На днешния ден църквата почита паметта на света Теодора Александрийска. Преподобна Теодора живяла в петия век по времето на император Зенон. Родила се в град Александрия. Омъжила се за добър човек. Животът на младите съпрузи протичал в мир и благополучие.
Но дяволът завидял на тяхното щастие. Въвлякъл Теодора в прелюбодеяние. Веднага след това тя се опомнила. На другия ден след греха, съзнала своето падение, Теодора изпаднала в такова душевно сътресение, че започнала да се бие по лицето и да си скубе косите. Мъчена от съвестта си, тя отишла при позната игумения в близък девически манастир. Разказала й за греха си. Изразила отчаяние, че Бог няма да се смили над нея. Но с мъдро майчино слово игуменията успяла да я убеди в Божието милосърдие. Теодора обаче се бояла, че мъжът ѝ ще я открие в женския манастир и решила да се скрие в мъжки манастир. Стигнала до Октодекадския манастир, преоблечена в мъжки дрехи. Отначало настоятелят заповядал да не ѝ дават отговор до сутринта. През нощта Теодора останала извън манастира. На заранта настоятелят отстъпил.
В манастира тя преживяла осем години. Получила благодат да върши чудеса. И въпреки всичко, Господ допуснал подвижничката да претърпи страшно изпитание. Настоятелят я изпратил в града с камили, на които да натовари елей и хляб, и да се върне в манастира. Заповядал ѝ ако нощта я завари на път, да отседне в деветия манастир (той се намирал на девет мили от Александрия). Тук една девойка, приемайки Теодора за мъж, искала да я склони към грях, но била отхвърлена със смирено негодувание. Тогава в някакво безсрамно изстъпление тя се хвърлила в обятията на случаен човек. Заченала, а родителите ѝ искали да узнаят кой я е прелъстил; казала, че виновник за нейното престъпление е монахът от деветия манастир, и посочила деня, времето и мястото, на което се срещнала с него.
След като отправили оплаквания в този манастир и било направено разследване, изяснило се, че виновникът е Теодор. Монасите от деветия манастир се обърнали с гръмки обвинения към Теодор и призовавали настоятеля на манастира за най-строго наказание на подвижника заради оскърбяването на цялото монашество. Смирената Теодора, разбира се, можела да се оправдае веднага, но тя дълбоко чувствала своите недостатъци пред Божията святост, затова решила да усъвършенства душата си с доброволни скърби. Изгонили я от манастира. Направила си колиба близо до манастира и се приютила в нея. Когато девойката – обвинителка на Теодора – родила, донесли детето при Теодора, като при баща, който трябвало да го отглежда. И тя започнала да храни това доведено дете с млякото, което съседните овчари ѝ давали от състрадание. Самата тя се задоволявала с дивите пустинни треви, а за утоляване на жаждата пиела морска вода.
Всичко това понасяла мълчаливо и с любов цели седем години. Седем години след изгонването ѝ монасите от деветия манастир, които искали наказание за Теодор, се явили при настоятеля и го помолили да приеме покаялия се евнух. Приели го, но при условие, че ще се затвори в уединена килия със своето дете и няма да излиза от нея. Затворничеството на Теодора продължило две години. Малко преди смъртта ѝ манастирът търпял голямо бедствие: от сушата нямало вода в кладенците и дори в езерото. Игуменът повикал братята и казал: „Само отец Теодор чрез почиващата на него Божия благодат може да ни спаси“. Повикал Теодор от неговата уединена килия, наредил да вземе съд и да донесе вода от кладенеца, който – знаело се – бил напълно пресъхнал. Отишла с думите „Благослови, отче“.
И почерпила вода от кладенеца, който в миг се напълнил с вода и повече не пресъхнал през останалото време на сушата. Преди смъртта си Теодора преподала на детето, което я смятало за свой баща, най-ценни назидателни съвети. Тя му поръчала да остане в манастира, да бъде послушен, търпелив, услужлив. Умолявала го никога и по никакъв повод да не осъжда никого, за съгрешаващите да се моли на единия Безгрешен, да отговаря скромно на въпросите, да не осквернява устата си нито с празни, нито с хулни думи, да служи на монасите с любов, особено да се грижи за болните, да прибягва към Бога във всички скърби и изкушения.
След гореща молитва Теодора починала. Детето започнало силно да ридае. Монасите, които чули нейните поучения и дивната ѝ последна молитва, разказали на настоятеля, но Бог вече му бил открил и за пола, и за духовните заслуги на починалата. Настоятелят искал да открие това не иначе, а само в присъствието на отшелниците от деветия манастир. Всички те дошли заедно с игумена. Тайната на пола, ангелската чистота, чудното дълготърпение, подвизите на самоотречението и невинността на Теодора били тържествено признати.
