Надежда Казакова: Вечна памет на героите! Да пребъде Брацигово и България!

Като продължителен камбанен звън отекват думите на брациговския апостол Васил Петлешков и днес 146 години по-късно.

Едно от най-ярките събития в историята на Брацигово, Априлското въстание започва преди близо век и половина в един необичайно студен и снежен априлски ден, точно като днешния. Следи от него можете да видите и днес на много места из родния ни град.

Тук миналото не е забравено, а е превърнато в естествена част от градския пейзаж – паркове, автентични къщи, паметници и паметни плочи – във всяко кътче на Брацигово е скрито по нещо от духа на Април 1876.

Но в априлската пролет от 1876 –а, цветовете принадлежат на идеалите. Да се живее и загине за свободата на България не са празни думи, а обет, написан върху знамето – „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“.

Днес ние, наследниците на свободолюбивите и непокорни българи, можем само да се удивляваме колко неудържим е бил този марш на свободата. Никаква Османска империя и никаква друга империя не би могла да удържи хора с избор – свобода или смърт. След дългата петвековна зима Априлското въстание е голямата българска пролет. Първата и до ден-днешен последната.

Историята знае, че огромното мнозинство от апостолите на Априлското въстание и участниците в него намериха мъченическата си смърт. Но колцина днес са в състояние да повторят думите на Петлешков: „Сам съм, други няма!Аз водих, заповядах, други не търсете!“.

Изминаха 146 години от Априлското въстание. 146 години от най-чистото, най-святото и най-голямото събитие в цялата наша история. 146 години от Оборище, от кървавите писма, от Хвърковатата чета на Бенковски, от Черешовия топ в Брацигово и никой не е забравен и нищо не е забравено…