На 4 февруари Църквата почита преподобни Исидор Пелусиотски, а своя имен ден празнуват хората с железни имена – Жеко, Желязко и Жечка.
Преподобният Исидор Пелусиотски е един от Отците на Църквата, теолог, автор на богословски съчинения. Роден е около 360 г. в Александрия. Родителите му били богати и благочестиви хора. Получил солидно образование и още млад постъпил в манастир близо до гр. Пелусиум, източно от делтата на река Нил, като презвитер, а по-късно вероятно и като игумен. Впоследствие заминал за Константинопол, където станал слушател и ученик на св. Йоан Златоуст.
Хранил се с корени. Привлякъл много подвижници, които ръководил в подвига. Преподобни Исидор търпял гонения, но не преставал твърдо и неизменно да стои зад истината и да защитава пред управителите невинно гонените. Така той се явил твърд защитник на св. Йоан Златоуст и строго укорявал неговия враг – своя родственик Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му действия против светителя. „Аз винаги ще обичам добродетелта – пише св. Исидор, – макар тя да е обременена с присмивки; ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава“.
Той убедил също св. Кирил Александрийски, наследник на Теофил, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия. По време на споровете с несторианците пише до император Теодосии II и го убеждава да свика Трети вселенски събор за осъждане на несторианската ерес. Умира около 435 г. Според Север Антиохийски, Исидор е написал около 3 000 писма, от които са запазени над 2 000.
Посланията на Исидор Пелусиотски започват да се издават през ХVІ век, включени са в 78 том на Patrologia Graeca.
