„Сирано дьо Бержерак“ на театър „Българска армия“ гостува в Пазарджик на 22 февруари

Повече от век историята на Сирано вълнува света. Поднесена в брилянтен стих, който в превода на Веселин Ханчев и сценичната версия на режисьора Стоян Радев запазва както свежестта на хумора, така и красотата на авторовото слово, пиесата на Едмон Ростан оживява на сцената на Театър „Българска армия“ в неговия юбилеен 70-ти сезон, съобщиха от Театъра.

В музикалната среда на композитора Славчо Николов и атмосферата на художника Никола Тороманов, на сцената ще видим актьорите: Луизабел Николова, Ясен Атанасов, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Владислав Виолинов, Асен Кобиларов и Ели Колева, както и абсолвенти от Театрален колеж „Любен Гройс”. В яркия образ на Сирано – безпардонния присмехулник с убийствено саркастични попадения за тези, които си ги заслужават, но и с красива поетична душа, скрита зад маската на самоиронията, публиката ще види Камен Донев – актьор, когото тя много добре познава и обича.

Сюжетът на пиесата ни пренася в XVIIвек. Историята започва през 1640 г. и завършва 1655 със смъртта на Сирано (Камен Донев). Той е всепризнат поетичен талант, кадет от френската армия, когото всички ценят заради острото чувство за справедливост, неподкупността, вкуса към театъра и сприхавия нрав. Малцина дръзват да кажат нещо срещу него, защото е най-добрият фехтовач в Париж и охотно влиза в схватки, дори противниците да са много повече. Но пред братовчедка си Роксана (Луизабел Николова), в която е безнадеждно влюбен, той е мил и забавен, сърдечен приятел. Безстрашният кадет не смее да разкрие чувствата си. Причината за това е големият му нос.

Външната грозота контрастира с нежните пориви на поетичната му душа. Един ден Роксана споделя на Сирано, че се е влюбила и по ирония на съдбата нейният избранник – Кристиян дьо Ньовилет (Ясен Атанасов) е красив млад войник, зачислен в неговото поделение. Кавалерството на Сирано го задължава да изпълни молбата й и да покровителства младежа. Кристиян му споделя своята неувереност да общува с Роксана, която е много по-умна от него. Тогава Сирано сключва странна сделка, предлага да му „заеме красноречието си“ и започва да пише писма до своята братовчедка, които Кристиян подписва.

Именно тези писма пленяват въображението на Роксана, но тя през цялото време смята Кристиян за човека, с когото общува. Но в нея е влюбен и богатият и влиятелен граф Дьо Гиш (Георги Къркеланов)— командир на полка, където служат Сирано и Кристиян. За да я спаси от домогванията на графа, Сирано сам урежда светкавичния ѝ брак с Кристиян, но на бойното поле младежът много скоро умира, а с него и тайната на Сирано. Роксана постъпва в манастир. Сирано я посещава, но никога не разкрива истината за голямата ѝ любов. „Останал непреклонен пред подлостта, лъжата, завистта, компромиса, парата”, Сирано посреща смъртта от вражеска ръка с високо вдигната глава.

Едва в този сюблимен и едновременно трагичен момент, боготворената от него жена разбира кой е нежния поет, пленил завинаги сърцето й. Сирано – един романтично приповдигнат герой, който нехае за богатство и без да се съобразява с авторитети следва своя път, жертва личното си щастие в името на по-висок идеал.