Поезията на д-р Стефка Данева, педиатър по специалност, е насочена и към детската аудитория- “Дружка”, “Рано слънцето събудих”, а за техните майки са стихосбирките “Огледално”, “Пръстен”. Творчеството и е топло прието във родния и град Нова Загора, Варна, Пловдив, Бургас, Пазарджик и Казанлък. Д-р Данева се включи и в съвместния пленер на Дружеството на писателите и Дружеството на художниците в Брацигово, през месец август, тази година.
***
Сляпата неделя беше идвала.
И не веднъж.
Отиваше си с грънци счупени.
И ослепявах.
Очите ми потъваха във локви дъжд,
убит в градушка.
Прогледнах в тъмното.
И в слънчева вихрушка
видях се в теб – омесен хляб за днес,
обикновен, в очакване на гладен,
от пещ изваден и с коричка тънка,
и с белега за друг живот –
започнал в сряда,
подпрян на лунната ограда,
смълчан, наметнат с обич,
загърбил сляпата неделя.
Тя сляпа винаги остава –
с печат за утре
и законно права.
Ражда и умира млада
неделята,
която не започва в сряда.
АРФА
Поседни.
Прегърни ме.
По мен засвири –
по мойте опънати струни.
В ръцете ти огън от тях ще гори,
но ти засвири.
С първата струна мини по челото,
погали ми косите със пѐта.
Очите и устните търсиш, нали –
целуни ги със трета.
Вземи ме.
По мене свири,
заливай ме с музика –
да се стича
с бемоли, диези, мажори…
И когато се свърши нашата песен –
в себе си нас да затвори.
МЪЖЕТЕ
Мъжете от моя живот
с параход
по небето пътуват.
Понякога псуват –
защо не съм с тях.
Слушат Бах за вечерня.
Пият лекарства на прах
и от тънко шише
по едно питие.
Пеят фалшиво.
Игриво размахват очи.
Този, с брадата,
ходи бос и не спи.
Да ме срещне.
Рисувам и него, и всички.
На кърмата –
като морските птички,
накацали,
махат с ръка
на мене –
жената с тъгата.
Картина без рамка.
Когато замина –
с друг параход –
в деветия вал ще се срещнем
с мъжете от моя живот.
