мама, миа!“ – Филида Лойд.
