Стоян Владов представи „Усмивката е нещо странно“, басистът Димитър Стоименов нарисува илюстрациите

Във фоайето на РБ „Никола Фурнаджиев“, в петък вечер, Стоян Владов представи новата си книга „Усмивката е нещо странно“, илюстрирана с творби на басистът и вокал на  „Три плюс“ Димитър Стоименов. Журналистката Николета Манджукова въведе аудиторията в съдържанието на книгата, като направи и връзката между поезията и картините.

Книгата на Стоян Владов е надникване в живота, който ежедневно ни сюрпризира с предизвикателства и търсенето на изход от ситуациите, ни въвлича в нов лабиринт от чувства, емоции и усмивки. Тя не е първа за него, припомняме, че той издаде „Сътворението“. 

Новата му книга е не по-малко завладяваща, а за въздействието ѝ допринасят и рисунките на Димитър. Той е съосновател на и на групата Voice and Fingers, а повечето му приятели го свързват предимно с музиката. Усетът му към писаното слово се дължи и на факта, че той е текстописец и композитор на няколко парчета емблематични за групата.

Владов сподели свои мисли относно избора на художник, определи Димитър като владеещ телепатия, т.е видял е своите мисли и идеи в рисунките му.

Димитър Стоименов представя 20 свои творби, една от които дари на библиотеката. Експозицията включва и илюстрациите към представеното издание и други творби на автора. Димитър Стоименов разказа на многобройната публика за своите впечатления от прочита на стиховете на Владов в слово и рисунки.

Стоян Владов за Димитър Стоименов: Познавам Димитър по физиономия от много години. Пак от много години го знам като Митака – бас. Така дори е записан в телефона ми. И може би някъде от три години разбрах, че той рисува. Не не рисува, а е художник. Художник е защото при първия си сблъсък с неговото творчество, открих за себе си не сбор от красиви рисунки, а един нов свят.

Андрей Тарковски казва, че „Някои имитират света, а други създават свой собствен свят. Тези последните са поети”. Е Митака е поет, поет създаващ интересна вселена, не от думи, а от образи. Когато ми показа за първи път някои от илюстрациите към книгата се замислих дали не е и някакъв вид телепат. В ума си, представяйки си като образи някои от стихотворенията бях вече виждал тези рисунки и той сякаш с магическа пръчка или молив, или там с каквото още се рисува графика, сякаш ги бе извадил от главата ми и ги беше пренесъл на платното.

„ Поезията е нещо лично” – това си повтарям от първата ми среща с творбите на поетите символисти и по – късно и френските сюрреалисти. Лична е както за пишещия, така и за четящия – всеки един от тях вижда, знае и разбира нещо при създаването и възприемането на текста, открива и скрива, или разкрива нещо от самата си същност и възприемане. Та така открих за себе си една нова вселена при срещата си не със стиховете, а с картините на Димитър Стоименов.

Един достатъчно талантлив български автор, с когото пазарджишката четяща общност ще има щастието да се срещне след две седмици, Георги Константинов, пише, че изкуството не бива да се обяснява и няма нужда от анализи. Аз бих добавил към това, че истинското изкуство е това, което ни кара да мислим, което задава въпроси.

Погледнете и преценете сами – къде е баланса дали на ръба на скалата или на върха на перото, което се готви за ново сътворение? Или под червените шапки на Господина и Госпожата, тръгнали нанякъде. Не сме ли всички ние такива като тях – поели на път, по който ще срещнем всичко и дори случайно можем да намерим себе си? Дали ще са черно бели или напращяли от цветове неговите творби носят посланието на своя автор, но и задават въпроса – „А ти какво видя?” А това за мен е изкуство.“ – каза още Владов.

Димитър Стоименов за книгата на Стоян Владов: Човечеството е преминало през много епохи. Живяло е с твърденията на Нютон, а сега живеем в епохата на Айнщайн, неговата теория за всеобщата относителност и търсенето на Божествената частица. Казвам го неслучайно. Науката не е срещу Господ. Пътят е богат, болката – оправдана и смирението – възнаградено.

И понеже говоря за време и пространство: Стоян Владов е роден точно, когато трябва, за да приеме в себе си, да носи и развива един огромен дар, даден му от Твореца – Словото. Благодарение на негови стихове попаднах в една гора, където видях Билбо Бегинс и пих питие с Джим Морисън.

След това тръгнах на пътешествие с парченца от детството и лодка, която другите смятаха, че не може да плава. Затвърдих собственото си убеждение за единственото нещо, което човечеството все още не може да измери – Любовта. Продължаваме да обичаме хора, които вече не са между нас. Безкрайността не е страшна, вечен е пътят на твореца. Долових борбата му, която ми напомни за “ Атеистичният екзистенциализъм “ на Сартр. Човек е това, с което сам запълни себе си, без да търси оправдание другаде и в другите. Стоян е дълбок и чувствителен, на моменти откровено остър , но той е и фен на “ праведната музика – рокът , а рокът е животно и понякога хапе.

Неговите сюжети опровергават времето, завихрят пространства, в които гравитират различни не цифровизирани светове. Поетът споменава “ Продължавам да живея напук на душманите“. В подкрепа на неговите думи ще заключа с една източна мъдрост: “ Човек живее , колкото поиска и умира , когато се съгласи ! “ А за всичко това , което казах до момента, попитах детелината и тя ми каза: – Усмивката е нещо странно!“

На финала модераторът на срещата Николета Манджукова предрече „Скоро очаквам Димитър да напише книга, а Стоян да бъде илюстратор“, празник на таланта, изкуството и Живота.“

Директорът на библиотеката г-н Риков получи дарение от Димитър Стоименов, картината се казва ВЯРА. Почитателите на творчеството на автора на книгата „Усмивката е нещо странно“ се насладиха на избора и артистичния прочит на актьора Александър Синеморски.