Георги КРЪСТЕВ
След финала на ковид пандемията засега наблюдаваме значителен ръст на търсенето и предлагането на работа. По начало компаниите преустановиха подбора и намалиха присъствието в офиса до 50%, по-голямата част от тях минаха успешно в изцяло дистанционен режим на работа. От самото начало досега наблюдавахме как компании принудително настояваха служителите да се ваксинират, за да останат на работа, ваксинационната култура налагаща се от работодателите успешно навлезе и в нашите бизнес среди.
Интересен факт обаче е, че компании като Google и Apple, обявиха готовност за уволнение на служители, които нямат намерение да се върнат физически в офисите си на работа. При разглеждане на ситуацията спрямо 2020, 2021 и сега стигаме до следният извод: дадени компании се отказаха от офисите си и минаха в изцяло дистанционна форма на работа, някой компании въведоха хибридни възможности за работа, а трети не позволиха на своите служители да излязат в така дълго жадуваният от всички Home office.
Създадоха се множество различни позиции, за които в България и света не бе чувано.
В този контекст мога да отворя една скоба и да изброя някой от тях: (дигитален HR, дистанционен ръководител на екип и дори управляващи директори, които няма възможността на живо да навика своите служители, почти 99% от интервютата се провеждаха дистанционно). Резюмирайки всичко това, компаниите Microsoft – чрез платформата Teams, Google през meet и платформи, като Zoom и Webex направиха милиони, благодарение на благоприятните условия създадени от пандемията. Интересно за подчертаване е, че по начало и най-големите корпорации опериращи в дадена индустрия започнаха да съкращават техни служители -въпреки, че се възхваляваха по начало заради ръстът им на приходи спрямо предходната година.
По време на пандемията, най-големи преходи и развитие, както на приход и човешки капитал бележеха фармацевтичните компании, лаборатории, хранително вкусовата промишленост, логистичните компании, аутсорсинг и ИТ индустрията и въпреки световният недостиг на чипове, някой заводи успяха да умножат производствената си дейност.
В последствие се задава въпросът: ,,Как ще преодолеем създалите се Здравна и Образователна криза, които бележат просперитета на нашата държава и на нашата икономика?‘‘, Как ще се справим с новосъздалите се Военна, Енергийна и Хуманитарна криза?‘‘.
За всички нас е видима инфлацията идваща с „невидима и непредвидима ярост“, която се отразява на така наричаната от нас потребителска кошница и разбира се, проблемът с цените на жилищата. При всички положения в момента има огромно търсене на кадри, проблемът е обаче, че в България има значителен недостиг на кадри въпреки че се знае кои са най-добре платените индустрии у нас, които могат да ни осигуят така жадуваната от всички ,,българска мечта – европейски стандарт на живот‘‘. Въпреки това пандемията нанесе тежка рана не само на нашата икономика, но най-вече на образователната ни система.
В края на тази статия ще си позволя да изляза от научното ми творчество, с поглед на експерт по подбора и ще се надвеся малко повече през прозореца, като задам следния въпрос ,,И сега какво правим, господин министър?‘‘, провокиран в този словоред чрез един телевизионен формат излъчван по БТВ.
