Катари, албигойци, бугри, патарени. Това са само част от имената, които са ползвани през Средновековието, за да бъдат обозначени групи от хора, които не изповядат традиционното християнство. Вина за появата им в Испания, Италия, Германия и Франция имат българските богомили. Основание да вярваме, че е така ни дава „Катарския требник“, който е латински препис на „Тайната книга“ на богомилите. И благодарение на оцеляването на тази книга в Западна Европа и по-конкретно Южна Франция днес ние можем да добием представа за богомилските вярвания.
Карта на Окситания, Уикипедия
Но тъй като в момента сме в Южна Франция и то в Окситания, където е центърът на катарството, е добре да проследим как и какво е довело до нечовешките кръвопролития на Албигойския поход, който води и до раждането на Светата инквизиция.
Богомилството
То възниква в България през Х век и е наречено така на проповедника поп Богомил, който открито се противопоставял на основните християнски постулати и проповядвал, че светът е създаден от две сили. Едната е Бог, който твори Добро и „Бог е добро“, а другата Сатаната, владетелят на материалния свят и причинителят на всички злини. Според богомилите човек не трябвало да робува на материалния свят, а да се стреми към духовния, където ще живее в името на Бога. Богомилите вярвали в прераждането и твърдели, че човек трябва да се стреми да живее така, че да не му се налага да преминава през множество инкарнации.
По такъв начин съществували два свята: невидим, населен от хора със свърхестествено тяло, и видим, телесен — свят божий и свят на сатаната. Противоположността между тяло и дух, между време и вечност се проявява много рязко. Двете начала са съединени само в душата на човека: тя е паднал от небето и затворен в тялото ангел, който след смъртта на човека ще се завърне там, откъдето е дошъл.
В основата на богомилството се откриват и вярвания присъщи на манихейството и павликянството, но интерпретирани по много по-разбираем начин. Както във всяка църква така и в богомилската имало два кръга на посвещение, единият бил за обикновените хора, а вторият за по-отдадените и духовно просветени. Богомилите живеели в собствена общност, може да се каже, че те са изобретили детските градини, защото отглеждали заедно децата си, други се грижили за препитанието, трети за духовния напредък на общността. Това, заради което били преследвани от християнската религия е, че те твърдели, че всеки човек има собствена връзка с Бога и не е необходимо това да се прави от свещеник. Проповедите на богомилите се провеждали на открито, най-често сред природата. Те почитали дъба като свещено растение, като много пъти се събирали под короната на стари дъбове, за да говорят за своето учение.
Карта: Уикипедиа
Впрочем те все пак имали молитвени домове в Южна Франция и, може би, в Босна: това били прости къщици без кули и камбани, без украшения и икони, без катедри и олтар, който се замествал с една маса, постлана с бяло платно и върху него св. евангелие.
„Забележително е, че едничкото запазено богомилско евангелие, макар и написано в 1404 година, съдържа твърде стари езикови форми и с това свидетелствува, че те преписвали твърде стари ръкописи. При тълкуването на Св. писание те се ползували с безусловна свобода ; но заедно с това те се гордеели, че мнозина от тях знаели Св. писание наизуст. Същото ние знаем за чешките таборити. Това доказва, че изкуството да се чете и пише било твърде разпространено между тях.
Освен библейски книги те имали и много други. Козма казва, че тяхното учение се образувало от различни неправилно размесени стихотворения. Това били твърде стари съчинения, които се разпространили заедно с богомилското учение по цяла Европа. Тяхното фантастично съдържание се харесвало на народа в една епоха, когато всички умове били погълнати в религиозни съзерцания. Много от тях се споменават още в първите времена на християнството, в актовете на римския събор от 494 година. Само някои били съставени от богомилите; всички почти стари славянски апокрифи са преведени от гръцки. Сам поп Богомил съставил един сборник от апокрифи: за кръстното дърво, как Христос орал с плуг, как император Проб нарекъл Христа свой другар и т. н. Към другите богомилски съчинения се отнасят: видението на Исаия, въпросите на св. Йоана, ходенето на Богородица в ада и т. н.; за тях ще говорим по- подробно в прегледа на българската книжнина. Основа на богомилското богословие било мнението, че съществуват две начала — добро и зло. Мощта и древността на доброто и злото божество били еднакви. Доброто божество е съвършено, тройствено същество, от което не е произлязло нищо несъвършено и временно; то е творец на небесния, невидим и съвършен свят. Злото божество, според християнската терминология наричано още сатана или дявол, е създало всичко видимо и материално, т. е. вселената с всичко живо и безжизнено. И тъй светът, според възгледа на богомилите, бил творение на дявола. Земята, като негово творение, според тяхното мнение, била предназначена за гибел.“- пише Константин Иречек в своята книга посветена на историята на България.
Всички знаем за йерархията при богомилите, поради тази причина няма да се спираме на различните степени на посветеност. Движението набирало скорост и в края на Х век богомилите се превърнали във враг и на държавността. Те се оттеглили високо в планините, а част от тях поели на Запад. Това е и причината да откриваме следи от богомилски общности в Босна, Херцеговина, Северна Италия, Южна Франция.
Идеите им намерили особено благодатна среда в Южна Франция, където в областта Лангедок към тях били приобщени дори благородници. Последователите във Франция били наречени катари или „чисти хора“. И до днес когато навлизате в областта Окситания, ще ви посрещнат табели с надпис: „Добре дошли в страната на катарите“.
Албигойският поход
Новото учение и бързото му разрастване довели и до Албигойският поход. Той започва през 1209 г., като капката която кара кръвта на папа Инокентий III да заври, е убийството на папския легат Пиер дьо Кастелно. Той бил пратен в Толуза, за да вразуми граф Раймон Шести, който се оказал сред поддръжниците на катарското учение. Тъй като не успял да направи това с благи думи, той се заканил, че еретиците ще бъдат подложени на сериозни санкции от страна на римо-католическата църква. На връщане към Рим обаче бил убит, а доносници докладвали на Инокентий, че пръст в тази работа имат точно катарите.
На Инокентий приписват знаменитата фраза: „Убивайте ги наред, а Бог ще разпознае своите.“ Възможно е това наистина да е така, тя със сигурност е била произнесена точно във връзка с Албигойския поход, но както ще видим по-късно същата фраза се приписва и на абат Арно Амори. Той трябвало да освободи не светите земи, а земите на Южна Франция от разрастващата се ерес.
Какво е накарало папата толкова много да се уплаши?
Уплашила го е бързината, с която това учение си проправяло път сред неговите миряни. То проповядвало благопристоен живот, на фона на не особено добрият пример, който им давали католическите свещеници по това време. Много от тях обичали да си пийват, а прелюбодейството не им било чуждо. Катарите се подчинявали на вярването, че човек трябва да бъде праведен, че земният свят и всички материални блага в него са създадени от Дявола. Също така за разлика от традиционното християнство, катарството им обещавало прераждане. Като то щяло да бъде определено от поведението им в настоящия живот. Катарите подобно на богомилите имали своя собствена йерархия, наименованието им идва от гръцката дума καϑαρός (катарос), която означава „чист“.
Инокентий III събира армията от рицари, но тъй като те оставали все по-малко след провеждането на предходните походи, се наложило да се ползват и услугите на обикновени разбойници. Катарите имали информация за състава на армията, която си поставила за цел да ги унищожи и това се оказало фатално за еретиците. Армията била събрана до края на юли 1209 г. в Лион. В началото на юли били предприети първите набези. В средата на юли 1209 г. кръстоносците завладяват селцето Сервиан. Кръстоносците били предвождани от опитния военоначалник и тамплиер Симон дьо Монфор. Той е граф на Лестър и един от участниците в обсадата на Зара, по време на Четвъртия кръстоносен поход. Според историческите сведения, той се ползва не само с папската, но и с кралската опека на Филип II.
Първата атакувана голяма крепост била Безие
Тя се славила като добре укрепена и здрава крепост, ето защо местното население изобщо не се трогнало, когато видяло прииждащите кръстоносци. В цитаделата имало храна за повече от година, водата обаче било в доста по-ограничено количество. В самата цитадела няма извор, а реката Орб тече извън нея. Катарите не подозирали какво ги очаква в близко бъдеще. Те отдавна били привикнали с негодуванието на католическата църква и очаквали, че папата няма да посмее да вдигне меч срещу мирни хора.
На 21 юли 1209 г. войската се разполага край крепостта, а абатът на катедралата излиза, за да преговаря с нападателите. Той се среща с папския легат Арно Амори, духовен водач на похода и търси начин да спаси града. Пратеникът на папата му казва, че Безие ще бъде пощаден, но при едно условие да се предадат общо 222 -ма граждани. Всички те са от богати и влиятелни семейства, но са привърженици на катарството.
Сн: Музей на Инквизицията в Каркасон
Абатът се връща и свиква целия град, за да огласи решението на нападателите. Никой от посочените в списъка обаче не желае да се предаде. На следващия ден абатът събира малка група от ревностни католици и напуска града, като по този начин показва на жителите му, че Бог е отвърнал очи от тях.
Безие започва да се готви за битка, а най-нетърпеливите му жители предприемат самонадеян и глупав ход. Убедени, че срещу тях стоят предимно разбойници и крадци, малка група мъже излиза от градските порти и атакува без да съгласува това с никого. Вратите на града остават отворени и неохраняеми.
Набедените за неуки във военното дело не само отвръщат на удара, но и нахлуват през отворените градски порти. Жителите на Безие се скриват в катедралата Сент Мадлен и залостват врати, но нападателите са много и по-силни. Те превръщат святото място в касапница.
На 22 юли били обезглавени и убити 20 000 души. Нападателите не пожалили никого, труповете на мъже, жени и деца задръствали катедралата, кръвта от телата се спускала по съседните стръмни улици. От ужасната сеч успели да се спасят едва 2000 души, които се укрили в близост до родното си място, превърнато в гробище.
Снимка: Катедралата Св.Мадлена, в която се извършило жестокото клане
Двадесетина години по-късно, когато катарската ерес и цял Лангедок са почти напълно смазани, приорът на цистерцианското абатство Хайстербах Цезарий , описва в хрониките си случилото се в Безие: ”Когато разбраха от признанията на някои от тях (гражданите на Безие), че еретиците са се смесили с каталиците, запитали абата: Сър, какво трябва да сторим, след като не можем да различни кои са верни и кои еретици? Абатът, както и много други, се страхува, че пред страха от смъртта, мнозина ще се престорят на католици и когато войските си заминат, ще се върнат към своя ерес, отговори им така: “Caedite eos. Novit enim Dominus qui sunt eius“ –Избийте всички! Господ ще познае своите! (Тим. II. 19) и така безброй от тях бяха изклани в този град” .
Ето какво пише абат Арно Амори до папа Инокентий III в началото на август 1209 г.: “Нашите мъже не пощадиха никого, независимо от сана му, пола или възрастта, и под мечовете паднаха почти 20 000 души. След голямото клане градът беше разграбен и опожарен…” И няма нищо странно в случилото се, още повече, че самият Инокентий III е писал: „Папите са поставени от Господа да управляват народите да съдят, да унищожават, да създават и насаждат“.
По време на пожара в Безие са пострадали и останалите две катедрали Сент Назар и Целзий.
Катедралата Сент Назар била опожарена и ограбена
На мястото остават само части от основата ѝ и през 1215 години жителите на града се заемат с изграждането ѝ наново. Строежът ѝ, както и възстановяването на Безие, продължава дори до XV век. Срещу новата катедрала е включена паметна площадка, на която е записано “Денят на клането”, извършено от “северните барони”.
Няколко месеца по-късно армията от кръстоносци се насочила към Минерв, малка крепост в близост до Безие, тя изцяло била населена от катари. Намира се при сливането на реките Сес и Брайън, което е прорязало дълбоки дерета в близкия район. През зимата на 1209-1210 г. настъплението е прекратено заради лошото време и малкия размер на армията на папа Инокентий III. През март и април кръстоносците провеждат успешни набези срещу източници на храна близо до Минерв, завземат много важни райони наблизо и ефективно изолират града. Те разполагат машини за мятане на камъни срещу стените на града и прекъсват връзката му с останалия свят.
Снимка: Фотомания
Обсадата на Минерв продължава повече от месец. Жегата е неописуема и градът е принуден да води преговори с папската армия. Папският легат Амалрик поставя ултиматум – всички катари да се покаят и върнат в лоното на католическата църква. При това положение градът ще бъде пощаден, както и неговите жители. Само трима жители на Минерв приемат това условие и се спасяват. Останалите 140 се предават, след като приемат консуламентум. Това е последно опрощение, което гарантира, че душите на бъдещите мъртъвци ще отидат директно при Бога. Катарите презират плътта и вярват, че тя е творение на дявола, ето защо съвсем безропотно те сами се качват на кладите и биват изгорени. Край Минерв е първата от поредиците клади, които църквата организира за еретиците.
Снимка: Фотомания
Цистериански монах, хроникьор на Албигойския поход, записва две чудеса, за които се твърди, че са се случили по време на обсадата на Минерв. В единия случай извор, от който текла много малко вода, започнал да блика силно малко след пристигането на кръстоносците за обсадата. След това отново се намалил до струйка. В другия случай, когато кръстоносците си тръгвали, те подпалиха всички колиби, които били направени от клони и сухи листа. Една колиба, в която катарски свещеник отслужил литергия, докато бил в непосредствена близост до останалите, била пощадена от пламъците.
След победата си над мирното население кръстоносците се отправят към Каркасон. Какво се е случило там, ще ви разкажем в следващите дни.
[…] Пътувай с мен: По следите на катарите в Окситания […]