Има личности за които се говори много, но за които не се знае почти нищо. Освен, че се навършва някаква годишнина от раждането или смъртта им. Такъв е и случаят с Георги Герасимов, художникът чиято гениалност съперничи с тази на много европейски и известни майстори на четката, които са били негови съвременници – като Пикасо или Миро.
Дали, защото от раждането до смъртта си той живее предимно в София, а в родния Пазарджик пребивава до постъпването в Академията и след пенсионирането си или защото по време на пребиваването му в Чехия през 1937 г. там все още се тачат западните класически тенденции, но Герасимов е бил изкушен да прави модерно изкуство. Това се вижда в експозицията в родната му къща, разказва уредникът и художник Славчо Славчев. Има живописни творби, които свидетелстват за опитите му в посока на фовизма.
Той е роден на 5 февруари 1905 г. в Пазарджик. Завършва гимназия тук, след което от 1926 до 1931г. изучава живопис при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев в Държавната художествена академия.
В изложбата, която и сега може да се види в ХГ”Станислав Доспевски” са показани негови детски рисунки. Те са собственост на Държавен архив, но на практика са едно от ярките доказателства, че талантът му е намерил изява в още крехката му четири годишна възраст. Прави впечатление и това, че той е сложил подписа си на тези първи творби, дали сигнал за бъдещата му кариера.
Незапознатият с битието на Герасимов пазарджиклия или гост на града ще се срещне със студентските му етюди, които са изработени с огромна прецизност и издават невероятният му усет към детайла, към позиционирането в пространството и характерната за всеки гений увереност.
В спомените на неговите съвременници намираме странни определения за личността му. Наричат го саможив, мизантроп, ексцентрик. Но всъщност той е бил дълбоко ерудирана личност, която си е давала ясна сметка за обкръжението, което провинциалният еснафски град може да предостави.
Когато е имал какво да споделя Герасимов го е правил в полето на своите рисунки. Така любознателният пътешественик в света на изкуството ще види и прочете защо художникът не е бил женен. Като всеки гений той ни оставил толкова много загадки и самопризнания върху творбите си, че пътят към разкриването им може да отнеме години на неговите изследователи.
В експозицията непредубеденият зрител ще се радва на неговите акварели и живопис, малцина знаят, че той има невероятни успехи и в тази област. Не е ясно по какви подбуди е рисувал дори типичните за соцреализма сцени от работническото ежедневие. Една от неговите работи, която се е нуждаела от сериозна реставрация сега радва очите на посетителите в галерията.
Герасимов специализира графика в академията за приложно изкуство в Прага при проф. Шимон и Швабински. Дипломира се с отличен успех през 1938 г. От тогава насетне графиката се превръща в негова стихия. Той познава най-дълбоките и тайни, стреми се да докосне онези нейни висоти, които до този момент не са били познати в българското изобразително изкуство.
Типично за характера му – да се стреми към най-доброто, той се старае да общува с творци, които са близки на личния му натюрел. Не случайно един от най-близките му приятели е композиторът Панчо Владигеров.
Той е човекът на много от рисунките му, както и на една живописна работа. Не можем да отминем с мълчание и многото му автопортрети. По това прилича на Леонардо Да Винчи, който също е боготворял собственото си изображение. Любим друг негов персонаж е майка му, която през целия му живот му е служила като еталон, когото никоя друга жена в града не можела да покрие.
Противно на очакванията Герасимов не е обичал самотата. Но е оставал в самота, защото не е харесвал самонатрапващите се градски посетители. За голяма част от тях той смятал, че му губят времето. Самотата понякога е състояние, което ти дава шанс да преосмисляш случилите се или не събития, на спокойствие.
Герасимов работи като преподавател, чертожник и художник в София и Пазарджик. Първата си самостоятелна изложба, урежда в Пазарджик през 1966 г. От 1930 г. участва във всички Общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Два пъти е носител на Орден „Кирил и Методий“. Почетен гражданин на Пазарджик (1966 г.) за приноса му в националното ни изкуство и културното развитие на родния град. Починал на 15 април 1977 г. в гр. Пазарджик.
