За най-малките: Малка Мис се уплаши от снега

Тази сутрин Малка Мис и нейните сестри Ловка и Красива се събудиха рано. Навън всичко беше бяло. Толкова бяло, че чак те заболяват очите от белота.

Малка Мис и нейните сестри станаха от възглавничките си и извиха гръбнаците си на дъга, след това се протегнаха и Красива отново си легна.
– Аз ще продължа да си спя, измяучи тя и се сгуши до мама Маца.
Двете котките се завъртяха край купичката си за храна, но тя беше празна. Стопаните на дома още спяха.
За първи път Малка мис виждаше истински сняг. Всичко и изглеждаше много странно. Нямаше ги пътечките, не се виждаше тревата, оградата беше нахлупила гуглички.
– Хайде да събудим хората – измяука Малка Мис.
– Добре, отговори Ловка.
Така двете се озоваха пред вратата на спалнята и жалостиво замяучиха, това не е най-приятният начин за събуждане, действа почти като делнична телефонна аларма. Но винаги има резултат.
Стопанинът им стана и отвори вратата към двора. Малка Мис последва Ловка и усети студенината на снега. В началото искаше да се върне в стаята, но видя, че Ловка смело се втурна по бялата покривка.

– Студено е – измяучи Малка Мис.
– Много е приятно – отговори Ловка и завря муценката си в преспите.

-Има ли нещо там? – полюбопитства Малка Мис.
-Май няма, отвърна разочарована Ловка, но просдължи снежната разходка. Тя се забавляваше, защото първоначално се задържаше на повърхността на снега, а после хлътваше в него. Това се стори забавно и на Малка Мис.

Така обиколиха целия двор и с измръзнали лапички се върнаха пред вратата. Тя обаче беше затворена. Виждаха как мама Маца спи, а Красива се е сгушила до нея.
– Знаеш ли, каза Ловка. Някога си мислех, че мама обича повече Красива.
– Защо? – попита Малка Мис.
– Защото я целуваше повече от мен, отговори Ловка – още си спомням това, каза и си го представи.

– Аз мисля, че майките обичат еднакво децата си – измяучи Малка Мис.
– Да, но понякога децата не си мислят като теб, въздъхна Ловка и продължи да си спомня. Ето така изглеждаше котешкото им семейство преди близо година. Но стопаните раздадоха две котенца, защото не искаха да имат толкова много. Мама Маца дълго скърбеше за тях, но в крайна сметка се примири.

– Права си малка Мис, майките обичат всичките си деца – измяука Ловка. А сега, трябва да намерим начин да влезем в стаята.