Герасимов – гениалният чудак на Пазарджик

Има личности за които се говори много, но за които не се знае почти нищо. Освен, че се навършва някаква годишнина от раждането или смъртта им. Такъв е и случаят с Георги Герасимов, художникът чиято гениалност съперничи с тази на много европейски и известни майстори на четката, които са били негови съвременници – като Пикасо или Миро.

Дали, защото от раждането до смъртта си той живее предимно в София, а в родния Пазарджик пребивава до постъпването в Академията и след пенсионирането си, или защото по време на пребиваването му в Чехия през 1937 г. там все още се тачат западните класически тенденции, но Герасимов е бил изкушен да прави модерно изкуство. Това се вижда в експозицията в родната му къща, разказва уредникът и художник Славчо Славчев. Има живописни творби, които свидетелстват за опитите му в посока на фовизма.

Той е роден на 5 февруари 1905 г. в Пазарджик. Завършва гимназия тук, след което от 1926 до 1931г. изучава живопис при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев в Държавната художествена академия.

В изложбата, която и сега може да се види в ХГ”Станислав Доспевски” са показани негови детски рисунки. Те са собственост на Държавен архив, но на практика са едно от ярките доказателства, че талантът му е намерил изява в още крехката му четири годишна възраст. Прави впечатление и това, че той е сложил подписа си на тези първи творби, дали сигнал за бъдещата му кариера.

Незапознатият с битието на Герасимов пазарджиклия или гост на града ще се срещне със студентските му етюди, които са изработени с огромна прецизност и издават невероятният му усет към детайла, към позиционирането в пространството и характерната за всеки гений увереност.

В спомените на неговите съвременници намираме странни определения за личността му. Наричат го саможив, мизантроп, ексцентрик. Но всъщност той е бил дълбоко ерудирана личност, която си е давала ясна сметка за обкръжението, което провинциалният еснафски град може да предостави.

Когато е имал какво да споделя Герасимов го е правил в полето на своите рисунки. Така любознателният пътешественик в света на изкуството ще види и прочете защо художникът не е бил женен. Като всеки гений той ни оставил толкова много загадки и самопризнания върху творбите си, че пътят към разкриването им може да отнеме години на неговите изследователи.

В експозицията непредубеденият зрител ще се радва на неговите акварели и живопис, малцина знаят, че той има невероятни успехи и в тази област. Не е ясно по какви подбуди е рисувал дори типичните за соцреализма сцени от работническото ежедневие. Една от неговите работи, която се е нуждаела от сериозна реставрация сега радва очите на посетителите в галерията.

Герасимов специализира графика в академията за приложно изкуство в Прага при проф. Шимон и Швабински. Дипломира се с отличен успех през 1938 г. От тогава насетне графиката се превръща в негова стихия. Той познава най-дълбоките и тайни, стреми се да докосне онези нейни висоти, които до този момент не са били познати в българското изобразително изкуство.

Типично за характера му – да се стреми към най-доброто, той се старае да общува с творци, които са близки на личния му натюрел. Не случайно един от най-близките му приятели е композиторът Панчо Владигеров.

Той е човекът на много от рисунките му, както и на една живописна работа. Не можем да отминем с мълчание и многото му автопортрети. По това прилича на Леонардо Да Винчи, който също е боготворял собственото си изображение. Любим друг негов персонаж е майка му, която през целия му живот му е служила като еталон, когото никоя друга жена в града не можела да покрие.

Противно на очакванията Герасимов не е обичал самотата. Но е оставал в самота, защото не е харесвал самонатрапващите се градски посетители. За голяма част от тях той смятал, че му губят времето. Самотата понякога е състояние, което ти дава шанс да преосмисляш случилите се или не събития, на спокойствие.

Герасимов работи като преподавател, чертожник и художник в София и Пазарджик. Първата си самостоятелна изложба, урежда в Пазарджик през 1966 г. От 1930 г. участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Два пъти е носител на Орден „Кирил и Методий“. Почетен гражданин на Пазарджик (1966 г.) за приноса му в националното ни изкуство и културното развитие на родния град. Починал на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.