Последният пазарджишки „диктатор“: Моите срещи с Горбачов

Борис ДИМИТРОВ

ВИЗИТКА

Борис Димитров е роден на 31 май 1935г. в Семчиново. Основното си образование завършва през 1949г. в родното си село. От 1949 г. до 191953 г. учи в ЕСПУ „А. Пиронков- Чапай”- Белово. От септември 1953 г. до април 1954 г. работи като нередовен учител, а от май до септември 1954 г. е строителен работник в „Горстрой-Пловдив”. През септември 1954г. постъпва в Педагогическия институт „Тодор Самодумов” – Пловдив. След завършване на Института е учител в Покрован, Ивайловградско. През ноември 1956г. влиза в редовете на БНА в поделение 80290 гр.Стара Загора.

През месец октомври 1962 г. е избран за Първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола в Пазарджик, на която длъжност работи до септември 1966г. През този период е избиран за кандидат-член на Бюрото на ОК на БКП в Пазарджик, член на ЦК на Комсомола и член на ЦС на БСФС, където е избран за зам.председател и членува до разпускането му. От 1963г. е студент-задочник в СУ „Св. Климент Охридски” гр.София. През септември 1966г. е изпратен да се учи във ВПШ при ЦК на КПСС – Москва. Завършва школата с отличен успех и се завръща в Пазарджик, където работи до март 1971г. като зав. отдел „Организационен” на ОК на БКП, когато е избран за секретар на Окръжния комитет по организационните въпроси.

След проведените местни и парламентарни избори от май 1976г. до януари 1983 г. работи като първи зам. председател на ИК на ОНС. През този период отговаря за народната просвета, а с образуването на съветите за народна просвета е избран за председател на обществени начала на Окръжния съвет за народна просвета в Пазарджик и работи до януари 1983г.

От декември 1982г. е назначен за Генерален консул и Пълномощен министър на НРБ в Коми АССР след приключване на мандата, на 18.11.1987г. Борис Димитров е избран за първи секретар на ОбК на БКП в Пазарджик, на която длъжност работи до март 1990г. В момента се подготвя за печат мемоарната му книга – „Последният пазарджишки „диктатор”, част от която е настоящото четиво.

През май 1966 г. в Пазарджишки окръг на посещение беше делегация на ЦК на ВЛКСМ начело с първия секретар Евгений Тяжелников. Един от членовете на делегацията беше тогавашния 1-ви секретар на комсомола в Ставрополския край Виктор Казначеев. В дните на пребиваването в окръга се състояха много срещи с комсомолския актив, с първенци в труда и с партийни и държавни ръководители. Особено силно впечатление и възторг остави у гостите срещата им с първия секретар на ОК на БКП Спас Господов. По инициатива на Виктор Казначеев бе подготвено Споразумение – договор за сътрудничество между Окръжната комсомолска организация в Пазарджик и Краевата организация в Ставропол. След съгласуване на предложението с ЦК на ДКМС и ЦК на ВЛКСМ и първите секретари – Иван Абаджиев и Евгений Тяжелников то бе представено на Спас Господов за съгласуване и подкрепа. Той прие, като изключително полезна инициативата и възложи на Георги Боргов, тогава зав. отдел „Пропаганда и агитация” на ОК на БКП, скоро завърнал се като ръководител на българските младежки бригади, да извърши подготовка и съгласуване с компетентните български и съветски органи за сключване на Договор за дружба и сътрудничество между Пазарджишки окръг на НРБ и Ставрополския край на СССР. Така започнаха дружеските връзки.

През декември 1966 г. аз се срещнах във Висшата партийна школа(ВПШ) в Москва с Виктор Казначеев, който бе там на кратък курс. По негова покана за първи път за няколко дни бях на гости в Ставропол. В тези дни имах среща и с Михаил Горбачов, който тогава беше първи секретар на ГК на КПСС. В началото на септември 1969 г. за 25 –та годишнина от 9-ти септември в Пазарджик пристигна официална делегация от Ставрополския край, водена от М. Горбачов, в качеството му на 2-ри секретар на краевия комитет на КПСС. По това време аз бях на разположение на ОК на БКП, след завършването на ВПШ в Мoсква. Димитър Жулев, първи секретар , ми възложи през дните на пребиваването на делегацията да организирам и съпровождам посещенията и срещите.

През 1971 г. делегация от Пазарджик, водена от Димитър Жулев, бе на посещение в Ставрополския край. В състава на делегацията бях включен и аз, като секретар на ОК на БКП. В началото на 1978 г. на 100 годишнината от Освобождението на България от турско робство, на тържественото събрание в Драматичен театър „К. Величков”, аз изнесох доклада, а Михаил Горбачов поднесе празнично приветствие и връчи знаменателните подаръци на трудовите хора от IV-ти революционен окръг.

Последната ми среща с М. Горбачов бе през 1996 г. в московската АОНСУ, където той беше произнесъл слово на световен философски форум. Освен разменените няколко въпроса за състоянието на България и дейността на негови познати от Пазарджишки окръг получих покана- визитка да го посетя във „Фондацията” на Ленински проспект 28. В същия ден посетих дома на моя скъп приятел В. Казначеев, на когото разказах за предстоящата среща с М. Горбачов. От него получих съвет да отида на срещата и да споделя конкретно оценки за действията му по ликвидацията на Съветския Съюз и разгрома на КПСС.

Личните ми впечатления и оценки за последния генерален секретар на КПСС и първия и последен президент на СССР, освен от контактите лично с него са и от споделеното и написаното от академик В. Казначеев, Феодор Кулаков – първи секретар на Краевия комитет на Ставропол до 1964 г. и секретар член на ПОлитбюро на КПСС, Леонид Ефремов – първи секретр на Краевия комитет от 1964 до 1970 г. Благодарение на подкрепата на Ф. Кулаков Горбачов е избиран последователно за 1-ви секретар на ГК на КПСС в Ставропол; 2-ри секретар на Краевия комитет и първи секретар. Във връзка с тези решения тогавашния втори секретар на Краевия комитет Н. Жезлов реагира остро, като споделя, че ЦК на КПСС ни натрапва за ръководители ”деца с къси панталони”.

Главната цел на живота на Горбачов никога не е била работата и грижата за хората, а демонстрация на лично величие и осигуряване на семейно благополучие.

През ноември 1995 г. Леонид Ефремов във вестник „ Вечерен Ставропол” си направи самокритика, че не е намерил възможност да сподели в ЦК на КПСС, че длъжността първи секретар на Краевия комитет не е по възможностите на Горбачов. Политбюро е трябвало да знае, че за седем години М. Горбачов е допускал много сериозни гршки, направил е ред реорганизации – безмислени и вредни за селското стопанство и хората от селата. Въпреки това, отделни секретари на ЦК поддържаха Горбачов и му създаваха изкуствен образ на новатор и перспективен и талантлив деец.

Отделни членове на Политбюро са внушавали и на Л. Брежнев тези свои оценки без да отчитат фактите и , че Горбачов няма необходимата подготовка за такава работа в мащабите на тази огромна и велика страна. Самият Леонид Ефремов, като бивш първи секретар на Ставрополския крайком на КПСС твърди, че партийната организация не може да носи отговорността и вината за нравственото и идейно- политическо прераждане и предателство, а те трябва да се търсят в московския период, когато той попада в мрежите на западната идеология.

Няма друг човек, който да може да разкаже най- добре за М. Горбачов от Виктор Казначеев, който е работил с него дълги години. Ефремов, Казначеев, Жезлов, Таранов, Босенко, Старшинов, Черногоров и много други уважавани ръководители на Ставрополския край бяха убедени, чс СССР и КПСС не се разпаднаха само по причина на естествени вътрешни процеси, както твърдят някой платени политолози. Разгромиха ги Горбачов, Яковлев, Елцин и Шеварнадзе.

Често се говори, че не бива да се преувеличава ролята на отделните лочности. Обаче, ако си спомним историческите факти, не бива да си затваряме очите пред ролята на отделната личност.Въстанието на робите , начело с легендарния Спартак, е било потопено в кръв в резултат на предателство. Във Франция – Наполеон е започнал като революционер, а след това, предавайки революцията, е завършил своя път като император, причинявайки страшни страдания на народа си. Лидери на партии от Втория интернационал, провъзгласявайки лозунги за защита на отечеството, напълно подкрепиха Първата империалистическа война, отнела живота на милиони хора.

До избирането на Горбачов за първи секретар на краевия комитет в Ставрополския край бяха постигнати забележителни резултати в социално – икономическото развитие. С избирането на Горбачов за първи секретар на краевия комитет, той винаги се е стремил да изпреварва времето и затова е намирал поддръжка от страна на централните органи. Истина е , че Ставрополския край е един от най- благодатните райони на страната по климатични и други условия. Там се намират известните курорти в градовете Кисловодск, Пятигорск, Минерални води, Есентуки, където на лечение и почивка са идвали най- отговорните партийни и държавни ръководители от Москва.

Още по времето, когато М. Горбачов оглавяваше краевия комитет на КПСС, Ф. Кулаков , който дълги години беше негов главен покровител разбра истинския образ на Горбачов. Той никога не се е спирал по пътя към властта и личното облагодетелстване. Поради това Кулаков е искал да предотврати назначаването му на върха на държавата и партията и е предложил да го изпратят на дипломатическа работа. Но тогавашния шеф на КГБ Юрий Андропов  се е договорил със Суслов да се остави и запази на партийна работа. От този момент Ю. Андропов става главен покровител на Горбачов.

Нито Андропов, нито някой от престарелите членове на Политбюро е забелязал, че Горбачов преживява страшна метаморфоза. Негов идеал е бил Ленин, той твърдо изповядва марксизма. Болшинството членове на Политбюро заради болест и старост нямат стремеж за Генерален секретар на Партията. Само двамата – Горбачов и Романов водят истинска битка за този пост. След смъртта на Ю. Андропов тяхното съперничество става открито и никой не е готов на отстъпки. Само подкрепата на министъра  на външните работи А. Громико в полза на М. Горначов реши изхода от тази борба.

На Запад подобно решение не може да бъде прието, защото Михаил Горбачов, като секретар по селското стопанство на страната го доведе до пълен упадък. След избирането на Горбачов за Генерален секретар, страната изпадна в еуфория. Хората свързваха с неговото име с голяма надежда и вяра за по- добър живот. Народът, уморен от пищните погребения на генералните секретари, виждаха в него спасителя. Не след дълго, възторгът и любовта на хората към Горбачов се изпариха. Затова, днес Горбачов е най- опозореният човек в Ставрополския край, а и в цяла Русия. Националната катастрофа до която докараха Русия и бедствията, кръвта, която се проля и пролива и днес в бившите републики на Съветския съюз и особено в Украйна е резултат на безпрецедентното предателство на националните интереси, на една клика партийни вождове, извършено от тях под флага на реформите. Елцин и Горбачов обезглавиха и разложиха Съветската армия, раздадоха оръжията и военните подразделения на буржоазните националисти от бившите републики. Кацането на немеца Руст на Червения площад в Москва при най- мощната система на ПВО послужи като повод на Горбачов да направи масово съкращение в армията, да се уволнят най- подготвените военни кадри. Над 150 генерали са уволнени и дадени на съд. Снети и отстранени са не само ръководители от службите на ПВО, но и министърът на отбраната и всички негови заместници. Ето какво споделя за предателството на Горбачов академик Майборода : „Той е уникален по рождение носител на злото, единствен от целия черен списък, решил да разруши своята партия и държава чрез пагубните реформи на преустройството и по новата терапия.

Властта никога няма да постави себе си на подсъдимата скамейка. Но народът е длъжен да познава своите престъпници. Има и съд Божий, съд човешки, съд на автомата Калашников. Какво ще решат нашите наследници, не зная. Надявам се на едно – те да извадят Русия от блатото. Но ние трябва да живеем днес, днес да се борим със злото.

Подготвеният от Горбачов и ръководителите на съюзните републики Договор за Съюз на Независимите държави, постави по същество кръст на Съветския Съюз, готвейки неговото унищожение. Този Договор по мнение на болшинството от ръководителите на СССР е антиконституционен и антинароден, противоречащ на решенията на Конгреса на народните депутати и резултатите от всенародния референдум по този въпрос.

Бившият премиер на съветското правителство В. С. Павлов казва тогава, че „проектът за Договор, приет от Горбачов е проект за ликвидация на СССР, като единна федеративна държава и е държавна измяна.”

Всъщност членовете на ГКЧП са били против подписването на Договора, в защита на конституцията и против антидържавния преврат. Техният опит да предотвратят преврата и погазването на конституцията се оказал неуспешен, доколкото те са били „пешки” в грандиозната провокация  на чужди сили и кликата на Горбачов, Яковлев, Елцин, Шеварнадзе и други задкулисни играчи. А тях ги обединява самият Президент на САЩ – Буш – старши. Когато по- малките играчи разбрали каква роля им е определил Горбачов – на разменна монета в своята дяволска мръсна игра, е било вече късно. Не случайно осем години след разрушаването на СССР и разпускането на КПСС, Горбачов ще каже на семинар в американския университет в Анкара :” Целта на моя живот беше унищожаването на комунизма. Аз имах пълната подкрепа на съпругата си Раиса, която беше разбрала необходимостта от това по- рано от мен. Именно заради това тя ме подтикваше да заемам по- високо положение в страната.

Когато аз лично се запознах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за постигането и аз бях длъжен да сменя цялото ръководство на СССР и КПСС, а така също и ръководствата на всички социалистически страни. Отдаде ми се да намеря съучастници в реализацията на тези цели. Свят без комунизъм ще изглежда по- добре.”

Лекцията на Горбачов в американския университет е озаглавена – „ Русия сега и в бъдеще”. За предателството му , западните му „господари” го награждават с  Нобелова награда и финансират антикомунистическата му дейност, а също и многочислените му пътувания и речи зад граница.

Във времето от 1987 до 1991 г. той и съпругата му са похарчили от бюджета на партията и държавата почти 50 милиарда долара. Така че този дълг не е на Съветския съюз, а на Горбачов.

В открито писмо от П. Малиев, комунист и писател от Владикавказ се казва : „ Господин бивш президент, как да се нарече главата на държавата, който предава, разрушава и погубва своята страна?” Редица изтъкнати дейци от Ставропол и Русия се обърнаха към народа си с призив окончателно да смъкнат фалшивата маска от лицето на „ добрия немец” и „ почетния израелец” М. Горбачов, който и до днес не иска да признае колко беди и страдания нанесе на съветския народ неговата дейност във висшите етажи , длъжността му в Партията и държавата. И до днес той няма мъжеството да оцени последиците от своето предателство и да се скрие от погледите на милиони хора по света и в Русия. Напротив, наглостта му няма граници. Той все още се опитва да залуждава  хората колко е радостен и свободен животът му при капитализма и демокрацията.

Днес много хора задават въпроси – Кой е виновен за разпадането на тази велика държава – Съветски Съюз и на социалистическата система? По мнение на много видни държавни и научни дейци на Русия: Ако искаш да създадеш популярност, видимост на работата си – започни да правиш реформи. С това особено се отличи Горбачов, който умишлено разруши изграждания много години държавен механизъм на СССР. А този механизъм е изграждан от умни хора , които са мислили и работили за народа .

Сега е друго време, нови са и условията и реалностите, в които живее днес Русия. Затова академик проф. Виктор Казначеев силно вярваше, че руския народ е търпелив, носител на многовековна духовност и искрена любов към Родината си ще направи всичко, за да стане Русия отново процъфтяваща, велика държава.

* Архивната снимка е от сайта – pzhistory.info