Преди 101 г. в Пещера на метри от родния си дом е на 55 години е застрелян депутатът от Демократическата партия Михаил Такев. Смъртта му е резултат от междупартийни ежби, които ескалират в навечерието на предстоящи парламентарни избори. Убиецът на Михаил Такев е анархистът Георги Донков. Това е четвъртият атентат срещу Такев. При предишния умира писателят Алеко Константинов.
Нонка Нейчева
Държавен архив – Пазарджик
Михаил Такев е роден на 10 март 1864 г. в Пещера. Учи в родния си град, след което завършва гимназия в Пловдив. От 1882 г. постъпва във Военното училище в София. Включва се в Сръбско-българската война като доброволец и участва в боевете при Сливница и Пирот. Награден е с орден за храброст.
Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър Батенберг, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. През 1987 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3 артилерийски полк.
През 1890 г. е уволнен от армията, поради обвинение за участие в заговора на майор Коста Паница. Същата година заминава за Франция и следва право. За две години завършва образованието си и се завръща в България. Започва адвокатска практика в Пазарджик. През есента на 1894 г. е избран за народен представител.
Когато през 1896 г. Петко Каравелов образува Демократическата партия, Такев застава твърдо зад него и до края на живота си е един от видните лидери на партията. От това време датира и познанството му с Алеко Константинов. На 11 май 1897 г. край Пазарджик, при опит за убийство на Такев, загива Алеко Константинов.
През 1899 г. Михаил Такев сключва брак с Райна Кьосеиванова – внучка на Петър Горанов, председател на революционния комитет в Батак по време на Априлското въстание.
Брат й Георги Кьосеиванов е министър-председател на България през 1935-1940 г. Личният живот на Михаил Такев е изпълнен с трагедии. През 1902 г. при раждането на сина му Иван умира неговата съпруга Райна., а през 1916 г. в Швейцария, където е изпратена на лечение, умира и дъщеря му Ангелина.
Постепенно Михаил Текев се налага на политическата сцена. В Народното събрание с малки изключения е почти 25 години. Притежава природен ораторски дар. Не са малко съвременниците на Такев, които го считат за голям демагог. Един от привържениците му пише: “Такев не лъжеше, но имаше известни прийоми и похвати, които противниците му таксуваха за демагогски”.
След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903 г., Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев. Михал Такев е назначен за министър на външните работи в правителството на Александър Малинов (16.01.1908 – 5.09.1910 ).
От 5.09.1910 до 16.03.1911 г. е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Правителството на Александър Малинов постига един значим успех – обявява на 22.09.1908 г. Независимостта на България. След продължителни преговори се решава и въпросът за правата на собственост на Източните железници. България заплаща 82 млн. лв. на Турция. Русия поема разликата от 43 млн. за сметка на турски задължения.
По време на Балканската и Първата световна война Михаил Такев за кратко време е на фронта като доброволец. Когато правителството на Васил Радославов и цар Фердинанд ориентират България към Тройния съюз, Михаил Такев се противопоставя на тези намерения в печата и в Народното събрание.
Като министър за втори път на вътрешните работи (21.04. – 28.11.1918 г.) на него се пада неблагоприятната задача през септември 1918 г. да спира разбунтувалите се войници. Във Владайското дефиле се пролива излишно българска кръв.
На 24.01.1920 г. е прострелян в родния си град Пещера от анархиста Георги Донски. Документите от личния фонд на Михаил Такев постъпват в Държавен архив – Пазарджик през 1972 г. като дарение от снахата на Михаил Такев Люба Георгиева Такева (Трендафилова). Отбелязването на 130-та годишнина от рождението на Михаил Такев през 1994 г. става повод Димитър Такев, внук на Михаил Такев, да направи ново дарение на архива.
Фондът е обогатен и с печатни материали в резултат от проучвания на специалисти от архива. Изготвен е и документален телевизионен филм за Михаил Такев.
Членовете на семейство Иван Михайлов Такев имат вродено чувство към историята и съумяват да съхранят през годините по-голяма част от личния архив на Михаил Такев. Запазените биографични материали отразяват краткия му, но изпълнен с премеждия личен живот, участието му в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна войни. Писмата, телеграмите, печатните и изобразителни материали разкриват Михаил Такев като изтъкнат деец на Демократическата партия, енергичен държавник в двете правителства на Александър Малинов, пламенен оратор и защитник на българското население в Македония от сръбските и гръцки издевателства по време на Балканските войни.
В ръкописите и статиите си посочва несъстоятелността на провежданата от българските правителства политика, довела България до две национални катастрофи.
