Никола ИВАНОВ, литературен критик
Малина Томова е сред най-интелигентните, деликатни, изискани и стойностни български поетеси, които дебютираха през 70-те години на миналия век и продължи да твори и в началото на 21-то столетие. Става дума за поетеси като Калина Ковачева, Миряна Башева, Рада Панчовска, Валентина Радинска, Надя Попова и още няколко. Поколение поетеси, което продължи най-добрите традиции на предходничките си, надгради и създаде облика на българската женска лирика за периода.
Малина Томова търси същността отвъд видимото. От срещата и общуването с нейната поезия човекът става по-човечен, излиза настроен на особена, почти метафизическа вълна. На някакво ирационално ниво осъзнаваме, че всичко, което правим и мислим рефлектира далеч от обозримата от нас реалност, ние „катапултираме“ на други нива. Защото стиховете й отиват отвъд първия план на думите. Но не само за да търси контекст, а да ни накара сетивно да почувстваме енергията на думата, нейните вибрации. Тази лирика се отличава с подкупваща мекота и доверителност на поетичния глас, с тънки културни асоциации. Като всеки значим творец Малина Томова успява от дребните детайли на бита да очертае целия мир на Битието. Чрез поезията си тя успява да превърне баналните неща в значими, да ги види и изрази в по-широк контекст. Чрез своята зряла поезия тя ни убеждава, че духът е по-силен от плътта. Стиховете на Малина Томова са изпълнени с онази необходима хуманистична универсалност, без която една лична изповед не може да бъде общочовешки значима.
Малина Томова не робува на класическия стих, а стихотворенията сами си избират формата естествено и непринудено. Тя прибягва и разчита в поезията си преди всичко на мълчанието, което е езикът на сърцето. Творбите й обагрят поетическото вчувстване тъкмо с приглушената женственост, с мъдрото смирение и приемането на живота ез героика, с мекотата на тихото битие. Чрез стиховете си тя съгражда такава душевна субстанция, чрез която не само се приближаваме към пространствата на духа, но същевременно показва тяхното съзвучие със социалните й и етични схващания, с представите й за съвършенството. Всичко това тази поетеса постига с висока култура, но тя не води до книжност, културните асоциации са естествени и логични, те правят лириката й по-богата, съдържателна, философска и полифонична. Никъде в стиховете й няма да усетим преиграване и фалшив тон, или пък филологията да ни се стори водеща и в повече, защото тя е автентична поетеса. Нейните стихове са лирични и субективно изповедни, пределно наситени със субективен лиризъм. Малина Томова е самобитна, оригинална в творчеството си, различима и физиономична поетеса и като стил, и като израз, и като концепция. Тази поезия възвисява човека над унинието, над дребнавите житейски битки, омрази и страсти. Това е поезия на тъгата, но не на безутешната тъга на отчаянието, а на благородната тъга, всеопрощаваща, израз на изстрадана мъдрост и един вглъбен поглед върху живота.
„Книга за Малина“ излиза повече от десет години откакто поетесата си отиде от този свят. Заслуга за появата на сборника имат главно издателката и поетеса Божана Апостолова, съпругът на Малина, големият български поет Иван Цанев, който е и съставител на книгата. Това са спомени и посвещения, отзиви и преклонения към Малина Томова.
Божана Апостолова споделя в своите спомени: „Приятелството ни датира от ранната ни младост. Четяхме заедно стихове, коментирахме писанията си, носехме в душите си талантливите поети. А и не само в душите си. „Седмица“ – първата поетична книга на Иван Цанев – тя носеше непрекъснато със себе си, дори в джоба си… Още не го познаваше лично, но го цитираше, галеше корицата на книжката му с дългите си пръсти…
Малина беше само на 18, когато пишеше страхотни стихотворения – с внезапни поанти, с необичайна образна система, с оригинална структура, със само нейна си, особена чувствителност, която очароваше дотам, че нямаше поет в Пловдив, който да не бе забелязал и оценил таланта на това момиче. А аз тогава имах привилегията да съм до нея и да се радвам на приятелството ни.“
Божана Апостолова запознава Малина Томова с Иван Цанев и пророкува, че след година ще се оженят, което и се случва. Иван Цанев я допълва в „Моята най-първа среща с Малина Томова“:. Той се запознава задочно с Малина от нейни стихове в списание „Тракия“, които му правят силно впечатление. В спомена си Иван Цанев споделя: „Когато Божана Апостолова, с която се познавахме от „Бамбука“, ми каза, че едно пловдивско момиче (без да спомене името му) разнасяло моята „Седмица“ и цитирало стихове от не и през ум не ми мина, че това може да е същата млада авторка от списание „Тракия“. В края на 1971 година Божана доведе пловдивското момиче в писателското кафене на „Ангел Кънчев“ 5. Когато ми го представи като Малина Томова, аз си помислих, че е станало някакво недоразумение. За разлика от момичето на снимката, това беше подстригано и носеше очила, не излъчваше меланхолия, а по-скоро напрегнатост от необичайната роля, която му предстоеше да играе в тази своеобразна литературна „сгледа“. АЗ също бях напрегнат и не съвсем адекватен, дори не намерих сгода да кажа на момичето, че съм чел нейни стихове и че ги харесвам. Но когато ги изпращах на изхода, Божана се обърна към нас и рече: „Помнете ми думата, най-късно след година вие ще се ожените!“ И се оказа права…“
Малина Томова е помогнала безкористно на много автори по различен начин – житейски, битово,, издателски. Няма да намерите човек, който да каже лоша дума за нея и семейството й. С Иван те винаги бяха готови да приютят нуждаещ се от подслон, да споделят проблемите му, да го окуражат и успокоят. В книгата десетки споделят за тези неща. Ще цитирам само Лидия Гълъбова: „Тя беше от онези вдадена в работата си същества, пуснати между нас, за да дават пример и опровержение, че сме способни единствено да си причиняваме злини… Помня я топла, усмихната и окръглена след третото си майчинство, когато най-после се запознахме, а аз вече бях приключила следването и прописала стихове…“ И след като Малина я кани в прочутата им семейна кухничка и прави каквото трябва за младата поетеса. И това е постоянното поведение и отношение на Малина към пишещите.
Затова десетки повече или по-малко известни автор й посвещават свои стихотворения с признателност и непресторена любов. Ще цитирам сама стихотворението „Светулки“, което й е посветил големият поет Първан Стефанов:
Понякога си мисля за светулките.
Навярно са играели на жмичка.
Но в гъстите жита са се изгубили.“Стигмати“
И самотата тъй ги е изплашила,
че в своето усилие отново
да се намерят почнали да светят.
Да бяха кацнали по раменете ни –
взаимно щяхме да се улесним.
Но много са наплашени от бухали…
През 1996 година Малина Томова основав. а престижното издателство „Стигмати“. В продължение на 15 години с неговото лого и неистовият труд на собственичката излизат десетки книги българска и преводна поезия, проза и хуманитаристика. Сред издадените автори са Сафо, Пиндар, Марсел Пруст, та до Збигнев Херберт.
Малина Томова е превела книги на Виктор Шкловски, Наталия Илина, Ксения Некрасова, отделни творби на Андрей Вознесенски, Лев Озеров, Новела Матвеева и други.
Ще завърша със стихотворение на Малина Томова и Иван Цанев. Стихотворението на Малина е „Ако не вярвате“:
Дори и слънцето на ежелюбовта
едва ли може да огрее вредом
и целия живот да стопли изведнъж.
Все ще остане някое студено кътче,
самотна болка, таен плач, тревога тъмна.
Тогава идват те, светулки сиромашки
и всяка сестрински протяга лъч,
изгаря с нежното си оксидженче
ръждясалите ранички по скръбната душа.
Какво ли си говорим с моите приятелки?
Вместо подаръци разменяме си грижи,
споделяме си някой задушевен стих
и се опитваме да разчетем по нощното небе
писмата-предизвестия за новата епоха.
В неосветената от слънце земна половина
щастливо диша друг живот, подлунен.
И без да питате, ще си го кажа:
раняваща любов ме съюзява със мъжа,
а милосърдието със жените ме сродява.
Ако не вярвате на мен, тогава
попитайте Калина, Катя,
Наташа или Маргарита.
Става дума за Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Наталия Учиндолска и Маргарита Венкова, приятелки на Малина.
И сонетът „Малина и духовете“ на съпруга Иван Цанев:
Безумни гноми ли взривяват своите подземия,
та цялата градина е осеяна с къртичини?
Ако се спъне в тях дете, задъхано от тичане,
ще падне и едва ли някога ще се възземе.
Зли духове невидимо из въздуха витаят.
(Или са призраци от снощните кошмари?)
Подгонена от своя страх, дано Малина свари
да прибере децата ни и да заключи стаята.
Докато пиленцата тя до полога завръща,
дано и дървоядите не са прояли къщата,
за да не рухнат в прах усилията на Малина.
Пази я, Господи, от болести и от разруха
и я закриляй срещу войнствените духове,
прати й гълъб с клончица маслинена!
Малина Томова бе най-голямата опора на Иван Цанев.
„Книга за Малина“, Иван Цанев, съставителство и бележки, Издателство Жанет-45, 2022 година.














