Никой не оглави 48-ото Народно събрание в рамките на нормалната процедура, безпрецедентната ситуация възникна по време на днешното първо заседание на най-новия ни парламент, чийто първи звънец удари най-възрастният депутат художникът Вежди Рашидов. Тържествено 240-те избраници се заклеха, че ще бранят интересите на народа си.
От речите на президента Румен Радев и лидерите на парламентарно представените партии – Десислава Атанасова (ГЕРБ – СДС), Кирил Петков(Продължаваме промяната), Мустафа Карадайъ (ДПС), Костадин Костадинов (Възраждане), Христо Иванов (Демократична България), Стефан Янев(Български възход) и Корнелия Нинова (БСП), стана ясно, че държавният глава призовава към създаването на кабинет и консенсус между политическите партии. От изказванията на лидерите пък се разбра, че всички искат да има компромис, но никой не иска да отстъпи от собствените си принципи.
След това бе пристъпено към гласуването, като номинациите бяха четири – Росен Желязков, Никола Минчев, Петър Петров и Кристиян Вигенин.
Росен Желязков е роден е на 5 април 1968 г. в София. Завършва магистратура по право в СУ“Св. Климент Охридски“. През 1994 г. започва работа като юрисконсулт в район „Средец“ на Столична община, където последователно е старши юрисконсулт, секретар и кметски наместник. От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право. Между 1998 и 1999 г. е заместник-кмет по „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична общинa. В периода 2003 – 2009 г. е секретар на Столична община. От 2011 до 2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия. Между 2009 и 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет. От 2014 до 2016 г. съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност. Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление. От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“. С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г. Избран от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година с мандат до април 2021 г.
Той събра най-много одобрение от гласувалите 240 души, 103 бяха за него, против – 86, а въздържалите се бяха 51.
Адвокат Петър Петров бе предложен от „Възраждане“. Той е роден на 14 март 1983 г. През 2006 г. завършва специалност „Право“ в Софийския университет. След това практикува в сферата на гражданското съдопроизводство – с опит в делата за вреди от непозволено увреждане, в корпоративното право и вещноправните сделки. В дейността си през годините е реализирал и редица инвестиционни проекти на чужди инвеститори в областта на строителството и покупката на недвижими имоти в България. Участва като управляващ съдружник в адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“, и в сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност, като „Велика България“. Той получи одобрението на 27 народни представители, отхвърлиха го 94, а въздържалите се бяха 118.
Никола Минчев бе предложен отново за председател на Народното събрание от „Продължаваме промяната“, 238 общо бяха гласувалите, „За“ – 74, „Против“ – 29, а 139 бяха въздържали се.
Кристиян Вигенин бе последното предложение, то бе направено от лидерката на БСП – Корнелия Нинова. В избора участваха 239 народни представители, 27 от тях го подкрепиха, а 181 бяха въздържалите се, 31 гласуваха „Против“ неговата кандидатура и той отпадна от надпреварата.
По правилника на Народното събрание при подобна ситуация на прегласуване се подлагат двете кандидатури събрали най-голяма подкрепа. Така се стигна до нов избор. Бяха прегласувани двете кандидатури с най-много одобрение – Никола Минчев и Росен Желязков. Така Росен Желязков и Никола Минчев отново премериха сили, но никой от тях не събра необходимия брой гласове, за да оглави законодателния орган. Желязков получи подкрепата на 103 народни представители, за Минчев гласуваха 98 депутати. По правилник кандидатите трябва да получат 51% от гласовете на 240 депутати.
Патовата ситуация може да се реши, ако в избора се включат „Възраждане“ и „Български възход“, които се въздържаха по време на балотажа.
