Няма жител на Пазарджик, който да не е чувал за Моста на Лютата. От както там трайно се настани и взреният в Паша арк – Димитър Казаков – Нерон, мостът стана национално известен. Но от къде се е пръкнало името му? Градските легенди свързани с него са много. Според някои там навремето се бил преобърнал камион с лютеница, според други на ъгъла имало кръчма и ракията, която се предлагала в нея била доста люта.
Според жители на квартала обаче истината е някъде по средата. Кръчма наистина е имало и тя е била на ъгъла, където днес има кафене. Но името не тръгва от лютата ракия, а от прякора на стопанина на къщата и кръчмата – Димитър Боюклиев – Лютата. И понеже на времето, както и сега, мераклии да пийнат по едно след работа е имало – като се сговаряли къде да се срещнат всеки казвал – „При Митко Лютата“. С течение на годините кръчмата била съборена. Старият кръчмар се споминал, но прякорът му го надживял. Така този мост над канала завинаги ще остане в паметта на пазарджиклии и града като „Моста на Лютата“.
Знае се, че известният художник Димитър Казаков-Нерон е обичал тази част на града. Живеел наблизо и често идвал да съзерцава отблясъците на вечно променящата се водна повърхност на канала. Това подсетило скулпторът Марин Кузев да сътвори „Съзерцателят“. Добилият световна слава Нерон сега посреща и изпраща, преминаващите пешеходци, следи пиещите кафе или бира в лятната прохлада, а нощем се радва на спокойствието стихнало над квартала.
По програма на община Пазарджик за насърчаване на местните творци, цялата зона около канала Паша арк ще се превърне в място за съвременно изкуство. Разхождате ли се от църквата „Успение Богородично“ към „Моста на Лютата“ със сигурност ще забележите още няколко произведения на Здравко Здравков, Леон Бабачев, Петър Бажлеков. Подминете ли Моста ще видите „Черешки“ -те на Олег Копаранов, „Цветето“ на Стефан Лютаков, „Дървото на живота“ на Димитър Маламски и най-новите попълнения – „Плодовете на любовта“ и „В плен“.
А знаете ли защо в Пазарджик има улица „2-ри януари“?
Това е най очарователния квартал на града. Там премина моето детство. Покрай моста на Лютата се намира моята родна къща, която между другото е и една от най старите сгради по канала. Построена е 1925г. от моят прадядо капелмайстор Асен Митев. Жалкото е че много стари сгради се събориха или са занемарени и изоставени а те са част от историята на града ни
krachmarite se kazvaha Mitko i Kiro lutata
Точно,там съм израснал! Помня ги добре. Имаше и фурна на Маджирите,а отсреща малка бакалница.
Госпожо Венчева, моите уважения за статията и труда, който сте положили, но написаното НЕ отговаря на истината! Мостът е наречен на покойния ми дядо Димитър Боюклиев – Митко Лютата, на когото съм кръстен и с гордост нося името му!
Благодаря, вече коригирах името. Извинявам се за неточността, но човекът с когото разговарях твърдеше, че човекът се е казвал Данчо.
Благодаря, вече корегирах името. Извинявам се за неточността, но човекът с когото разговарях твърдеше, че човекът се е казвал Данчо.
Госпожо Венчева,моите уважения за статията и труда ,който сте положили , но написаното НЕ отговаря на истината!Мостът е наречен на покойния ми дядо Димитър Боюклиев-Митко Лютата , на когото съм кръстен и нося името му с гордост!
Благодаря за корекцията!
Аз 1964 се омъжих и жиевх на моста на :лютата:. Помнв и кръчмата и всичко хубаво
Там минах щастливи години от сем.ми живот
Винаги съм обичала този мост този площад и ул
; П. Евтимии
I az sam izrasnal tam
Абсолютно е прав внука!Моста на Лютата е кръстен на бай Митко.Баба ми им беше братовчедка.Помня го с дрезгавия глас,помня и как почина.Беше весел човек.