Георги КРЪСТЕВ
В последните няколко години наблюдаваме съвкупност от целенасочени и концентрирани инвестиции в градове, като София, Пловдив, Варна и Бургас. Индустрията на споделените услуги създава благоприятни условия за работа, както за млади ново-завършили училище или университет хора без наличие на стаж или опит в тази или друга област. В тази индустрия се наблюдават изключително високи за българския стандарт възнаграждение, но и преди всичко възможности за растеж и изграждане на кариера.
Това са малко примери от многото възможности, които се получават и, които всеки владеещ чужди езици и притежаващ добро ниво на компютърна грамотна би могъл да получи. Виждайки множеството обяви за работа, бихме могли сами да си направим извода какъв обем от недостиг на кадри имаме в България. ИТ индустрията, като най-добре заплатената индустрия у нас бележи според българската аутосорсинг асоциация значителен недостиг на кадри. У нас започнаха да навлизат все повече продуктови и аутсорсинг компании, агенции за посредническа дейност и всякакъв вид консултантски компании. Забелязва се и опитът на различни компании да привлекат качествени и добре подготвени кадри към тях, но уви безполезно.
Пазарът е пренаситен от експерти за подбор и посреднически фирми, които осъществяват търсене за едни и същи позиции и за едни и същи компании. Интересен е фактът, че ИТ специалистите умишлено избягват старт ап и аутсорсинг компании, като предимно се насочват към продуктови. Извънредната епидемична обстановка провокирана от ковид 19, създаде редица трудности, като преди всичко и проблеми с комуникацията заради работата от дистанция, видно за всички е че има организации, които не желаят да предлагат опция за работа от вкъщи или хибридни вариации на присъственото в офиса. Това често води до отказ на кандидатите да работят заедно с тях, основния проблем в такива ситуации е че има служители, които стартират за предварително определен от тях период в, който гонят лични цели, а компаниите инвестират в тях и тяхното обучение напразно.
За всички нас е видно, че от съображение за сигурност или от желание служителят да не пътува час или два в двете посоки до работа и с цел, оптимизация на разходите в новосъздалата се енергийна, горивна, хуманитарна и геополитическа криза. Но за всички нас остава въпроса ,,Какво можем да направим за да променим обстоятелствата и за да задържим кадрите, които работят за нас?‘‘. Със сигурност внасянето на кадри от чужбина не е решение, но за да се запълнят тези свободни места, които имаме и разглеждаме в ежедневието ни, като вакантни.
Работодателите трябва да намерят решение и начин на въпроса ,,Как можем сами да си създадем и обучим кадрите‘‘. Защо е толкова важно? – Когато дадена организация обучава сама служителите си и ги изгражда, като кадри на пазара тя може да влияе пряко и по-агресивно в създаването на трудови навици за изпълнение на работните задължения.
