Бабинден винаги е заемал особено място в българския обреден календар, не само заради това, че „бабите“ способствали появата на новия живот в семейството, а защото били вещи и в предпазването на бъдещото бебе, и родилка. Благодарение на труда на много етнографи от миналото и наши дни, ние ставаме свидетели на част от обредните практики за опазване на плода при бременните.
За това можете да прочетете в трудовете на културолога Георги Мишев – „Ритуални измивания, поливки“ и „Антични следи в магическите обреди от българските земи“. „Бабата“ много често изобщо нямала „стаж“ да бъде баба, още по-често не била и омъжена, но заради знанията, които владеела, най-често предадени ѝ в още невръстна възраст, тя печелила почитта и уважението на своята общност.
И така е било от най-дълбока древност, защото сведенията на Георги Мишев се базират на ритуали описани като практики по нашите земи още от времето на античността. За да можем да осмислим цялата ситуация е необходимо да знаем, че преди приемането на християнството, битували хиляди езически вярвания, но болшинството от тях отдавали заслужено уважение на Богинята – майка. Най-често зад този идеализиран образ откриваме самата планета, която бидейки наш дом, се експонира и в образа на пазителката на всичко живо.
Ето защо съвсем естествено, преписваните на Богинята качества се преекспонират в лицето на Божията майка – Света Богородица, която се превръща в застъпница на всички жени, дома и децата.
„Бабата“ (акушерка) владеела техники и „магии“, чрез които успявала или поне опитвала да опази потомството и в много от случаите, когата жените помятали, се налагало да се вземат превантивни мерки за опазване на бебето. В книгите на Георги Мишев са описани няколко такива практики, една от тях е още в момента, вкойто жената разбира, че е заченала да върже на кръста си нищелка (връв) от основата на стан, на който ще тъче за първи път девственица, като тази връв не се маха от кръста до края на бременността.
Вероятно някаде от онова време имаме и израза:“Един Господ знае и стари баби“. Като се има предвид точно този вид баби, които наистина знаели отговора на всеки въпрос, а „за всяка болка имали билка.“
За бездетните жени се плел специален колан за зачеване, който се правел във формата на плитка, но след изпълняването на поредица от обреди около църквата. Водата също има значение за душевния мир, ето какво пише в „Сборни материали по народна медицина“, цитирани от Георги Мишев за успокояване на плачещо дете:
„Ако плаче и не може да спи, и все по едно време плаче, майка му хвърга плача. Тя ще иде на три кръстопътя: от един ще вземе землица и ще каже: взимам сън. От друг ще вземе камъче и ще каже: взимам мир. От третия ще вземе боклуче и ще каже: вземам кротост. Ще ги донесе дома, ще ги тури с три буци захар да преспят под възглавката му, а на заранта ще стане преди слънце, шекерът ще удвои и ще каже: оставам мир, сън и кротост на детето, а злина, безсъние, болест изхвърлям на кръстопътя. И кое от де е взела ще го отнесе на кръстопътя да го остави. Вечерта ще тури котела с вода на огъня с черночирен нож и червен парцал, сутринта ще стане ще свали веригата, ще я нажежи в огъня и ще я угаси във водата и ще каже: всичко зло що има в главата, в сърцето на детето (казва му името), аз го угасвам, да му олекне и да заспи като агне.
От тази вода ще му даде да пийне и с нея ще го окъпе.“
„Бабите“ буквално знаят две и двеста, в книгите са описани и практики за премахване на уроки. В единия от случаите това се извършва с помощта на баене и сол, а в другия с поглаждане на палеца по челото на бебето между веждите. Докато се извършва това бабата нарежда: „Да се отърсиш, да се очистиш, като леко перо, като чисто сребро!“, а след това мие личицето на детето с вода, в която е измила иконата на Богородица или светена вода.
Червената връв, която много хора носят против уроки също е свързана дълбоко с нашите традиции и най-вероятно това е мартеницата. Тя обаче се прави от вълна, като запридането на нишката се започва наляво, а жената, която я прави трябва да бъде със затворени очи, което символизира затварянето на очите на злото, когато мартеницата се връзва на ръката се нарича: да се завържат змиите, вълците и устите, за да не ме нападат.
