Копие на емблематичния фонтан посветен на богинята на земеделието, плодородието и на зараждащия се живот – Деметра бе изработено от пазарджишкия скулптор Спас Киричев през 2017 г. Фонтанът може да се види малко след входа на Панаирното градче в Пловдив, а на 15 август ще отбележим 130 години от първото земеделско-промишлено изложение в града под тепетата.
Историята разказва, че прочутият днес Пловдивски панаир се „ражда“ на мястото на стари турски гробища, които по онова време са в покрайнините на града. Идеята на градската управа била да се демонстрират следосвобожденските български производства и най-вече земеделската продукция пред търговци от Балканите и цяла Европа. За целта били издигнати и панаирни палати, като всеки от градовете участници плащал построяването на своята.
Архитект на палатите и целия план на панаира е швейцарският архитект Хайнрих Майер, който вече бил прочут в страната с множеството построени банкови сгради и двореца Евксиноград. Около павилионите се оформят малки паркови пространства по проект на Люсиен Шевалас, който по това време е назначен за правителствен градинар и е показал уменията си като бивш уредник на султанските обществени градини в Истанбул.
Пазарджишкият павилион. Снимки на останалите павилиони – ТУК
Пазарджик също плаща за свой павилион на изложението, като изпраща там производители на конопени изделия, оризари, винари, грънчари и още много занаятчии, и земеделци.
Общо 24 са участниците в първото земеделско – промишлено изложение сато останалите са Станимака (дн. Асеновград), София, Русе, Варна, Сливен, както и частните лица Сарафимов от Казанлък, братя Прошек от София, Карагьозов от Габрово, Белизечки от София, К. А. Вакаро от Пловдив, производители и търговци от Унгария и Чехия, Евлоги Георгиев от Карлово, Д. Ставридис и сие от Пловдив, братя Сребърникови от Самоков, фирмите „Ганц и сие” и „Е. Кон и Митлер”, „Източните железници”, както и австрийски производители и търговци. Само за десет месеца са построени 35 павилиона, два ресторанта, сгради за пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие.
По време на изложението в Пловдив се демонстрира за първи път мощта на електричеството – цялото изложение се осветява от десетки електрически лампи. Осъществява се първият телефонен разговор със София. За пръв път балон лети над Пловдив. Демонстриран е Едисоновият фонограф, „падащата железница“, своеобразен прототип на скоростно влакче, обещана е градска трамвайна линия – дар от Източни железници. При откриването гърмят с топове от Сахат тепе.
Годард осъществява 24 полета със своя балон, като шест от полетите са през нощта. По време на Изложението се осъществява първата организирана картинна изложба в България. За облекчение на гостите от България, българските железници намаляват цените на билетите за ж.п. транспорт с 45% за 75 дни.
Поразени от силата на електричеството градските управи на участващите в изложението градове започват да мислят за електрификацията на своите селища. Изложението се превръща в символ на прогреса.
Но да се върнем към фонтана на Деметра, подарен е на изложението от цар Фердинанд. Фонтанът е изработен по поръчка на австрийския император за сватбен подарък на княз Фердинанд. Князът го дарява на Пловдив, с указание да бъде поставен на входа на Първото българско изложение в Пловдив, в специално създадената градина Цар Симеон на 1 август 1892г. Фигурата на богинята е изпълнена по специфична технология – лят чугун и е един от малкото запазени елементи от композицията на градината, създадена от Шевалас. Оригиналът е в Пловдив, има две копия – в Швейцария и Америка.
Това е първата творба на Арнолдо Дзоки. Той е възпитаник на Художествената академия във Флоренция. Автор на статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на Александър ІІІ в Петербург, а в България изработва и конната статуя на Цар Освободител в София, скулптурата и барелефите на Паметника на свободата в Русе, на бронзови скулптурни елементи на паметници във Видин, Дряновския манастир и др. Роден на 20 септември 1862 г. във Флоренция, Италия, починал на 17 юли 1940 г. в Рим. До закриването на изложението на 1 ноември 1892 г. то е посетено от 167 922 души – българи от Мизия, Тракия, Македония и чужденци. След закриването с указ на княз Фердинанд градината на Изложението е наименована „Цар Симеон” и подарена от българската държава на пловдивчани с едничкото условие да се грижат за нея.
През 2015 г. пазарджишкият скулптор Спас Киричев е поканен да направи точно копие на фонтана за новия собственик на Панаира, като трябва да имаме предвид, че изложението е възстановено пред тридесетте години на миналия век и става ежегодно. Но вече не се провежа на мястото на първото изложение, което е в центъра на днешния Пловдив.
Новият собственик на Панаирното градче разполага с множество снимки и чертежи на фонтана, което помага на Киричев да върне предишния блясък на парковото пространство. И тъй като днешното Панаирно градче е на ново място, се наложило да се изработи и копие, което краси днешния панаир. Оригиналният фонтан може да бъде видян в Цар Симеоновата градина.
Снимка: Камара на архитектите в България
Снимки: Исторически музей – Пловдив
Благодаря ,че има такива хора които ни запознават с тези неща вързани с миналото на града.От тях научаваме и се възхищаваме на трудолюбивите и находчивите българи по онова време.